Решение № 965 от 12.12.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1799/2025
- Вид
- Решение № 965
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 965 гр. Казанлък, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101799 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.О.Б. и С.З.В., с пълномощник юрисконсулт Г.К., против А. А. Ч., с която са предявени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.О.Б. и С.З.В., с пълномощник юрисконсулт Г.К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. А. Ч., че дължи да заплати на “ Електроразпределение юг“ ЕАД, сумата от 644,72 лв. , от която 614.41 лв ., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 17.08.2024 г. до 16.12.2024 г., 30.31 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва от 05.10.2024 г. до 18.03.2025 г. и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.3.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
На 19.03.2025 г. „Е.“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Казанлък за вземанията си към А. А. Ч., във връзка с което е образувано ч. гр. д. № 1009/25 г., по което дело е издадена заповед за изпълнение. В определения от съда срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, „Е.“ ЕАД подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
1
Ищецът Е. ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, твърди, че продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/Ю.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в ***, индивидуализиращо се с ИТН: 2141487 за А. А. Ч. бил открит клиентски номер 1010491392. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е.“ ЕАД било доставило на обекта на А. А. Ч. за периода от 17.08.2024 г. до 16.12.2024 г. електроенергия на обща стойност 614,41 лв, която до момента на подаване на исковата молба не била платена. Поради забава в плащането длъжникът дължал и законна лихва в размер на 30,31 лв. за периода 05.102024 г. до 18.03.2025 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следва:
Период
Падеж
Вид
17.08.2024 - 16.09.2024
04.10.2024
Главница
Номер док.
ФЕ
1316783664
Сума
228.85 лв
05.10.2024 - 18.03.2025 Лихва 13.96 лвлв.лв.
17.09.2024 - 16.10.2024
04.1 1.2024
Главница
ФЕ
**********
176.59 лв
05.11.2024 - 18.03.2025 Лихва 8.70 лв.
17.10.2024 - 16.1 1.2024
04.12.2024
Главница
ФЕ
1320157787
187.00 лв
05.12.2024 - 18.03.2025 Лихва 7.09 лв.
17.1 1.2024 - 16.12.2024
06.01.2025
07.01.2025 - 18.03.2025 Лихва 0.56 лв.
2
ФЕ
Главница **********
21.97 лв.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство и в образуваното заповедно производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е получен отговор на исковата молба.
Ответникът е получил отговора на исковата молба и приложенията към нея.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 12.11.2025 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От Определение №2222/03.10.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело /лист 20 и 21 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми на ищеца, като такива доказателства по делото не са събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.