Решение № 236 от 16.09.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Добрич, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500198 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх.№4903/01.08.2024г. от Д. В. Д., чрез упълномощения по делото адвокат, с която се иска съдът да поправи постановеното по делото решение №206/25.07.2024г. Посочено е, че в мотивите на решението въззивният съд е приел за правилно и подлежащо на потвърждаване първоинстанционното решение в осъдителната част по иска за вземането на ищеца от ответниците по чл.59 ал.1 от ЗЗД в размер на 1 800 лева. Същевременно въззивното решение не съдържало диспозитив за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в посочената част и се иска отстраняване на това.

Насрещната страна М. И. Р., Г. М. П. и М. М. Р. не са изразили становище по искането за поправка.

След като обсъди изложеното в молбата и провери решение №206/25.07.2024г. по в.гр.д.№198/2024г., съдът намира, че е налице основание да поправи решението си.

Решението е постановено по въззивна жалба на М. И. Р., Г. М. П. и М. М.

Р. срещу решение №7/30.01.2024г. по гр.д.№197/2023г. на Районен съд Генерал Тошево, с което въззивниците са осъдени солидарно да заплатят на Д.

1

В. Д. както следва: сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на земеделски земи - имот № 7093 с площ от 10 дка, имот № 7091 с площ от 5 дка и имот № 7092 с площ от 5 дка, трите имота в землището на с.Г., общ.Т., за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 08.07.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 600 лева, пропуснати ползи от собствена реализация на изработена продукция, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 08.07.2020 г. до окончателното изплащане и сумата 277 лева, обезщетение за забава върху главницата от 1800 лева, за периода от 01.01.2019 г. до предявяването на исковата молба.

В мотивите на въззивното решение е прието, че предявените от Д. В. Д. срещу М. И. Р., Г. М. П. и М. М. Р. /заместили по реда на чл.227 от ГПК първоначалния ответник М. М. Р./ са основателни, както следва: искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 1 800 лева, съставляваща платения от ищеца наем за предоставеното му в стопанската 2017/2018г. ползване на три земеделски имота в землището на с.Г., но които наследодателят на ответниците без основание ползвал /прибрал продукцията от тях/; искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 277 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на 1 800 лева, считано от датата на поканата за плащането му 01.01.2019г. до предявяването на исковата молба 08.07.2020г.; искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца парична сума, съставляваща пропуснатите ползи следствие лишаването на ищеца от възможността да реализира продукцията от трите земеделски имота за стопанската 2017/2018г., поради ползването им без основание наследодател на ответниците – до размера от 193.20 лева; исканията за законна лихва върху главните парични задължения в размер на 1 800 лева и в размер на 193.20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване. Прието е, че решението на първоинстанционния съд в съответните части, в които претенциите за горните вземания за удовлетворени, е правилно и следва да се потвърди.

Независимо от тези изводи, въззивният съд не е постановил решение /диспозитив/, с което да потвърди решението на районния съд в посочените части. Въззивното решение съдържа диспозитив само за отмяна на осъдителното решение на районния съд и за отхвърляне на иска по чл.59 ал.1 2 от ЗЗД за пропуснатите ползи следствие лишаването на ищеца от възможността да реализира продукцията от трите земеделски имота за стопанската 2017/2018г., поради ползването им без основание наследодателя на ответниците – за разликата над 193.20 лева до пълния претендиран размер от 600 лева, както въззивното решение съдържа диспозитив и за разноските на страните за водене на делото във всички инстанции.

От изложеното е видно, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК. Волята, която е формирал в мотивите, в самото решение не е изразена пълно - липсва диспозитив за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в частите, в които претенциите на ищеца срещу ответниците са приети от въззивния съд за правилно удовлетворени. В съответствие с чл.247 ал.1 от ГПК очевидната фактическа грешка в решението винаги може да бъде поправена по инициатива на съда или по искане на страната, поради което и в случая пропускът на съда да изрази пълната си воля, формирана в мотивите, следва да бъде изцяло отстранен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №206/25.07.2024г. по в.гр.д.№198/2024г. по описа на ДОС, в което наред с изписания диспозитив следва да се чете още и:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7/30.01.2024г. по гр.д.№197/2023г. на Районен съд - Генерал Тошево в частите, в които М. И. Р. с ЕГН **********, Г.

М. П. с ЕГН ********** и М. М. Р. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Д. В. Д. с ЕГН **********, както следва: сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на земеделски земи - имот № 7093 с площ от 10 дка, имот № 7091 с площ от 5 дка и имот № 7092 с площ от 5 дка, трите имота в землището на с.Г., общ.Т., за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 08.07.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 193.20 лева, пропуснати ползи от собствена реализация на изработена продукция, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 08.07.2020 г. до окончателното изплащане и сумата 277 лева, обезщетение за забава върху 3 главницата от 1800 лева, за периода от 01.01.2019 г. до предявяването на исковата молба 08.07.2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4