Решение № 4396 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4396 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100507673 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 023246/03.05.2023 г. на Г. К. Г., представляван от адв.

Г.Ч., срещу разпореждане от 20.04.2023 г., постановено по изп. д. № 20168410402413 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата е изложена хронология на извършените по изпълнителното дело действия.

Не се оспорва обстоятелството, че първоначалният взискател „П.к.Б.“ АД е прехвърлил вземането си към жалбоподателя на „К.и.и. БГ“ ЕАД по силата на сключен между двете дружества договор за цесия, поради което цесионерът е бил конституиран като взискател по делото. Поддържа се, че не е налице упълномощаване на съдебния изпълнител по реда на чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ от страна на новия взискател; че съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като давността тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Сочи се, че по конкретното изпълнително дело е налице период от три години (от 29.10.2019 г. до 08.09.2022 г.), през който било налице бездействие от страна на взискателя, обуславящо приложението на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка се твърди, че на 29.10.2019 г. „К.и.и. БГ“ ЕАД поискало налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като съдебният изпълнител се произнесъл по това искане на 18.11.2020 г., но запор реално не е налаган поради липса на сключен от длъжника трудов договор, тоест не е било налице валидно изпълнително действие, предвид липсата на 1 резултат от искането. На 08.09.2022 г. взискателят отново поискал налагане на запор на трудово възнаграждение, но действието не било осъществено от съдебния изпълнител поради липса на валиден трудов договор. На 29.09.2022 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи на длъжника за 31.10.2020 г., който не се състоял. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане на ЧСИ и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира сторените по делото разноски.

Взискателят „К.и.и. БГ“ ЕАД излага становище за неоснователност на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Във възражението се прави изброяване на предприетите по делото изпълнителни действия и се оспорва твърдението за липса на валидни изпълнителни действия в периода от 29.10.2019 г. до 08.09.2022 г., като се посочва, че преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като се твърди, че насрочването на опис на движими вещи, макар същият да не е извършен, е от естество да прекъсне изтичането на двугодишния срок, доколкото от значение е активното поведение на взискателя, насочено към принудително събиране на вземането. Поддържа се, че още с молбата си за конституиране като взискател дружеството е възложило на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. По тези съображения взискателят моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Сочи, че по делото са предприемани многократни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, както на основание чл. 18 ЗЧСИ, така и по инициатива на взискателите. Оспорва се становището на жалбоподателя, че след 29.10.2019 г. не са искани или извършвани изпълнителни действия, тъй като към 18.11.2020 г. длъжникът се е намирал в трудово правоотношение с дружеството „Л.к.т. и ко” ЕООД. Бил наложен запор на трудовото му възнаграждение при този работодател, но изпълнителното действие не било от естество да удовлетвори взискателя, тъй като получаваното от длъжника нетното трудово възнаграждение било под стойността на минималната работна заплата за страната към онзи момент. Освен това се посочва, че и в молбата за образуване на изпълнителното дело, и в последващата молба за конституиране на нов взискател се съдържа възлагане на действията по чл. 18 ЗЧСИ. По тези съображения ЧСИ Н.М. счита, че не е налице двугодишен период, през който да не са поискани от страна на взискателя или да не са извършвани от страна на частния съдебен изпълнител изпълнителни действия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител - отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

2

Изпълнително дело № 20168410402413 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано на 10.03.2016 г. по молба на „П.к.Б.“ ЕООД срещу Г. К. Г., и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 22.01.2016 г. по т. д. № 235/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА въз основа на решение № 5157/17.07.2015 г. по в. арб. д. № 5157/2015 г. на арбитражен съд „А.Ю.“ СНЦ за следните суми: 15 134,42 лева — главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2015 г. (датата на постановяване на арбитражното решение) до окончателното изплащане на задължението; 752,69 лева – юрисконсултско възнаграждение;

80,00 лева – разноски по арбитражното производство; 50,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Взискателят е претендирал юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 376,34 лева и разноски за образуване и водене на изпълнителното дело. С молбата за образуване е отправил искане към съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, като му е възложил всички правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и е поискал налагане на запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. С разпореждането си за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника и е насрочил опис на движимото имущество на длъжника за 18.05.2016 г., за извършването на който няма данни по изпълнителното дело.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.03.2016 г. чрез работодателя „Eвро с. т.“ ООД, като на работодателя е връчено и запорно съобщение за наложения с разпореждане на съдебния изпълнител от 18.03.2016 г. запор на трудовото възнаграждение на Г..

Изпратени са запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Алианц Банк България“ АД, , „Прокредитбанк България“ ЕАД, „Сибанк“ ЕАД, “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, “ЦКБ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, но от материалите не се установява лицето да има сметки в посочените банки и да е наложен запор.

На 21.06.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, който по молба на длъжника е вдигнат от съдебния изпълнител по отношение на сумите, представляващи трудово възнаграждение. На същата дата е наложен и запор на банковите сметки на Г. в „Банка Пиреос България“ АД.

На 10.08.2016 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от „Р.с.” ЕООД, във връзка с което работодателят е отговорил, че от трудовото възнаграждение се удържат суми за задължение на лицето по изп. д. № 20168440401165 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

На 02.08.2017 г. е насрочена дата (02.10.2017 г.) за извършване опис на движимите вещи на длъжника, който не е бил осъществен.

На 04.08.2017 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника при работодателя „В.и.“ ООД, който е извършвал удръжки в размер от по 11,36 лева на следните дати: 07.08.2017 г., 07.09.2017 г., 11.10.2017 г., 24.11.2017 г., 17.01.2018 г. и 08.02.2018 г.

3

Плащанията са надлежно отбелязани на гърба на изпълнителния лист.

На 30.03.2018 г. е насрочен опис на движимото имущество за 30.05.2018 г., който не е осъществен.

На 20.05.2019 г. по делото е депозирана молба за конституиране на нов взискател на основание чл. 429 ГПК от „К.и.и. БГ“ ЕАД, като частен правоприемник на първоначалния взискател въз основа на договор за цесия от 08.08.2018 г. В молбата е направено искане за насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, и е извършено възлагане на правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

С молба от 05.11.2019 г. „К.и.и. БГ“ ЕАД е поискало налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника и насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи.

С постановление от 18.11.2020 г. съдебният изпълнител е конституирал „К.и.и. БГ“ като взискател по делото на основание 429, ал. 1 ГПК.

На 20.11.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.

На 29.12.2020 г. е наложен запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение при работодателя „Л.к.т. и ко” ЕООД но работодателят е отговорил, че получаваното нетно трудово възнаграждение е в размер под минималната работна заплата.

С молба от 23.09.2022 г. взискателят е направил искане за извършване на справка за наличие на трудов договор на длъжника и налагане на запор, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, като на 29.09.2022 г. ЧСИ е насрочил дата за извършване опис на движимото имущество на длъжника.

На 16.02.2023 г. съдебният изпълнител е бил сезиран с молба от длъжника Г. Г., представляван от адв. Г.Ч., за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по която съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 20.04.2023 г.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т ълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите 4 действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.

Разпечатката съдържа 39 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e6f3684-7b9b-42be-a346-48b46b969d85