Определение № 13504 от 23.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13504 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Клаудия Р. Митова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20211100508258 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Е. Д. М., чрез адвокат С. Д., срещу разпореждане № 20134442 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 11410/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 39-и състав, с което е върната искова молба с вх. № 702159977 от 08.05.2019 г., предявена от Е. Д. М. срещу АССГ.

Срещу така постановеното разпореждане е депозирана частна жалба от Е. Д. М., чрез адвокат С. Д., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че не е било необходимо да се уточнява в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди, доколкото те са били детайлно уточнени. Намира, че дадените указания са изпълнени, както и че съдът преднамерено е търсил връщане на исковата молба. Твърди, че няма нито краен, нито „полвинчат“ административен акт. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да реши по същество въпросите на предявения иск.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от ищеца, чрез С. Д., като жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, поради което частната жалба е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Ищецът Е. Д. М. е сезирал Софийски градски съд с осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу Административен съд – София град. В исковата молба са изложени твърдения, че противоправното поведение на ответника се изразява в нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, както и че неоснователно е забавено производството по адм. д. № 7868/2018 г. по описа на АССГ. Твърди, че забавеното правосъдие го е подложило на психически тормоз, като са му нарушени и правните очаквания, породени от съзнанието му от силата и значението на общностното право за решаване на делото в разумен срок. Формулирал е искане ответникът АССГ да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10000 лева.

С разпореждане от 20.08.2019 г. съставът на Софийски градски съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ответника да отстрани констатираните нередовности, като конкретизира делото, по което производството е висящо и твърди, че не е разгледано и решено в разумен срок, както и да конкретизира вида и характера на вредите, които твърди 1 да е претърпял от нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок и в какво се изразяват същите.

С писмена молба от 02.09.2019 г. ищецът е посочил, че от бавенето на решаването на делото в разумен срок е подложен на жесток психически тормоз и на унижение, като му е унищожена и вярата в правосъдието. Посочил е, че елементарен съдебен процес се е бавил дълго време.

С определение № 1669 от 24.01.2020 г., постановено по гр. д. № 6062/2019 г. по описа на СГС, I-29 състав, производството по делото пред СГС е прекратено и изпратено по подсъдност на основание чл. 103, вр. чл. 104, т. 4 и чл. 118 ГПК на Софийски районен съд.

С разпореждане от 26.03.2021 г. СРС е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането: 1. да уточни в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди и 2. да посочи изрично дали производството по адм.д. № 7868/2018 г. по описа на АССГ, I-О, 4 състав е приключило с влязъл в сила съдебен акт или е висящо. В случай че производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, ищецът следва да представи доказателства, че е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Разпореждането е връчено на ищеца чрез назначения му по реда на правната помощ адвокат С. Д. на 25.04.2021 г..

С обжалваното разпореждане от 08.06.2021 г. и приемайки, че дадените указания не са изпълнени, първоинстанционният съд е върнал исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Трайната съдебна практика приема, че за да бъде надлежно указан за отстраняване недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, а указанията на съда, освен ясни и конкретни, следва да са и изпълними. Неизпълнението на неправилни или неясни указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение /решение № 160/18.02.2010 г. по гр. д. № 839/2009 на ВКС, III-то г. о., решение № 434/13.05.2010 по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 128/13.03.2012 по ч. гр. д.

№ 535/2011 г. на ВКС, I-во г. о./

Проверката за допустимост на производството при предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ налага извършването на преценка за това дали производството, чието забавяне се твърди да е причинило вредата, е висящо или е приключило. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Когато производството, причинило вредата, още не е приключило и е висящо, съдът разглежда иска по чл. 2б ЗОДОВ без да следи спазени ли са изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за изчерпване на административната процедура. Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС в този случай, след като е предявен искът по чл. 2б ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск.

В конкретния случай, предвид това, че в депозираната искова молба ищецът не е посочил изрично дали производството по адм.д. № 7868/2019 г. по описа на АССГ е 2 приключило или висящо, преценката за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е наложила съставът на СРС да даде указания на ищеца да уточни изрично това обстоятелство, като е указал изрично на ищеца последиците, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания, а именно, че исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането, с което са дадени указания, е надлежно връчено на ищеца чрез назначения му по реда на правна помощ процесуален представител – адвокат С. Д. на 25.04.2021 г. Доколкото в предоставения от съда едноседмичен срок не са изпълнени дадените указания и при изричното указване на последиците за неизпълнение на указанията, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба – да бъде оставена без уважение.

Доколкото с настоящото определение се прегражда развитието на производството, същото подлежи на обжалване – арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20134442 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д.

№ 11410/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 39-и състав.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3