Решение № 4038 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4038 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100500146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 624, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 319610/01.10.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявения по реда на чл. 4, пар. 1 от Регламент /Е0/ № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес иск – „Еърхелп Германия ГМБХ“, срещу решение № 16410/02.09.2025 г. по гр.д. № 39498/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ЕърХелп Германия ГмбХ“ иск за обезщетение по чл. 624, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1 от Регламент 261/2004 г. за разликата над уважения размер от 250 евро до пълния предявен размер от 400 евро, дължима поради закъснение с повече от три часа на полет № W6 4361, планиран за излитане на 04.10.2022 г. в 06:40 ч., който е следвало да бъде изпълнен от ответника по дестинация София – Бари, които вземания за обезщетение са прехвърлени от Д.К. – пътник за посочения полет, на „Еърхелп Германия ГМБХ“, регистрирано под № ******** в Търговски регистър на Федерална република Германия.

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Въззивното дружество счита, че неправилно съдът е отказал да приеме направеното от ищеца уточнение с последваща молба. Поддържа, че с това уточнение не са въведени нови факти, а единствено е конкретизирана претенцията въз основа на вече представените с исковия формуляр доказателства. Навежда доводи, че съдът е бил длъжен да даде указания за отстраняване на неясноти и за уточняване на твърденията с оглед доказателствата по делото, като непредоставянето на такава възможност представлява нарушение на правото на защита. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е дал указания относно доказателствената 1 тежест, не е посочил за кои факти са налице доказателства и не е изготвил доклад по делото.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в пълния претендиран размер от 400 евро, както и присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият излага, че направеното от ищеца последващо „уточнение“ не представлява конкретизация на вече въведени факти, а въвеждане на нови обстоятелства – твърдение за свързани полети с друг авиопревозвач, които не са били посочени в исковия формуляр А. Счита, че в случая не са налице предпоставките на Регламент (ЕО) № 861/2007 за даване на указания за допълване на исковия формуляр, тъй като първоначалният формуляр е ясен и не съдържа твърдения за свързани полети. По същество сочи, че в случая не са налице свързани полети по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004, тъй като процесните полети са извършени от различни авиокомпании, по различни резервации и при наличие на два отделни договора за въздушен превоз. С оглед изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

Настоящият съдебен състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със стандартен исков формуляр А от Регламент /ЕО/ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес във връзка с глава 57а ГПК, с вх. № 233922/03.07.2025 г., подаден от ЕърХелп Германия ГмбХ срещу „Уиз Еър Унгария Црт“, действащо чрез клона си „Уиз Еър Унгария-Црт“ - клон България, ЕИК 200830927, с който поискало от СРС да осъди ответника да му заплати сумата 400 евро, ведно със законната лихва от 03.07.2025 г. и сторените по делото разноски.

В полето „подробности за иска“ ищецът изложил, че на 04.10.2022 г. Д.К. е имал потвърдена резервация № FIZM6N за полет № W6 4361 по направление София – Бари, планиран за излитане от летище София в 06:40 ч. и за пристигане на летище Бари в 07:05 ч. местно време, като полетът е пристигнал с повече от три часа закъснение. Посочено е, че поради това за пътника е възникнало право на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, което вземане е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия. В исковия формуляр не са били наведени твърдения, че процесният полет е част от маршрут с последващ полет от Бари до Аликанте, нито че крайната дестинация на пътника е била различна от Бари.

В предоставения срок е постъпил отговор на исковия формуляр от ответника „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ – клон България, с вх. № 260971/30.07.2025 г., с който искът е оспорен за разликата над 250 евро до пълния предявен размер от 400 евро. Ответникът е поддържал, че претенцията е основателна единствено до сумата 250 евро, тъй като процесният полет № W6 4361 по направление София – Бари е с разстояние 578 км, поради което дължимото обезщетение по чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 е в размер на 250 евро, а не 400 евро.

С последваща молба вх. № 265380/05.08.2025 г., подадена във връзка с депозирания отговор и дадените от съда указания, ищецът е навел твърдения, че полетът София – Бари е бил част от резервация през платформата Kiwi.com с № 279 279 517 за маршрут София – Аликанте, състоящ се от два сегмента: първи сегмент – полет № W6 4361 на „Уиз Еър“ по 2 направление София – Бари, планиран за излитане на 04.10.2022 г. в 06:40 ч. и за пристигане в Бари в 07:05 ч., с резервационен код FIZM6N, и втори сегмент – полет № FR8882 на „Райънеър“ по направление Бари – Аликанте, планиран за излитане на 04.10.2022 г. в 10:00 ч. и за пристигане в Аликанте в 12:30 ч., с резервационен код OL682B.

