Решение № 340 от 21.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. В. при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100503096 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на СВ. П. В. чрез процесуалния му представител адвокат М.П. срещу решение № 261183 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2588 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което са изменени на основание член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/ установените с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на Районен съд - Балчик, мерки относно режима на лични отношения на детето П. С. В.а с родителя, който не упражнява родителските права – бащата СВ. П. В., и вместо тях е определен режим на лични контакти на бащата СВ. П. В. с детето П. С. В.а, както следва: всяка четна седмица от месеца /като първата седмица в годината се счита за нечетна/ за времето от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване в дома на бащата; през Великденската ваканция – всяка година за времето от 08 часа на първия ден до 16 часа на втория ден; през Коледната ваканция - всяка нечетна година за времето от 08 часа на 26.12. до 16 часа на 27.12. и всяка четна година, за времето от 08 часа на 31.12. до 16 часа на 01.01.; през лятната ваканция – за 25 дни във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по взаимно съгласие на страните, постигнато в срок до 14.06., като при липса на такова съгласие, режимът през лятната ваканция да се изпълнява по следния начин: 5 дни през месец юни, 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август за времето от 08 часа на първия ден, който за всеки един от месеците е 15-то число, до 16 часа на последния ден, съобразно продължителността на съответния период; при изпълнение на режима, бащата ще взема от и връща детето в дома на мйката. По време на всяка от ваканциите се прилага режимът за съответната ваканция, а не седмичният режим на лични отношения; изменен е размера на присъдената с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на РС - Балчик, месечна издръжка, дължима от СВ. П. В. в полза на П. С. В.а, платима чрез майката и законен представител Й. Г. Н., като е увеличен същия от 150 лева на 220 лева, считано от 24.02.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или 1 прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата СВ. П. В. на детето П. С. В.а да бъде издаден паспорт, както и да пътува, придружавано от своята майка Й. Г. Н. извън територията на Република България, до държави - членки на Европейския съюз, както и в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и до държавите, граничещи с Република България, за срок до 10.09.2024 г., като детето има право да напуска територията на страната всяка година до два пъти, за период не по-дълъг от 15 дни за всяко пътуване или общо 30 дни за цялата година, на основание член 127а, алинея 2 от СК; осъден е СВ. П. В. да заплати по сметка на ВРС следните суми: 100,80 лева държавна такса и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че не са налице изискванията на член 59, алинея 9 от СК, а твърдените обстоятелства, представляващи изменение, не са доказани. Сочи се, че детето през седмицата живее заедно с майката в град Варна, а се налага въззивникът в събота и неделя да пътува до град Балчик, за да може да осъществи режим на лични отношения с него, а това не винаги се случва поради поведението на майката. В тази връзка се иска или детето да бъде предавано на бащата в град Варна на адреса, на който живее майката, или последната да поема половината от разноските за пътуването до град Балчик, по което искане не се е произнесъл първоинстанционният съд. Излага се, че режима по празничните дни не е определен прецизно, което ще доведе до нови разногласия между родителите. Също така не е съобразен и режима през лятото, доколкото от така определения става ясно, че бащата ще следва работодателят на бащата да осигурява отпуск през конкретни дни. Излагат се подробни доводи, че въззивникът не е в състояние да плаща определената издръжка в размер на 220 лева, а може да осигури минималната такава от 165 лева. Категорично се възразява да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата на детето да се издаде паспорт и същото да може да пътува с майката извън страната, като на първо място се излага, че детето е твърде малко, за да може да оцени забележителностите, които ще посещава, а също така, че бащата може да се грижи за него, ако майката иска да пътува в чужбина.

Иска се промяна в режима на лични отношения, като бащата да взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от приключване работното време на детската градина в петък, респективно училището, до 17 часа в неделя с преспиване, като детето да се взема от детската градина или училището, а връщането да става на адреса на майката в ***, като ако по някаква причина детето не е на градина или училище да се взема от адреса на майката, а в останалата част се иска запазване на режима по постановеното решение на РС – Балчик с единствено изменение детето да се взема и връща на адреса на майката в град Варна, а ако то се предава в Балчик, майката да заплаща половината от разходите за пътуването; изменение размера на издръжката, като същият бъде определен на 165 лева месечно; да бъдат отхвърлени исканията по член 127а от СК.

В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Набляга се, че съдът е взел решението си досежно режима на лични отношения съобразявайки възрастта на детето, както и, че не е в интерес на детето да се разделя от своята майка. По отношение на издръжката се посочва, че същата е определена в общ размер на 370 лева, от които бащата да плаща сумата от 220 лева, за която е осъден, а исканото от въззивника е явно несправедливо.

Постъпила е и частна жалба от Й. Г. Н. чрез адвокат Д.Ч. против постановеното по първоинстанционното дело определение № 265778 от 27.09.2021 г., с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за допълване на постановеното решение.

