Решение № 275 от 01.10.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. С., 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500286 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 313/15.04.2024 г. по гр. д. № 4533/2023 г. по описа на Районен съд – С., с което е отхвърлен предявеният от М. К. Д. с ЕГН********** от гр.К., ул.“О. ** против Т. К. В. с ЕГН-********** от гр.Ц., ул.“Х.А. ** иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на идеална част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение друг вид сграда за обитаване - лятна кухня с площ от 16,25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м., като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, както и на процесуалния такъв поради неизясняване на съществени въпроси от фактите по делото, което е предпоставено от липса на коректно разпределение на доказателствената тежест. Съдът в мотивната си част съвсем голословно и възприемайки очевидно само показанията на свидетеля К.динов, воден от ответника, е приел, че процесната постройка, наричана „лятна кухня“ има две вътрешни помещения, като те 1 са„приблизително еднакви и не се установява значителна разлика в тяхната площ“. Свидетелските показания са очевидно противоречиви и да се твърди обратното поставя под въпрос изобщо обективността на съдебния състав.

Освен това няма никакво значение с оглед предмета на делото каква е площта на отделните помещения /същите не представляват самостоятелни обекти с отделни идентификатори за да са и предмет на отделни собственически права/, защото безспорно се явява обстоятелството, че ищеца и настоящ въззивник М. Д., като единствен правоприемник на своята майка няма никакъв достъп до цялата процесна сграда и в тази насока е налице изрично самопризнание, извънсъдебно, обективирано в представената и по делото покана от Т. В. до М. Д. чрез телепоща. Интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника. Дали е надхвърлена площта, която се владее от ответника е въпрос, който не бе изяснен коректно от първоинстанционния съд предвид противоречивите показания на двамата единствени свидетели по делото. Именно този фактически въпрос следва да се изясни от въззивната инстанция и това е наложително, за да се отговори на въпроса дали ответника е надхвърлил своите нрава и е засегнал тези на ищеца.

След като е изслушал свидетелските показания, противоречиви в голяма степен, включително и относно това кой какъв обем от площта на процесната сграда владее и ползва, то съдът в нарушение на процесуалния закон, е приел, че не е необходимо назначаване на съдебна експертиза, която да отговори на въпросите, свързани с цялата площ на процесната сграда с идентификатор ***, както и на двете отделни помещения в сградата. Ответникът признава, че ползва източното помещение, но не предоставя достъп до същото, като, както стана ясно от показанията на свидетелите, е сменил входната врата на същото, поставил е нова дограма и го е заключил, като предлага ключ само за западното помещение. Правомощието владение е найхарактерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта.

Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на 2 титуляра от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост. В светлината на настоящия случай безспорна се явява констатацията, че доверителят ми е възпрепятстван да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на част от процесния имот, касателно изградената лятна кухня /складово помещение/ в режим на съсобственост. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважат претенциите. Претендира разноски. Направено е доказателствено искане да бъде назначена СТЕ, която да отговори на следния въпрос: каква е застроената площ на сграда с идентификатор ***, включително и площта на всяко от двете отделни помещения вътре в нея; Да се установи налице ли е изградено помещение, находящо се между сграда с идентификатор *** и първи жилищен етаж на сграда с идентификатор

***.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. Противно на твърденията във въззивната жалба, не е налице сочената необоснованост на първоинстанционното решение. С показанията на св. Бибов, че “едното помещение от сграда 8619.502.3! 1.2 е със 70-80 см. поголямо от другото”, не се опровергава изводът на съда за недоказаност на иска. Това е така по две основни причини: На първо място, видно от протокола от съдебното заседание, в което са разпитани свидетелите, Бибов не конкретизира кой ползва по-голямото (според него) помещение. Никоя от страните не му задавала уточняващи въпроси в тази насока. Отделно от това, от показанията на този свидетел става ясно, че ищецът и неговите близки (сред които самият свидетел), ползват необезпокоявано не само едно от помещенията на сграда 8619.502.311.2, но още и процесната външна тоалетна с площ от около 1.80 кв.м., намираща се в съсобствения ПИ 8619.502.311, както и едно незаконно пристроено (към сгради 8619.502.311.2 и 8619.502.311.1) помещение за баня. На второ място следва да се съобрази, че коментираното изявление на Бибов не дава основание за уважаване на иска.