При така наведените допълнителни фактически твърдения, съдът е дал на ответника възможност да вземе становище. Последният е изложил съображения, че твърденията за свързани полети са нововъведени и не произтичат от исковия формуляр А, а по същество – че не са налице свързани полети, тъй като се касае за два отделни полета на различни авиокомпании, по различни резервации и при два отделни договора за въздушен превоз, поради което ответникът не носи отговорност за изпускането на последващ полет на друг превозвач.

Съгласно Регламент /ЕО/ 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес във връзка с глава 57а ГПК по дела, по които поне едната от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава – членка, различна от тази на сезирания съд, когато стойността на иска по граждански и търговски дела е по-малък от 5 000 евро, се прилага Регламент /ЕО/861/2007, освен ако не се касае за дела, посочени в чл. 2 от Регламента. В случая не са налице изключенията по чл. 2 от Регламент 861/2007, поради което и при съобразяване на страните по делото, изборът на ищеца да предяви иск по този Регламент, основанието и размера на иска, то съдът приема, че приложим в случая процесуален закон е Регламент /ЕО/ 861/2007 и глава 57а ГПК.

В този смисъл неоснователни са доводите, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение, като не е дал указания относно доказателствената тежест, не е посочил за кои факти са налице доказателства и не е изготвил доклад по делото. При тази процедура изясняването на спора се осъществява чрез стандартните формуляри и писмените изявления на страните, като не са предвидени задължения на съда за разпределяне на доказателствена тежест и изготвяне на доклад, аналогично на общия исков ред по българския процесуален закон.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената от ищеца молба с вх. № 265380/05.08.2025 г. следва да бъде обсъдена по същество. Това е така, тъй като с нея не се изменя петитумът на иска, който още с първоначалното сезиране е бил заявен в размер на 400 евро, а се излагат допълнителни фактически твърдения във връзка с начина, по който ищецът обосновава вече предявената претенция. Отделно от това на ответника е била предоставена възможност да вземе становище по изложените с молбата обстоятелства, поради което правото му на защита не е накърнено. При това положение, както с оглед общата процесуална възможност за изменение на основанието на иска при условията на ГПК, така и с оглед опростения и предимно писмен характер на производството по Регламент /ЕО/ № 861/2007, уточняващата молба не следва да бъде оставена без разглеждане по формални съображения.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /Е0/ 261/2004. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2 б. "б" от Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че пътникът Д.К. и ответното дружество „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ са били обвързани от договор за въздушен превоз за полет № W6 4361 по направление София, България – Бари, Италия, с резервационен код FIZM6N, планиран за изпълнение на 04.10.2022 г. с час на излитане 06:40 ч. от летище София и час на пристигане 07:05 ч. местно време на летище Бари. Не е спорно също, че този полет е пристигнал със закъснение от повече от три часа, поради което за пътника е възникнало право на обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в размер на 250 евро.

3

Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът дали този полет следва да се разглежда като част от едно общо пътуване с крайна дестинация Аликанте, Испания, което да обоснове обезщетение в размер на 400 евро.

Съгласно чл. 2, буква „з“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 „краен пункт на пристигане“ е дестинацията, посочена в билета, представен на регистрацията, или в случай на директно свързващи полети — дестинацията на последния полет. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз пътниците на закъснели полети, които достигат крайния си пункт на пристигане с три или повече часа закъснение, имат право на обезщетение по чл. 7 от Регламента, доколкото понасят загуба на време, сравнима с тази на пътниците при отменен полет — решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07, Sturgeon, и решение по съединени дела C-581/10 и C-629/10, Nelson. При директно свързващи полети релевантно за преценката е закъснението при пристигане в крайния пункт на пътуването, а не изолирано закъснението по отделната отсечка — решение по дело C-11/11, Folkerts.

В решение от 31.05.2018 г. по дело C-537/17, Wegener, Съдът на Европейския съюз приема, че полети с една резервация, които съставляват едно цяло за целите на пътуването на пътника, следва да се разглеждат като директно свързващи полети по смисъла на Регламент № 261/2004. В решение от 06.10.2022 г. по дело C-436/21, flightright GmbH срещу American Airlines Inc., Съдът изрично доразвива това разрешение, като приема, че понятието „директно свързващ полет“ по чл. 2, буква „з“ от Регламента обхваща превозна операция, състояща се от няколко полета, изпълнявани от различни опериращи въздушни превозвачи, които не са свързани с конкретно правоотношение помежду си, когато тези полети са комбинирани от туристическа агенция, която е начислила обща цена и е издала един билет за тази операция. Следователно липсата на договорна връзка между отделните въздушни превозвачи и обстоятелството, че отделните отсечки се изпълняват от различни авиокомпании, не са сами по себе си основание да се отрече наличието на директно свързващ полет.