Решение № 444 от 13.12.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. гр.Велинград, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101032 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б. с ЕГН ********** от Община Велинград за сумата в размер на 4587,88лв., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024 год., до изплащане на вземането произтичащо от Протокол № 20/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 385/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 941/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, за което е издадена Заповед № 508 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2024г. по ч. гр. д. 895/2024г. на РС Велинград.

Ищецът твърди, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 508/22.07.2024г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 895/2024год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 4587,88лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 941/2014г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 91,76лв. и 635,28лв. - адвокатско възнаграждение.

Излага, че с пълномощно от 04.02.2019 год. на Община Велинград, 1

Костадин Коев в качеството си на Кмет на Община Велинград го е упълномощил да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 941/2014г. по описа на Районен съд - гр.

Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК.

Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя Костадин Коев - Кмет на Община Велинград и от адвокат Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 941/2014г. между Община Велинград като довереник и адвокат Г. Б. като доверител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч. гр. д. № 941/2014г. по описа на Районен съд - гр.

Велинград, адвокат Г. Б. се запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита. Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч. гр. д. № 941/2014г. на Районен съд Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална страна.

Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 473/07.11.2014 г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 941/2014г. на Районен съд Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна.

Първоначално първоинстанционния съд намерил, че процесуалното действие и нередовно и дал указания за отстраняване на нередовностите му по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане.

Пълномощникът на ответника обжалвал разпореждането, което било отменено от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите. С определение, постановено по ч. гр. д. № 941/2014 г. Районен съд Велинград приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била оттеглена по молба лично на кмета на Община Велинград и е поискано прекратяване на производството.

С Определение № 1031/10.12.2019 г. на РС Велинград частната жалба е била върната. Определението влязло в законна сила като необжалвано на 20.12.2019 г. С това се е сложило край на производството по ч. гр. д. № 941/2014 г. на Районен съд Велинград.

Твърди се, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената 2 процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 941/2014г. на Районен съд Велинград между страните по делото било сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.

Излага, че по ч. гр. д. № 941/2014г. на Районен съд Велинград адв. Г. Б. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92 00/388/04.02.2019 год. на Костадин Коев в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград и Адвокат Г. Б. по ч. гр. д. № 941/2014г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие, причините поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36,ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.

С Протокол № 20/13.09.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 385/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото.

Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл.

36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 4587,88лева с ДДС в полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр. д. № 941/2014год. на Районен съдВелинград. В мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да 3 се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“.

Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 5173/18.07.2024год.

Районен съд Велинград разпоредил издаване на Заповед № 508/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Община Велинград, ЕИК 000351580, да заплати на адвокат Г. Б. с ЕГН ********** адвокат от Адвокатска колегия гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет. 1, офис 10 паричното вземане в размер на 4587,88лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024год. до изплащане на вземането, а с отделно Разпореждане № 1810/03.09.2024 г. са присъдени и държавна такса в размер на 91,76лв. и 635,28лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. от АК Пловдив, на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград във връзка с ч. гр. д. № 941/2014г. по описа на Районен съд Велинград.

Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с. чл.124 от ГПК, във вр. е чл. 37, вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата да установено по отношение на Г. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер 4587,88лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024г. до изплащане на вземането, съгласно Протокол № 20/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 385/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.

941/2014.

Претендира производство. разноски в заповедното и в настоящото исково

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград подава отговор на исковата молба, чрез адв. Семерджиева. Не оспорва извършените от процесуалния представител действия по ч. гр. д. № 941/2014 г. по описа на РС Велинград, нито учредената в полза на адвоката представителна власт.

Счита, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия, и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Не оспорва, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто 4 смисъл е и чл. 36,ал. 1 от ЗА. Счита, че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност, но в интерес на представлявания, което в случая не било налице.

Намира иска за погасен по давност, тъй като дори и при липса на конкретно договорено възнаграждение за положения труд размерът му бил определяем и ако падежът за плащане на дължимо възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не можел да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като съобрази представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 895/2024г. на Районен съд Велинград се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 508/22.07.2024г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х.

Б. сумата от 4587,88лв. главница, дължима на основание Протокол № 20/13.09.2023 г. и Решение № 385/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет- Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.

941/2014 г. на РС-Велинград, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2024г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, като паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното вземане по издадената заповед за изпълнение, поради което същият е допустим.