Решение № 3146 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3146 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20221100511307 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. В., ЕГН **** срещу разпореждане на ЧСИ Н.М. от 11.08.2022 г., с което СИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20228410400085.

Частният жалбоподател излага, че с решението от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 51434/2017 г. на СРС, 144 с-в и изпълнителния лист от 29.12.2020 г. е осъден да плати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 416,56 лева, като още на 21.12.2020 г., т.е. преди образуване на изп.дело е направил превод към счетоводството на взискателя за сумата от 760 лв., но погрешно е записал в документа за превод вместо гр.д.№ 51434/2017 г, гр.д.№ 15434/2017 г., като се касае за техническа грешка. При дължими 416,56 лв. и преведени 722,70 лв. счита, че е погасил задължението си, като даже е надвнесъл суми в полза на топлофикационното дружество. По изложените съображения моли съда да отмени отказа на ЧСИ Н.М. да прекрати изп. дело № 20228410400085, поради липса на предмет.

Взискателят по изп.дело „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Х.П. оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде потвърден изцяло отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати изп.д. № 20228410400085 като правилен и законосъобразен. Не отрича, че на 21.12.2020 г. жалбоподателя е платил сумата от 722,70 лева, която обаче е недостатъчна, за да бъде погасено задължението му, тъй като с постъпилото плащане от 722,70 лева е спазена 1 разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, съгласно която когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, за това изп.дело № 20228410400085 е образувано за дължимия остатък от главница, ведно със законна лихва.

ЧСИ Н.М. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20228410400085 на ЧСИ Н.М. е образувано на 13.01.2022 г. по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.12.2020 г. по гражданско дело № 29224/2017 г. на Софийски районен съд, 144 състав, срещу длъжника В. С. В., ЕГН **********, само за сумите, посочени в молбата на взискателя, а именно:

136,40 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 14,51 лева - изтекла законна лихва, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, а също така е посочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени, в зависимост от резултатите от имущественото проучване.

Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 003368/13.01.2022 г. е връчено на длъжника на 22.02.2022 г.

На 24.02.2022 г. в кантората на ЧСИ Н.М., е постъпила молба с вх. № 011314/24.02.2022 г., съдържаща искане за прекратяване на изпълнителното дело.

Копие от молбата е изпратено на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 на 25.02.2022 г., като същият е подал писмено становище с вх. № 014595/15.03.2022 г. с което е възразил същото да бъде прекратено, тъй като преведената сума не е достатъчна за погасяване на задължението на длъжника.

Последвала е продължителна кореспонденция между взискателя и длъжника.

На 01.08.2022 г. в кантората на ЧСИ Н.М., peг. № 841, е постъпила молба с вх. № 045017/01.08.2022 г. от длъжника В. С. В., с приложена кореспонденция между него и взискателя и поредно искане за прекратяване на изпълнителното производство.

С Разпореждане от 11.08.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по делото. Длъжникът е уведомен за разпоредения отказ на 23.08.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, 2 подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима, а по същество е и основателна.

Нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК изрично изброява хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява. Хипотезата на т. 1 на, ал. 1 на чл. 433 ГПК, на която се позовава жалбоподателят - длъжник в изпълнителния процес, изисква наличие на издадена и надлежно заверена от взискателя разписка или квитанция от пощенска станция или писмо от банката, от които да е видно, че сумата по изп.лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело. В конкретния случай представеното от жалбоподателят платежно нареждане от 21.12.2020 г., с което по сметката на взискателя е внесена от длъжника сумата 722,70 лв. - преди образуване на изпълнителното производство на 13.01.2022 г., представлява документ, визиран от нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Този документ, изходящ от банката удостоверява плащане на дължимите суми по изпълнителния лист по сметката на взискателя, като даже е налице надвнесена сума. Съдът взема пред вид и изричното признание на взискателя със становището му от 15.03.2022 г., че платежното нареждане може да бъде ценено като документ по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - като такъв, изходящ от банката и удостоверяващ плащане по сметката на взискателя на сумата от 722,70 лв., поради което и частната жалба на длъжника следва да бъде уважена.

По изложените съображения се налага извод за неправилност на обжалвания акт, поради което същият следва да се отмени. Доколкото прекратяването като процесуално действие във фазата на изпълнителното производство се извършва с постановление на органа на изпълнението, който извод се налага по аргумент от нормата на чл. 433, ал. 1 и, ал. 2 ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнителното делото, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Н.М. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се установи, че са налице законовите предпоставки за това.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника В. С. В., ЕГН ****, разпореждане на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ от 11.08.2022 г., с което е отказано прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК на изпълнително дело № 20228410400085 по описа на ЧСИ Н.М..

ВРЪЩА делото на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, за съответно произнасяне по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4