Решение № 89 от 05.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Стара Загора, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора М. И. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600274 по описа за 2023 година Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. П. Ж. П. от АК-Стара Загора, защитник на подсъдимия по НОХД № 3209/ 2022 г. по описа на Старозагорския районен съд В. Ю. Ж., срещу постановената по това дело присъда № 23/ 15.02.2023 г., с която същия е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл.194, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „общ“ режим. Със същата присъда е бил уважен изцяло и предявения от пострадалия граждански иск за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 1816, 67 лв. ведно със законните последици от това.

Оплакванията в жалбата са за явна несправедливост на наложеното наказание, поради това че неправилно е отказано приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Необосновано е прието от съда, че доверителят му в период от една година бил извършител на различни по вид престъпления, тъй като към датата на настоящото му деяние същият е бил неосъждан. Действително същият бил извършител на шест отделни деяния в разстояние на 15 дни, за което са били образувани 6 отделни ДП, като по четири от тях вече има постановени съдебни актове. По същите обаче му били наложени условни наказания лишаване от свобода, глоба или пробация. Едно било още във фаза ДП, а другото е това по настоящото дело. Прави довод, че не отговаря на истината твърдението, че престъпленията били свързани с употреба и държане на 1 наркотични вещества, тъй като за такива дори нямало повдигнати обвинения срущу него. Всичките обвинения и осъждания били за противозаконно отнемане на движими вещи по чл. 194 от НК. Развива подробни съображения и във връзка с второто оплакване - за явна несправедливост на наложеното наказание, като прави довод за неправилна преценка на обществената опасност на дееца, който с направените от него самопризнания бил доказал, че е осъзнал постъпката си, с оглед на което следвало да се приеме, че поправителният и превъзпитателният процес бил започнал. Чистото съдебно минало на подсъдимия преди деянието, както и добросъвестното му процесуално поведение пък изключвали приетото от съда, че деянието е извършено с особена упоритост. Предвид което счита, че наказанието може да постигне своя ефект и без откъсване на доверителя му от обществото, с което целите на чл. 36 от НК ще бъдат реализирани. Моли за изменение на присъдата в частта и относно начина на изтърпяване на наложеното наказание с оглед наличието и на останалите предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК за приложение на този институт чрез отлагане изпълнението на наложеното наказание /което намира за справедливо определено по размер/. По отношение на гражданската част на присъдата намира, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан по размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. П. П. и от самия подсъдим В. Ю. Ж.. Последният също моли с оглед изложените от тях съображения и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание като начин на изтърпяване, присъдата да бъде изменена, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и изтърпяването на наказанието бъде отложено в подходящ изпитателен срок.

Въззивният съд в настоящия си състав, след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид оплакванията в жалбата, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон, и извърши цялостна проверка на присъдата на основание чл. 314, ал.1 във връзка с чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подсъдимия срещу присъдата в частта й досежно наложеното наказание е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната присъда подсъдимия В. Ю. Ж. е признат за виновен в това, че на датата 28.01.2022г. е отнел от владението на пострадалата В. Е. Я. велосипед марка „MERIDA“, собственост на пострадалата Я.. Деянието и неговото авторство е безспорно доказано не само от направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК, заради което съдебното следствие протекло като съкратено такова, но и от всички събрани по делото доказателства /показанията на свидетелите В. Я., Д.Д., Я.Н., справка за съдимост, протокол за извършена техническа експертиза №176/15.04.2022 година, съдебнооценителна експертиза, комплексна съдебно психологопсихиатрична експертиза, протокол за извършена лицево-идентификационна експертиза и сравнително изследване №597/18.10.2022 година, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, заключение на оценъчната експертиза/. Безспорно установено е също така, че въпросната домова кражба 2 е извършена в светлата част на деня, от избеното помещение на пострадалата, че след това е било пребоядисано и ползвано от подсъдимия, а след това откраднато от самия извършител. До приключване на съдебното следствие откраднатата вещ не е възстановена на собственика.

Относно правната квалификация на деянието законосъобразно и обосновано е прието, че с действията си подсъдимият Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194, ал.1 от НК.

Видно от заключението на назначената по делото Комплексната съдебнопсихолого-психиатрична експертиза /КСППЕ/, в хода на съдебното следствие не са установени доказателства, даващи основание да се изключи вменяемостта, поради което съдът правилно е приел, че подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност по смисъла на чл.31, ал.1 от НК. По делото с оглед извършените множество подобни деяния в кратък период от време е изследвана неговата годност като извършител на деянието и категорично е установено, че макар да е с поведенчески разстройства, дължащи се на „Комбинирана употреба или употреба на психоактивни вещества. Вредна употреба“, съгласно заключението на КСППЕ, същият е лице, което е психично годно правилно да възприема и запаметява фактите, и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от реалността, т.е. има психична годност да дава достоверни показания за тях. Съхранен е интелектуалният момент. Няма данни за „краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на НК. С оглед на което същият е психически годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си както по време на деянието, така и към момента на изготвяне на експертното заключение. Предвид което деянието е съставомерно и доказано и от субективна страна: подсъдимият Ж. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.

