Решение № 86 от 11.05.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. П. като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310201021 по описа за 2022 година С наказателно постановление № 22-0938-001493/29.04.2022 год. на Д.Д.

П., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-П., е наложена на основание чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева на И. Г. Д., ЕГН: **********, за това, че на 19.04.2022 год., в 08:40 часа в гр.П., на кръстовището образувано от бул.»Д.П.» и ул.»Д.К.», с посока на движение към ул.»Г.», като водач на л.а.»Д.» с рег.№ ** **** ** извършва следното нарушение: 1.При движение извършва маневра завой на дясно на горепосоченото кръстовище същият навлиза и преминава през него на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа и монтирана на самото кръстовище. 2.Не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2 на управляваното МПС, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 и чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба № Із-2539 на МВР 8 контролни точки на водача.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.

Г. Д., който го обжалва в срок, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.40, ал.1, чл.42, ал.1,т.3 и т.4, чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 и т.8 от ЗАНН, като излага подробни съображения. Твърди, че не е извършил нарушенията, които са му вменени 1 във вина, както и че полицейският патрулен автомобил е бил разположен на място, от което служителите нямат видимост към светофарната уредба на кръстовището, тъй като автомобилът им е бил на бул.»Д.П.», след тролейбусната спирка за обществен превоз на пътници, на разстояние не помалко от 75 метра от кръстовището, при това по посока движението на неговия автомобил, като предната му част е била в посока улл.»Г.» и полицейският служител – свидетелят вписан в акта не е имал видимост към кръстовището, освен ако не е гледал в огледалата за обратно виждане.

Твърди, че е преминал през кръстовището в самия край на разрешаващ зелен сигнал и точно за това останал учуден, че е спрян за проверка, като оспорил констатациите на актосъставителят и същият подразнен от това, не го изчакал да му представи СРМПС, а записал в акта, че не носи СРМПС. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, като в условията на евентуалност счита, че случаят е маловажен по смисъла на §1, т.4 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Ответникът – Началник сектор ПП при ОД на МВР-П., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Б. К. и Б. М., от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.04.2022 год. бил съставен Акт № 658003 за установяване на административно нарушение от свид.Б. К., в присъствието на свид. Б. М., срещу И. Г. Д., за това, че на 19.04.2022 год., в 08:40 часа в гр.П., на кръстовището образувано от бул.»Д.П.» и ул.»Д.К.», с посока на движение към ул.»Г.», като водач на л.а.»Д.» с рег.№ ** **** ** извършва следното нарушение: 1.При движение извършва маневра завой на дясно на горепосоченото кръстовище същият навлиза и преминава през него на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа и монтирана на самото кръстовище. 2.Не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2 на управляваното МПС , което представлява нарушение на чл. 6, т.1, пр.2 и чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП. По съставения акт е отразено, че жалбоподателят няма възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

2

Настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима, подадена е в законустановения срок от лице, което има право на жалба, като по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че констатациите в съставения АУАН и НП относно нарушение на чл.6, т.1, пр.2 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не съответстват на действителното положение, НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е спорно по делото, че на посочените в акта дата и място жалбоподателят е управлявал л.а.»Д.» с рег.№ ** **** **, че в района на посоченото кръстовище присъства работеща светофарна уредба, както и че на датата на нарушението на мястото е имало патрулен автомобил и полицейски служители – свид.К. и М.. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като екземпляр от същия му е връчен по надлежния ред.

Основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството какъв е бил светлинният сигнал на светофара към момента на преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя, през процесното кръстовище. Макар описаното деяние да изпълва състава на нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, това не е достатъчно, тъй като закона изисква в пълен обем да са изяснени и описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, което в конкретния случай не е налице. При описание на нарушението не е посочено по коя улица се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил, нито по коя улица е продължил движението си след навлизане в кръстовището, за да се прецени с коя от наличните светофарни уредби на кръстовището е бил длъжен да се съобрази. От друга страна наказващият орган не е ангажирал доказателства с оглед спецификите на въпросното кръстовище, а именно, че в това кръстовище влизат и други две улици дали подаването на червен светлинен сигнал настъпва едновременно и за насрещно разположената светофарна уредба или с разлика от няколко секунди. Това обстоятелство е от съществено значение с оглед възражението на жалбоподателя, че патрулният автомобил е бил разположен така, че намиращите се в него полицейски служители не са имали пряка видимост 3 към светофарната уредба, освен ако не са наблюдавали къстовището в огледалата за обратно виждане, което поставя въпроса доколко те са имали възможност да възприемат конкретната ситуация. Тук следва да се отбележи, че самият актосъставител заявява, че има бегъл спомен за проверката и всички тези обстоятелства остават неизяснени. Същият заявява:»Забелязали сме, че водачът е минал на червено и затова сме му съставили акт», но не съобщава подробности за това къде е бил разположен патрулния автомобил, къде се е намирал той самият. Също така няма спомен водачът да е заявил, че СРМПС се намира в автомобила и използва израза : Най-вероятно не е имал, тъй като сме го вписали като нарушение в акта». Липсата на спомен у актосъставителя за проверката и обстоятелствата, характеризиращи нарушенията, посочени в АУАН, както и заявеното от свидетеля по акта не позволява на съда да направи безспорен извод, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е санкциониан. При тези факти се налага категоричен извод, че свидетелите К. и М., макар и непосредствено да са възприели самото движение на автомобила на жалбоподателя, не могат да бъдат определени за очевидци на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на конкретния подаван светлинен сигнал от този светофар, който е регулирал поведението на жалбоподателя като водач на МПС при преминаването му през процесното кръстовище. Действително административнонаказателният процес не поставя изискване нито актосъставителят да бъде очевидец на деянието, нито то да бъде установено единствено чрез показанията на такива свидетели.

Извършеното нарушение може да бъде доказвано с всички допустими доказателства в процеса, включително и с косвени доказателства. Дори и в този случай обаче следва да бъде спазен критерият, че извършването на нарушението трябва да е установено по категоричен и несъмнен начин, тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. От друга страна по делото е установено, че патрулния автомобил е оборудван с камера, но видеозаписа от 19.04.2022 г. не е свален и архивиран и не може да бъде предоставен, тъй като е изтекъл срока за съхранението му/писмо от ОД на МВР-П.-л.17/. Аналогично стои въпроса и с видеозаписа от камера за видеоконтрол на процесното кръстовище, собственост на Община П.. В тази връзка с оглед отразеното в акта от жалбоподателя «ОМ»/особено мнение/ при подписването му е било необходимо записа от видеокамерите да бъде съхранен, за да се разледват 4 спорните обстоятелства, каквото задължение има наказващият орган преди да издаде НП. По акта няма вписани възражения от страна на жалбоподателя, като той твърди, че не му е била дадена такава възможност от актосъставителя, но факта, че е отразил, че го подписва с особено мнение означава, че не е съгласен и оспорва вписаните в акта констатации. Ето защо наказващият орган е следвало да приеме, че има спорни обстоятелства и да ги изясни, като свали и запази записа от видеокамерата на патрулния автомобил или да изиска от Община П. да му предостави запис от видеокамерата на кръстовището, който да използва за да провери описаните констатации и да приложи записа към материалите по преписката. Като не е сторил това се е позовал на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1,т.3 и т.4 от ЗАНН и е издал НП, което не отговаря на изискванията на чл.57, т.5 от ЗАНН.

Относно второто нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП с оглед направените възражения в жалбата и с оглед уклончивите показания на актосъставителя и свидетеля по акта, съдът приема, че същото не е безспорно доказано.

Като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че в случая те не позволяват да се направи единствен възможен, категоричен и несъмнен извод за това жалбоподателят да е извършил вменените му във вина административни нарушения. Това означава, че нарушенията се явяват единствено вероятни, но не и несъмнено и категорично доказани.

Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения, които обуславят неговата незаконосъобразност и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0938001493/29.04.2022 год. на Д.Д. П., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-П., с което е наложена на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева и на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки на И. Г. Д., ЕГН: **********, за нарушение на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6