Решение № 8 от 10.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Кюстендил, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500140 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от М. Б. Л., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. Ю. А.-Р., със съдебен адрес: ****************** срещу решение № 844/24.11.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 719/2022г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС- Кюстендил е признал за установено в отношенията между страните, че М. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., Д.и г. цех, община Н., област Кюстендил дължи и следва да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, сумите, както следва: 947,80 лева /деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ – главница, представляваща цена за услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с. В., Д.и г. цех, ИТН ************;

16,32 лева /шестнадесет лева и тридесет и две стотинки/ – законна лихва за забава, считано от 21.08.2021г. до 22.12.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението /12.01.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.

№ 35/2022 г. на КРС. Осъдил е М. Б. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., Д.и г. цех, община Н., област Кюстендил да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата в размер на 705,00 лева /седемстотин и пет лева/, представляваща разноски по водене на делото за производството пред КнРС, както и сумата в размер на 92,00 лева /деветдесет и два лева/ - разноски сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 35/2022 г. на КРС.

Въззивникът – ответник в първонистанционното производство, оспорва решението на 1 районния съд като неправилно поради неговата незаконосъобразност. А нализирайки установената в производството фактическа обстановка, формира извод за неправомерно поведение на ищцовото дружество. Последното се заключавало в това, че при своевременно заявено искане за намаляване на подаваната в собствения му обект мощност от 240 KW на 102 KW, такова реално не било извършено. Това от своя страна довело до начисляване на суми въз основа на некоригираната мощност, които ответникът приел за недължими. След обещание на ищцовото дружество за тяхната корекция, не последвала такава. Всичко това, според въззвиника, обосновава извод за недължимост на процесните суми, което обаче не било съобразено от районния съд при постановяване на обжалвания акт. Не била съобразена от решаващия съд и нормата на чл.62 от ЗЗП, приета с цел транспортиране в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС. Съгласно последната, непоисканата от потребителя доставка, не поражда за потребителя задължение за плащане.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се разноски по водене на делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, действащо чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. Р. Цървуланова, депозира отговор по въззивната жалба.

Оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на постановеното първоинстанционно решение.

Правилно съдът приел, че от представеното по делото Становище от 29.07.2021 г. не можело да се направи извод, че от тази дата мощността на ел. енергията, доставяна до имота на ответника е била реално намалена. Въззиваемото дружество приема, че доколкото по делото не са налице доказателства, установяващи приключила процедура по намаляване на мощността от сочената от въззивника дата, то и твърденията му за недължимост на сумите по процесните фактури, се приемат за изцяло недоказани. За неоснователно се приема и позоваването на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, доколкото установената по делото фактическа обстановка не изпълва фактическия състав на посочената разпоредба.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните 2 материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД искова молба против М. Б. Л., с ЕГН:

**********, с адрес: с. В., Д.и г. цех, община Н., област Кюстендил, с която е предявен иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 947,80 лева – главница, представляваща цена за услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с. В., Д.и г. цех, ИТН ************ и сумата от 16,32 лева – законна лихва за забава, считано от 21.08.2021г. до 22.12.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 16/ 12.01.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 35/2022 г. на КРС. Изложени са твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, по което ищцовото ТД има качеството на доставчик на електрическа енергия, включително и за процесния обект, собственост на ответника, което правоотношение е регламентирано и с ОУ по договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, понастоящем с фирма „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД. Твърди се, че ищецът в това си качество е изпълнил задължението си през горепосочения исков период, като на ответника са предоставяни мрежови услуги – достъп до електроразпределителната мрежа, за което клиентът дължи заплащане на съответна такса. Сочи, че е налице неизпълнено задължение по пет процесни фактури на обща стойност 947, 80 лева като цена на достъп до електроразпределителната мрежа за периода от01.07.2021 г. до 30.11.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с. В., Д.и г. цех, ИТН ************. Претендира се и обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва за сумата от 16,32 лева изтекла за периода от 21.08.2021г. до 22.12.2021 г.

За претендираните сума ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 35/2022 г. на КнРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. От страна на длъжника било подадено възражение, предвид което съгласно дадените указания в заповедното производство ищецът предявил исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и поддържа твърдения за недължимост на претендираните 3 суми. Не отрича съществуването на облигационно правоотношение между страните.

Твърди, че след като придобил процесния имот и сключил договор с ищеца следвало да бъде променена собствеността на партидата, като заварено положение от предишния собственик е с мощност на партидата 240 КW.Твърди, че веднага след получаване на новата партида началото – началото на м. юли, 2021 г. подал молба за намаляване на мощността от 240 КW на 102 КW. Според твърдението на ответника мощността била намалена в края на м. юли, като се позовава на изпратеното до него Становище от 29.07.2021 г., от което било видно че мощността е намалена. Твърди, че в последствие с него се свързали техници от „ЧЕЗ“, които извършили необходимите технически действия и мощността фактически било променена. Независимо от това продължил да получава фактури с включена цена за достъп до разпределителната мрежа при мощност 240KW и това продължило и през исковия пер.

Такса за предоставена услуга при намалена мощност, съобразно заявената от ответника била начислена едва с фактурите за м. януари и февруари, 2022 г.Твърди, че е подавал запитвания за причините , поради които не била намалена мощността и докато чакал отговор идвали нови фактури. Същевременно твърди, че за процесния обект не е разходвана електроенергия, предвид това, че предстояли ремонти и нямало ел. инсталация.

Впоследствие му било съобщено в телефонен разговор, че било проведено съвещание относно неговия казус и било взето решение за преизчисляване , т.е намалявани на таксите по процесните фактури съобразно заявената мощност от 102 КW, но и това не било сторено.

Фактическата обстановка по делото е установена правилно с обжалваното решение, въз основа на надлежно събрани доказателства по делото, която се възприема и от настоящата инстанция, предвид липсата на нови доказателства, които да налагат възприемане на нови факти и обстоятелства.

По делото е установено, че между страните на 10.06.2021 г. е сключен Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия, по който ответникът в качеството си на купувач се е задължил да купува продаваната му от дружеството активна електрическа енергия, измерена в Точките на доставка за обектите, описани в Споразумение, представляващо неразделна част от договора, като няма спор, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия, продажбата на която е регламентирана от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, които обвързват страните по процесното правоотношение.

Посоченият договор и ОУ са приети като доказателства по делото. От съдържанието на споразумението се установява, че процесният обект с кл. номер 210026384244, находящ се в с. В. е сред захранваните обекти с предоставена мощност от 240 KW.

В делото не се съдържа като доказателство подадена молба или заявление от ответника, респективно негов представител за намаляване на мощността, но очевидно такова е било подадено, предвид представеното и прието като доказателство Становище от 29.07.2021 г. на „ЧЕЗ разпределение България“АД.