Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2754 от 07.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16340/2023
Вид
Решение № 2754
Подписан
07.07.2026
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
  • § 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 2754 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110116340 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. Н. П. срещу Д. Т. Г., М.

Т. Г., З. Д. Т. и Д. Г. М. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-**-**/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 09.11.2019 г., с адрес: с.

*******, местност „*******“, площ: 826 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, съседи: *******, *******, *******, *******, *******.

Ищецът поддържа, че процесният имот е възстановен на него и ответниците Д. Т. Г., М. Т. Г., З. Д. Т. и Д. Г. М. по силата на Решение на ПКВарна № *** от 13.09.1999 г. и Заповед № **** от 25.11.2020 г. на Кмета на Община Варна, в качеството им на наследници на Т. Г. П..

Поддържа, че след смъртта си, последният е оставал двама наследници по закон, а именно синовете му Г. Т. П. и Н. Т. П.. Ищецът заявява, че той е единствен наследник на Н. П., починал през 2019 г., а ответниците се явявят наследници на Г. Т. П., съответно Д. Г. М. - дъщеря и низходяща от първа степен, а З. Т., М. Г. – законни наследници на покойния му син Т. Г. Т..

Ответниците са депозирали в срок отговори на искова молба, с които потвърждават наличието на съсобственост между страните.

В депозирания отговор ответникът Д. М. е навел твърдения, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, но в първото по делото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оттегля това възражение.

Процесуалните представители на ответниците в съдебно заседание 1 признават изцяло наведените от ищеца твърдения досежно правното основание, въз основа на което е възникнала съсобствеността между тях.

В проведеното на 20.03.2026 г. открито съдебно заседание ответникът Д.

М. е възразил против правото на ищеца да участва в делбата с доводи, че Г. Т.

П. е бил едноличен собственик на процесния имот.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала на твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху недвижимия имот – предмет на делбата, ликвидирането на която се цели чрез инициираното делбено производство.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че процесният имот с идентификатор ******* по КККР на с. ******* е възстановен на страните по силата на Заповед № ****/25.11.2020 г. на Кмета на Община Варна, както и че страните се явяват наследници на Т. Г. П., съобразно изложените от ищеца твърдения досежно родствените връзки помежду им.

Гореизложеното се потвърждава от ангажираните от ищеца писмени доказателства.

Видно от приложеното на л. 6 от делото удостоверение Т. Г. П. е починал на 27.04.1985 г., като негови наследници се явяват Г. Т. П. /поч. на 01.08.2011 г./ и Н. Т. П. /поч. на 24.11.2019 г./. От своя страна Г. Т. П. е оставил следните законни наследници: Д. Г. М. /дъщеря/, З. Д. Т., М. Т. Г. и Д. Т. Г. /съответно съпруга и дъщери на покойния му син Т. Г. Т./. От друга страна, ищецът В. Н.

П. се явява единствен наследник по закон на Н. Т. П..

Съгласно Решение на ПК-Варна от 13.09.1999 г. /л. 196/ на наследниците на Т. Г. П. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 2.5 дка в местност „****“, 4.5 дка в местност „*******“, 3.5 дка в местност „*******“, 5.5 дка в местност „*******“, 4 дка в местност „*******“, 1.580 дка в местност „*******“, 2 дка в местност „****“.

Със Заповед № ****/25.11.2020 г. на Кмета на Община Варна /л. 165/ е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на В. Н. П., З. Д. Т., М. Т. Г., Д. Т. Г. и Д. Г. М., в качеството им на наследници на Т. Г. П., върху новообразуван имот в урбанизирана територия, м. „*******“ – селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище с. *******, с идентификатор *******, с площ от 826 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници и съседи: *******, *******, *******, ******* и *******.

По делото служебно е допусната съдебно-техническа експертиза /л.

262-265/. Според заключението на вещото лице, което следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и обосновано, делбеният имот е част 2 от поземления имот, описан под пореден № * от Решение на ПК-Варна от 13.09.1999 г., а именно: 2 дка, пета категория в местност „****“.

В случая с исковата молба са наведени твърдения, че правото на собственост се основава на реституционна процедура, проведена по реда на ЗСПЗЗ. Същата, до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 с ДВ бр. 68/1999 г., е приключвала с издаването на решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху имот в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решенията на ПК, постановени до този момент, се ползват с конститутивно действие, като въз основа на тях съответните имоти се възстановяват в реални граници, които следва да са надлежно посочени. С изменението на цитираната разпоредба с ДВ бр. 68/1999 г. се въвежда т. нар.

„двуфазно“ реституционно производство, в рамките на което поземлената комисия с решение признава правото на собственост при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, а кметът на общината издава заповед за възстановяване на земите, с която същите следва да бъдат индивидуализирани съобразно плана на новообразуваните имоти. В този смисъл – Решение № 262 от 01.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I ГО.

В случая от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени погоре, става ясно, че процедурата по възстановяване правото на собственост е приключила с издаването на Заповед № ****/25.11.2020 г. на Кмета на Община Варна, като съобразно наследствените си права страните са придобили процесния имот при следните квоти: ½ идеална част за В. Н. П., ¼ идеална част за Д. Г. М. и по 1/12 идеална част за З. Д. Т., М. Т. Г. и Д. Т. Г..

Не следва да бъде обсъждано наведеното от ответника Д. М. едва в третото по ред съдебно заседание възражение против правото на ищеца да участва в делбата, тъй като същото е релевирано след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. Съгласно изричната разпоредба на чл. 342 ГПК в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някой имоти. В случая всички ответници, както с подадените писмени отговори, така и в проведените съдебни заседания, са признали наведените от ищеца твърдения досежно възникналата помежду им съсобственост, както и твърдените от ищеца основания за възникване на съсобствеността. Поради това тези обстоятелства са отделени като безспорни между страните с доклада по делото. Възражението е мотивирано с твърдения, че общият наследодател на ответниците е бил едноличен собственик на имота въз основа на нотариален акт от 1969 г., публично достъпен в Имотния регистър, т.е. не би могло да се приеме, че се касае за новосъставено или новооткрито доказателство, с което страната да не е могла да се снабди още преди провеждане на първото по делото заседание.

Поради изложеното по-горе съображения съсобствеността между съделителите върху делбения недвижим имот е доказана и следва да бъде допусната делба между посочените лица и при посочените квоти.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-**-**/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 09.11.2019 г., с адрес: с. *******, местност „*******“, площ: 826 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, съседи: *******, *******, *******, *******, *******,

МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

½ идеална част за В. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******;

¼ идеална част за Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******;

1/12 идеална част за З. Д. Т., ЕГН **********, адрес: гр. *******;

1/12 идеална част за М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, и 1/12 идеална част за Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ж. к. „********.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4