Решение № 101 от 27.04.2023, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Поморие, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100772 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано въз основа на изпратено по подсъдност гр.дело № 16307/2022 г., по описа на РС – Пловдив, образувано по искова молба от М. М. Я. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Т. Я., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер 7 330.27 лв., представляваща задължение за главница, лихви, такси и разноски по изп.дело № 20228000400669 по описа на ЧСИ И.Б., рег. № 800 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 526/2012 г. по описа на РС – Поморие.

Ответникът оспорва като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявената претенция.

Ответникът, чрез депозирана писмена молба от процесуален представител – юрисконсулт, поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на иска.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че въз основа на заповед за изпълнение № 351/13.09.2012 г., по ч.гр. дело № 526/2012 г., по описа 1 на РС – Поморие, на 15.10.2012 г. е издаден ИЛ на ответника за сумата 2 587.79 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 12.09.2012 г., до окончателното й изплащане, както и за сумата 870.29 лв. – лихви за забава за периода от 26.03.2009 г. до 11.09.2012 г., а така също за сумата 312.90 лв. – разноски по заповедното производство.

Установява се от представените по делото преписи от материалите по изп.дело № 20128040401638 по описа на ЧСИ Д.Н., рег. № 804 на КЧСИ, че същото е образувано по молба на ответника от 22.11.2012 г., въз основа на горепосочения ИЛ.

Видно от молбата, ответникът/взискател изрично възложил на ЧСИ сам да определя способи на изпълнението, съгласно чл.18 ЗЧСИ, проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

В това изпълнително производство, на 28.12.2012 г., на ищеца/длъжник била връчена покана за доброволно изпълнение, на 15.01.2013 г., бил наложен запор на МПС – лек автомобил „Фиат Брава“, с рег. № ..., собственост на длъжника, на 05.06.2015 г., бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, след което по делото са искани от взискателя, с молби от 30.08.2016 г., 22.10.2018 г., 07.10.2020 г., 08.10.2021 г., но не са извършвани изпълнителни действия.

На 11.03.2022 г., е подадено заявление от длъжника до ЧСИ, за погасяване на задължението му по давност, след което с постановление от 15.03.2022 г., съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство, на основание (433, ал.1, т.8 от ГПК и отменил наложените обезпечителни мерки.

С молба от 30.03.2022 г., взискателят и ответник поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист по прекратеното производство.

Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.дело № 20228000400669 по описа на ЧСИ И.Б., рег. № 800 на КЧСИ, по което на 15.08.2022 г., бил насрочен опис на движимото имущество на длъжника, на 14.09.2022 г., бил наложен запор на МПС – лек автомобил „Фиат Брава“, с рег. № ... и лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ..., собственост на длъжника, а на 06.10.2022 г., била наложена възбрана на недвижим имот – 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие.

На 11.11.2022 г., ищецът и длъжник предявява процесната претенция, с която вземането на ответника е оспорено, като погасено по давност.

Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, прекъсва давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е образувано.

В т. 10 от ТР са изброени примерно действия по принудителното изпълнение, прекъсващи 2 давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съобразно задължителните разяснения в ТР, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С цитираното ТР е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г., основано на нормата на чл.115, ал.1, б. "ж", че докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече.

Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г., изпълнителни дела, каквото е и процесното вземане на ответника, давност не е текла, а такава е започнала да тече от 26.06.2015 г.

По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД /Определение № 60523 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 3532/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС/, поради което приложима в случая е петгодишната давност по последно посочената разпоредба, която е започнала да тече от 26.06.2015 г.

Давността се прекъсва с искането на взискателя съдебният изпълнител да приложи конкретен изпълнителен способ, както и с искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, което взискателят/ответник е сторил с горепосочените молби от 30.08.2016 г., 22.10.2018 г., 07.10.2020 г. и 08.10.2021 г. и с образуването по негово искане на изп.дело № 20228000400669 по описа на ЧСИ И.Б., с налагане по същото запори на МПС и възбрана на недвижим имот, поради което според настоящия съдебен състав към момента на подаване на исковата молба давността не е изтекла, ето защо предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

3

Предвид изхода от спора разноски на ищеца не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

Предвид неоснователността на претенцията ищецът дължи разноски на ответника, поради което и по повод направеното искане, в негова тежест следва да бъдат възложени разноски в размер 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.П., адв.Т. Я., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр.П., чрез пълномощника С. Г. П., за приемане за установено в отношенията между страните, че М. М. Я., ЕГН **********, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, взискател по по изп.дело № 20228000400669 по описа на ЧСИ И.Б., рег. № 800 на КЧСИ, сума в размер 7 330.27 лв.

(седем хиляди триста и тридесет лева и двадесет и седем стотинки) представляваща вземане /главница, такси и разноски/ по изпълнителен лист от 15.10.2012 г., издаден по ч.гр. дело № 526/2012 г., по описа на РС – Поморие.

ОСЪЖДА М. М. Я., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, сума в размер 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. Я., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4