Обосновано, с оглед на гореизложеното е прието, че на инкриминираната дата и място подсъдимият Ж. е осъществил изпълнителното деяние - отнемане на предмета на престъплението /велодсипед/, който представлява чужда движима вещ, намираща се във владение на другиго.

Осъществил е изпълнителното деяние „отнемане“ чрез прекратяване на фактическата власт на собственика върху вещта предмет /взел е велосипеда от помещението в жилищния блок/, след което е установил своя трайна фактическа власт върху нея /закарал го е на място, където пострадалата не е имала възможност да установи и продължи своето владение върху него, пребоядисал го е и го е ползвал в града, т.е. разпореждал се е с отнетата вещ като със своя/. Бил е разпознат благодарение на записите от видеокамерите на блока и то защото вече е бил добре познат на полицията. Като лице, психически годно да носи наказателна отговорност поради отсъствие на признаци за невменяемост, е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира. Поради което е извършил деянието с пряк умисъл.

3

Относно вида и размера на наказанието:

Видно от мотивите на присъдата, съдът при определяне вида и размера на наказанието е отчел следните смекчаващи вината обстоятелства: частично съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, частични самопризнания и разкаяние, чистото съдебно минало към момента на деянието, а като отегчаващи – последващите осъждания, високата стойност на предмета на престъплението, високата степен на обществена опасност на дееца /в период от седем месеца е извършител на различни по вид престъпления от общ характер, свързани с употреба и държане на наркотични вещества, против собствеността, за които има постановени влезли в сила присъди/.

Относно оплакването за явна несправедливост на наказанието:

Спорен по делото е не размерът на определеното наказание в размер на 1 година лишаване от свобода /което е правилно определено с оглед размерите, заложени в разпоредбата на чл. 194, ал.1 от НК/ - около минимума на предвиденото в закона наказание - от 3 месеца до 8 години лишаване от свобода. Същото е определено като база в размер на една година и шест месеца и предвид разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с една трета.

Освен това действително липсват каквито и да е изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, които да налагат същото да бъде определено в по-нисък размер.

Досежно начина на изтърпяване на наказанието първоинстанционният съд е отдал превес на генералната превенция. За да определи този начин на изтърпяване на наложеното наказание съдът е приел, че в случая не се налага отклонение от общия принцип за ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, както и че целите му не могат да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Като основания за това е посочил: високата обществена опаасновст на подсъдимия и на самото деяние, както и високата стойност на предмета на престъпленито. Мотивиращите този извод на съда са следните факти, които действително не могат да бъдат пренебрегнати, а именно изложените от съда: че след извършването на деянието в кратък период от време, докато не е бил задъжан и санкциониран, подсъдимият е извършил и множество други подобни престъпления от общ характер, за които понастоящем са му наложени различни наказания с влезли в сила съдебни актове. В тази насока е и приетата по делото актуална справка за съдимост на подсъдимия от 13.02.2023 г., от която са видни общо 4 осъждания в период от 7 месеца за престъпления от общ характер, 3 от които отново за деяния по чл. 194 от НК. Четвъртото /трето по ред след настоящото деяние/ е за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и чл. 343в, ал.2 от НК.

Самият той признава за употребата на наркотични вещества, под влияние на които извършва престъпленията. Действително същите са санкционирани или с условни наказания лишаване от свобода или с пробация. Но тези насложили се във времето факти за личността на подсъдимия показват, че същият действително е системен извършител на престъпления, демонстриращ упоритост при незачитане на законите и добрите нрави; широката 4 разпространеност на подобен вид деяния към момента в обществото. Освен това, видно от справката му за съдимост, преди това в много близък период от около 3 месеца, е извършил престъпление, свързано с употребата и държането на наркотични вещества, за което е признат за виновен, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.

78а от НК. Пред въззивния съд се представя доказателство за твърденията, че откакто е на свобода с МН „Подписка“ подсъдимият е започнал работа по трудов договор като нискоквалифициран работник /макар да има диплом за геодезист, но няма нито ден трудов стаж/, което показвало, че същият е осъзнал поведението си и превъзпитателният процес е започнал.

Въззивниаят съд обаче намира, че независимо от това обстоятелство, както и че близо два месеца след освобождаването му от Следствения арест към Затвора /откогато е с МН „Подписка“/, не са регистрирани каквито и да е противозаконни прояви на същия, това е твърде малък период, предвид което не може да се приеме, че подсъдимият е дал доказателства за това, че е преосмислил поведението си и поправителният процес е започнал. Горните лоши характеристични данни за дееца - не работи, няма нито един ден трудов стаж /въпреки наличие на диплом за геодезическо образование/, не учи, употребява наркотични вещества, извършва поредица от противозаконни деяния в кратък перод от време, дават основание да се приеме, че у подсъдимия са налице липса на трудови навици и оформени трайни престъпни навици със стремеж за облагодетелстване по престъпен начин. Поради което доводите на защитата са неоснователни, а горните изводи на съда - правилни и обосновани.