Решение № 136 от 17.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600239 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 8/02.05.2025г., постановена по НОХД № 381/23 г. на Окръжен съд Разград, с която подс. А. К. А. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.

354 а ал. 1 от НК, за което с приложение на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, при особено мнение на съдията-докладчик за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 343 б ал. 3 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК. Съдът възложил на подсъдимия направените разноски по делото. С определение № 81/20.06.2025г. на основание чл. 306 от НПК съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора и жалба от защитник на подсъдимия - адв. Н. И..

В протеста прокурорът моли за отмяна на присъдата в оправдателните й части и осъждане на подсъдимия по първоначалните обвинения по чл. 343 б 1 ал. 3 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК и изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание по чл. 354 а ал. 1 от НК на шест години. В представеното допълнително изложение прокурорът сочи, че липсват две отделни обвинения по чл. 354 а ал. 1 от НК, за да се прилага чл. 23 ал. 1 от НК.

Аргументира искането си за увеличаване на наложеното наказание с наличието на неотчетени отегчаващи обстоятелства и неправилно отчетени от съда смекчаващи. След запознаване с мотивите на съда, прокурорът изразява съгласието си с оправдаването на подсъдимия по чл. 343 б ал. 3 от НК, но не оттегля протеста. На следващо място, не споделя тезата на съда за малозначителност по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК по отношение на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК за държане на 12 патрона, като намира, че всеки неразрешен патрон е опасен. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и по това обвинение с налагане на минимално наказание лишаване от свобода. В хода на пренията пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и намира за основателни исканията за увеличаване на наказанието на подсъдимия по чл. 354 а ал. 1 от НК и осъждането му за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК. Счита, че неправилно с определението си по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК съдът е върнал на подсъдимия семена, за които е установено, че съдържат канабис, които следва да бъдат отнети и унищожени. Прокурорът намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и обсъжда отделните възражения за оценката на доказателствата по делото.

Във въззивната жалба защитникът счита присъдата в осъдителната част за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като неправилно е приложен материалния закон, в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, по което е бил осъден. В пренията пред въззивната инстанция адв. И. поддържа жалбата, коментира редица действия в ДП и съдебното производство, които счита за съществено опорочени. По отношение на оправдаването на подсъдимия по възведените обвинения по реда на чл.343б, ал.3 и по чл.339, ал.1 от НК, защитата преценява постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Подсъдимият дава обяснения в проведеното въззивно следствие, като 2 не признава вината си по обвинението. В личната си защита подчертава, че не е употребявал наркотични вещества, протоколите за претърсване били съставени с фиктивно участие на поемните лица, че правата му са нарушени, като са разпитани свидетели, уличили се в престъпление, без да им е назначен защитник, и които са подписвали готови показания. В последната си дума подс. А. моли да бъде оправдан.

Настоящият състав на въззивната инстанция след запознаване с материалите по делото, провеждане на въззивно съдебно следствие и в резултат на задълбочена проверка служебно и по възраженията на страните, счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл.

371 т. 1 от НПК, като съдът на основание чл. 372, ал. 3 от НПК одобрил изразеното съгласие на защитата и подсъдимия да не се провежда разпит на свидетелите Д.Р.Б., П.Р.С., О.Р.З. и вещото лице С.К., и при постановяване на присъдата се ползвал непосредствено от съдържанието на протоколите за разпит на посочените свидетели и заключението на оценителната експертиза от ДП. В хода на съдебното следствие били събрани и множество други доказателства, по които съдът изградил изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка.

Предвид възраженията на защитата, на първо място, съставът дължи да провери допуснати ли са били в хода на първоинстанционното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

Посочва се от защитника, че в изготвените мотиви при подписана присъда с особено мнение съдията докладчик е променил становището и е застъпил свое собствено мнение, различно от това, което е обективирал в първоинстанционната присъда, като е приел, че наложеното от състава наказание по чл. 354 а ал. 1 от НК е справедливо. Проверката не установи такова противоречие в позицията на председателя на състава и докладчик по делото. В частта на обосноваване на наказанието, мотивите към присъдата отразяват волята на решаващия съд, като общ състав. Макар и да не е 3 конкретизирано изрично, че такава е волята на мнозинството от състава, а именно на съдебните заседатели, приложеното към мотивите особено мнение на председателя и докладчик по делото, позволява да се изясни неговата позиция. В мотивите на особеното мнение е посочено, че за разлика от мнозинството, предвид неголямото количество на прекурсорите и наличните характеристични данни за подсъдимия, следва да се наложи наказание в минималния размер, предвиден в закона - 3 години лишаване от свобода и глоба в минималния размер - 20 000 лв. По отношение държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, докладчикът се присъединява към мнението на мнозинството и намира, че съответно на извършеното и е необходимо и достатъчно за поправянето на подсъдимия е наказание малко над минималния размер - 3 години лишаване от свобода и глоба в минималния размер - 5 000 лв. В заключение, и без да се отклони от вписаното в присъдата особено мнение относно размерът и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в мотивите си към него докладчикът счел, че подс. А. следва да бъде осъден и да изтърпи най-тежкото от определените наказания, а именно - лишаване от свобода в размер на 3 години и глоба в размер на 20 000 лв. и на основание чл. 66 НК да се отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 5 години. Твърдяното от защитата на подсъдимия противоречие в позицията на докладчика не е установено.