По правилата на гражданския процес главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение. Насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с 3 доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт не се е осъществил, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществил, ако трябва да се установи липсата му. Както е посочено в ТР № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГК, като собственик на идеална част от вещта, съсобственикът притежава правомощието да владее вещта в съответствие с притежаваните от него идеални части, независимо в какви реални граници той ще осъществява фактическа власт върху вещта. В този смисъл ответникът проведе насрещно доказване, като ангажира свидетелски показания за твърденията си, че сграда 8619.502.311.2 се състои от две приблизително еднакви помещения, едното от които се ползва от ищеца, а другото - от ответника. Както вече се посочи, насрещното доказване може и да е непълно. Достатъчно е то да създаде съмнение, че твърдението на ищеца за упражняване на еднолична власт върху съсобствените постройки не се е осъществил. Именно по тази причина данните, че тези две помещения са с приблизително еднаква площ, представляват достатъчно основание за отхвърляне на иска и без събиране на допълнителни доказателства относно точната квадратура на всяко от помещенията. Неоснователно и направеното с въззивната жалба искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. В производството пред първата инстанция ищецът не е искал експертиза и не е въвеждал твърдения за факти, за чието установяване са били необходими специални знания. В настоящия случай обаче, ищецът не е въвеждал в хода на производството пред първата инстанция, твърдения за правнорелевантни факти, за чието установяване са били необходими специални знания. Ищецът е поддържал, че ответникът му е отнел изцяло владението върху постройките, посочени в петитума на исковата молба, като е осуетил достъпа му до тях. За установяването на това обстоятелство не са необходими специални знания, поради което и при липса на направено от ищеца искане, съдът не е бил длъжен да назначава експертиза със задачите, формулирани за първи път от страната във въззивната жалба. Искане за експертиза в първоинстанционното е направил ответникът, но отказът на съда да уважи това искане не е аргумент за позицията на въззивника, тъй като той не може да упражнява чужди процесуални права. В обобщение се иска да се потвърди решението.

Преди провеждането на о.с.з. като въззиваеми – ответници по в. гр. дело № 4

286/2024г. по описа на Окръжен съд С. са конституирани П. К. Г. - В. с ЕГН ********** от гр.Ц., ул.“Х.А. **, К. Т. В. с ЕГН ********** от гр.Б., ул. „Г. ** и С. Т. В. с ЕГН *** от гр.Ц., ул.“Х.А. **.

В с.з. въззивникът не се явява. Постъпила е писмено молба от представител по пълномощие, с която се иска делото да бъде отложено, поискан е отвод на съдебния състав и е направено искане за спиране на производството. По тези искания съдът се е произнесъл в открито съдебна заседание като ги е оставил без уважение.

За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С исковата молба е претендирано да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът е съсобственик по наследство и по силата на констативен нотариален акт на идеална част от сграда с идентификатор №

***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 19 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване - лятна кухня с площ от 16,25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м. и да бъде осъден 5 ответника да предаде владението върху идеална част на ищеца. Установено е, че процесната едноетажна сграда ***, наричана от страните “лятна кухня” се състои от две помещения. Ищецът ползва западното помещение (което е със зелена дървена врата), а ответникът ползва другото (източното) помещение, което е измазано и с бяла дограма. Двете помещения са приблизително еднакви и не се установява значителна разлика в тяхната площ. Не се установява ответникът да е установил фактическа власт върху процесната външна тоалетна.

При тази фактология съдът е отхвърлил предявения иск, като се е аргументирал, че съгласно задължителното за съдилищата решение по тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГК на ВКС , предпоставка за уважаването на иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, е установяването на факта, че ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, и с това е нарушил владението на ищеца.