Определение № 625 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20221100511126 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от А. А. П. /трето за принудително изпълнение лице/ частна жалба срещу Определение от 29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 26682/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без разглеждане подадена от жалбо-подателя молба вх.№ 101924/ 20.05.2022 г. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1/ 2013 г. на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие- СГС, и образуваното въз основа на нея производство е прекратено.

Жалбоподателят счита изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на подадената от него молба за спиране на изпълнението за неправилни, като моли същото да бъде отменено, а делото върнато на СРС за произнасяне по същество.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с подадена от А. А. П. молба за спиране на изпълнението по изп. дело № 1/ 2013 г. на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ, при условията на чл.524 ГПК, при твърдения, че владее процесния недвижим имот от 25.11.2008 г., като придобил същия по давност. Доколкото правата му се основават на оригинерно придобивно основание, молителят счита, че същите изключват тези на „Инвестбанк“ АД, легитимиращо се като купувач от публичната продан на имота, като посочва, че възникналият спор за собственост е предмет на заведено от него срещу банката и длъжника по изпълнението, срещу когото е проведена публичната продан, гр. дело № 14417/ 2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I- 2 състав.

С обжалваното определение от 29.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 26682/ 2022 г., Софийски районен съд, 34 състав е оставил без разглеждане подадената от А.

А. П. молба за спиране на изпълнението, като е приел, че спирането на въвода по реда на чл.524 ГПК по искане на завареното в имота трето лице е неприложимо към случаи 1 като процесния, при които въводът се извършва на основание влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, позовавайки се на разпоредбата на чл.498, ал.2 ГПК, която предвижда, че в тези случаи въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като същото може да се брани само с иск за собственост.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Производството по чл.524 ГПК е такова по обезпечаване на бъдещ иск- този по чл.524, изр.3 ГПК /в този смисъл Определение № 35/ 21.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 632/ 2010 г. и Определение № 273/ 20.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 163/ 2011 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

Право на такъв бъдещ иск има това трето лице, което при извършване на въвод във владение е било намерено от съдебния изпълнител във владение на присъдения имот при условие, че е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение /чл.523, ал.1 ГПК/, и че заяви и докаже права върху имота, които изключват правата на взискателя /чл.523, ал.2 ГПК/.

Редът по чл.523 ГПК и чл.524 ГПК е приложим само в хипотезите, при които изпълнителното основание за предаване владението върху имота е влязло в сила съдебно решение или спогодба, в който случай съгласно разпоредбата на чл.226 ГПК третото лице, придобило владението върху имота след завеждане на делото, ще е подчинено на изпълнителната сила на решението.

В настоящия случай въводът, чието спиране се иска, се извършва въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, издадено в полза на „Инвестбанк“ АД- в качеството му на купувач от публичната продан, проведена по изп. дело № 1/ 2013 г. на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ, образувано срещу „Ю Ем Би Груп“ АД /в несъстоятелност/. Подлежащото на изпълнение на основание чл.498, ал.1 ГПК постановление за възлагане не представлява "изпълнявано решение" по смисъла на чл.523, ал.1 ГПК и не е приравнено на такова нито от закона, нито в практиката на ВКС. По своя правен характер постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание, което се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това специфично изпълнително основание е регламентирано от закона, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него. То е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, в течение на което е извършена публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода по чл.498, ал.1 ГПК срещу всяко намерено във възложения имот лице /включително действителния собственик/, без да е обвързан от субективните предели на издадения изпълнителен лист, за разлика от въвода, провеждан по реда на чл.522 ГПК. Съгласно чл.498, ал.2, изр.2 ГПК, намереното във възложения имот лице може да се брани само с иск за собственост, не и по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез искане по чл.524 във връзка с чл.523, ал.2 ГПК. По допустимостта на заявено от такова лице искане по чл.524 ГПК съдът не дължи произнасяне в открито заседание, защото провеждането на такова е регламентирано само за разглеждането на прието за процесуално допустимо искане. Различен извод не следва от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/ 2015 г. на ВКС, ОСГТК /в този смисъл Определение № 110 от 12.06.2018 г. по гр.д.№ 194/ 2018 г. на ВКС, ГК, II ГО/.

Следва да се отбележи наред с горното, че молителят П. не възнамерява да предяви бъдещ иск, а според фактическите му твърдения вече е страна по предявен по гр.д.№ 14417/ 2021 г. на СГС иск за собственост, чието обезпечаване не може да бъде допуснато по реда на чл.524 ГПК, а по реда на чл.389 ГПК.

2

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно Софийски районен съд е отказал да разгледа по същество молбата на А. П. за спиране на принудителното изпълнение, по съображения, че защитата по реда по чл.524 ГПК е неприложима към процесния случай, при който въводът срещу третото лице се извършва на основание влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот.

Обжалваното определение, с което Софийски районен съд е оставил без разглеждане подадената от А. П. молба за спиране на изпълнението по чл.524 ГПК, като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 29.06.2022 г., постановено по гр. дело № 26682/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без разглеждане молба по чл.524 ГПК на А. А. П. за спиране на въвод във владение на недвижим имот, предприет по изп. дело № 1/ 2013 г. на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ, и е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване- съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3