Като процесуално нарушение защитата сочи, че по делото не е даден ход на съдебното следствие. Съставът установи, че в с.з. от 18.01.2024г. след приключване на разпоредителното заседание, съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК – съкратено съдебно следствие (л. 71 от т. 1 на НОХД № 381/2023г. на РОС), протекла процедура по чл. 371 т. 1 от НПК и с определение по чл. 372 ал. 3 от НПК съдът одобрил съгласие за частично приобщаване на свидетелски показания и експертно заключение от ДП. Без да е прочетено изрично определение за даване ход на съдебното следствие, съдът е докладвал делото, дал възможност на прокурора да докладва обвинението, и извършил други действия, относими към стадия на съдебното следствие. В следващото с.з. от 28.02.2024г. (л. 108 от т. 1 на НОХД № 381/2023г. на РОС), съдът, отново без да е даден ход на съдебното следствие, за втори път докладвал делото и дал възможност на прокурора да изложи обстоятелствата по обвинението, след което пристъпил към другите 4 действия, отразени в съдебния протокол. Според състава на въззивната инстанция, пропускът да се даде ход на съдебното следствие със самостоятелно определение, при спазване на поредността на действията, изискуеми по НПК и относими към този етап, не може да бъде счетен за съществено процесуално нарушение. Видно е, че съдът е водил именно съдебно следствие, като е събирал и проверявал доказателства в присъствие и при активно участие на страните по делото, без формалният пропуск да произнесе определение и да обяви началото му, да е ограничил и/или засегнал правата на която и да е от тях.

Служебната проверка на въззивната инстанция установи, че и в двете с.з. от 18.01. и 28.02.2024г. при своя доклад по делото РОС е пропуснал да докладва обвинението срещу подсъдимия за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, доколкото съдебните протоколи не са оспорени и съдържанието им следва да се приема като отразяващо действително проведените съдебни действия.

Този пропуск, според състава, също не е съществен, тъй като и в двете заседания представителят на първоинстанционната прокуратура е изложил обстоятелствата по обвинителния акт, включително и по това обвинение. С оглед на това, подс. А. и неговият защитник не са били затруднени да разберат в какво е обвинен от прокурора подсъдимия, както и да организират и изложат съответна защитна позиция. В крайния си съдебен акт първата инстанция се е произнесла и по това обвинение, изложени са и съответни мотиви, които са предмет на коментар в протеста и пренията на страните пред въззивната инстанция.

Като не установи допуснати от първоинстанционния съд отстраними съществени процесуални нарушения, с оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК и след провеждане на въззивно съдебно следствие, съставът намери за установени следните факти и обстоятелства:

Подсъдимият А. К. А. е български гражданин, роден на 17.05.1980 г. в гр. Разград. Има регистриран постоянен адрес в гр. Разград и живее в гр.

Разград, с висше образование, специалност „право“, не е женен, осъждан към момента на въззивното производство. Подс. А. притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено на 10.04.2019 г. и валидно до 10.04.2029 г., бил правоспособен водач от 1998 г., наказван с административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. На подс. А. не били 5 издавани разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и да произвежда, преработва, придобива или държи наркотични вещества или техни аналози. Към м.09.2022г. подсъдимият живеел в апартамент, собственост на родителите му, в гр. Разград, на бул. „Васил Левски“ №31, вх. А, ет. 1, ап. 1. Притежавал друго жилище, в което живеели родителите му. Подсъдимият получавал пенсия поради инвалидност. В периода 2015 г. - 2020 г. А. работел в „Логис транс“ ЕООД, „Нев транс“ ЕООД и „Стагира“ ЕООД, към момента на въззивното производство по негови данни работи в Областна администрация Разград.

През 2022 г. в РУ МВР Разград се получила информация, че подсъдимият А. К. А. разпространява наркотици. Било предприето наблюдение над подсъдимия и приложени СРС. По приложения в периода 04.05.-06.10.2022г. способ „подслушване“ били изготвени ВДС звукозаписи на 16 разговора, последният от които от 11.08.2022г. Проверявана била оперативна информация, че подсъдимият продавал, давал, подарявал различни наркотични вещества, както и държал прекурсори и съоръжения за изготвяне на такива.

На 01.09.2022 г. в сектор „КП“ МВР Разград постъпила нова информация, че подс. А. държи наркотични вещества. Било предприето установяването му от полицейски екип, в който участвал свид. М. Т.. В следобедните часове подсъдимият бил забелязан да пътува сам с управляван от него лек автомобил „СЕАТ“ с рег. №РР 8434 ВН, собственост на негов познат - Левенд Мимишев. Когато преминавал през с. Манастирско, в посока гр. Разград, служителите на МВР, предприели действия, за да го спрат. Тъй като движението било натоварено, около 16.10ч., водачът на полицейски автомобил свид. Я.Д., в който бил и свид. М. Т., приближил служебния л.а. към този на подсъдимия. Подс. А. спрял автомобила. Свид. М. Т. незабавно слязъл от полицейския автомобил и се приближил към вратата на л.а., управляван от подсъдимия. Подс. А. бил запитан дали има незаконно държани вещества, при което той посочил седалката на пътника до себе си. Свид. М. Т. информирал дежурния при МВР за необходимостта от екип на КАТ за тестване на водача и разследващ полицай, който да извърши претърсване в автомобила.