Сочи се, че отношенията между родителите са силно влошени и се иска да бъде постановено 2 увеличената издръжка да бъде изплащана по посочена банкова сметка на Н..

В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който частната жалба се оспорва.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Й. Г. Н. твърди, че със СВ. П. В. са родители на детето П. С. В.а, родена на 23.02.2017 г. С решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. по описа на Районен съд - Балчик, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, където е определено и местоживеенето на детето; на бащата е определен режим на лични отношения; осъден е бащата да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150 лева. Излагат се твърдения, че до постановяване решението на БРС, ответникът никога не се е грижил сам за детето, не проявявал интерес към него и не бил в състояние да се грижи за него. Отношенията между страните се влошили след производството пред БРС, като ищцата сочи, че причина за това били обидните думи, които бащата на ответника отправил към нея, без след това да се извини. След като бил определен режим на лични отношения, ответникът започнал да го изпълнява, като при вземане на детето водел и баща си, който се държал агресивно и обидно с ищцата.

Независимо, че детето не било здраво при някои от определените дни от режима, ответникът настоявал да го вземе. Ищцата сочи, че при връщането в дома , дъщеря била разстроена, плачела и не можела да се успокои. Твърди, че бащата неглижира здравето и интересите на детето, като действията му са насочени към отмъщение на майката. Заявява, че момиченцето не било готово да преспива в дома на баща си, тъй като нощем често я търсело. Сочи, че от определяне на издръжката е минал период от време, през който нуждите на детето са нараснали, а тя не е в състояние сама да ги посреща. От своя страна, ответникът има възможност да заплаща издръжка в по-висок размер, тъй като е трудоспособен и няма задължения към трети лица. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата желае да пътува с детето извън страната, в това число да посети свой роднина в Англия или да почива с други семейства с деца в Турция. Твърди, че след като се е консултирал със своя баща, ответникът е отказал да съдейства за издаване паспорт на детето.

В срока по член 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Възразява относно изложените в исковата молба фактически твърдения, като твърди, че ищцата не е посочила кои обстоятелства са се изменили, за да поиска изменение в режима на лични отношения. Твърди, че ищцата не спазва определения режим. Сочи, че през делничните дни детето живее със своята майка в град Варна, където тя работи, а през почивните дни двете се връщат в Балчик, където живеят родителите на ищцата. Заявява, че поведението на ищцата е насочено към отчуждаване на детето от неговия баща. Оспорва дядото на момичето да е присъствал при изпълнение режима на лични отношения. Характеризира поведението на ищцата като арогантно, твърдейки, че тя вдига скандал при всяка тяхна среща. По отношение иска за издръжка, намира същият за неоснователен, доколкото нуждите на детето не са променени - то е на ниска възраст, не посещава училище и не е необходимо за него да се извършват разходи, различни от тези при определянето от БРС. Оспорва иска с правно основание член 127а от СК с твърдение, че детето е твърде малко, за да възприеме културните забележителности в страните, до които майката желае да пътува. Изразява опасение, че ако бъде разрешено пътуване на детето до страни извън ЕС, то П. може да не бъде върната в страната.

Ответникът предявява насрещен иск за изменение в режима на лични отношения, 3 определен с решение на БРС, като същият бъде разширен, както и ищцата да бъде задължена да предава детето на неговия баща в ***, както и да взема детето от същия адрес.

Отправя се искане в полза на детето П. да бъде определена месечна издръжка в размер на 300 лева, като 155 лева от тази сума бъдат заплащани от бащата С.В., а 145 лева – от майката Й.Н..

В срока по член 131 от ГПК ответникът по насрещните искове представя писмен отговор, с който оспорва същите като неоснователни, а искането детето да бъде предавано на адрес, посочен от бащата – като недопустимо. Оспорва твърденията, изложени в насрещната искова молба като неверни.

В съдебно заседание ищцата е изменила претенцията си, както по отношение режима на лични отношения с детето, така и относно месечната издръжка. Соченият от ищцата режим е следният: всяка четна седмица от месеца /като първата седмица в годината се счита за нечетна/ за времето от 18 часа в петък до 12 часа в неделя, като бащата взема от и връща детето в дома на майката; през Великденската ваканция – всяка година за времето от 08 часа на първия ден до 16 часа на втория ден, като бащата взема от и връща детето в дома на майката; през Коледната ваканция - всяка нечетна година за времето от 08 часа на 26.12. до 16 часа на 27.12. и всяка четна година за времето от 08 часа на 31.12. до 16 часа на 01.01., като бащата взема и връща детето в дома на майката; през лятната ваканция – за времето от 08 часа на 01.07. до 16 часа на 10.07. и от 08 часа на 01.08. до 16 часа на 10.08., като бащата взема и връща детето в дома на майката. Отправя се искане по време на ваканциите да се изпълнява режимът за съответната ваканция, а не седмичният режим. Намира, че следва изрично да бъде отразено, че ако бащата закъснее с повече от 15 минути при вземане на детето, режимът няма да се изпълнява.