Решение № 3931 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100502574 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19746 от 30.11.2023 г., постановено по гр.д. № 31948/2022 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Ню Проджектс Консулт” ЕООД по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че „Ню Проджектс Консулт” ЕООД дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 189,06 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.

„Изгрев”, ул. ****, с аб. № 422814, за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 49,33 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г.; сумата 3,86 лв. – стойност на услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата 1,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1 по чл. 410 от ГПК от 02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 73489/2021 г. на Софийски районен съд.

Ответникът „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД разноските за заповедното производство в размер на 75 лв. и за исковото производство в размер на 475 лв.

Решението е обжалвано от ответника „Ню Проджектс Консулт” ЕООД като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за дължимост на процесните суми. Сочи се в тази връзка, че в кредитираното от съда заключение на ССчЕ няма данни за задължения на дружеството в размер на претендираната сума от 189,06 лв. – главница за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г., представляваща цена на доставена топлинна енергия за посочения топлоснабден имот. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приел констатацията на вещото лице, че няма данни за плащане на сумите по съдебно договорна сметка ID 168221, която не е посочена в приложената покана от 06.11.2020 г., респ. и размера на претендираното вземане за процесния период.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу „Ню Проджектс Консулт” ЕООД искове за признаване съществуването на негови вземания за сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73489/2021 г. на СРС, а именно: сумата 189,06 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Самоков” № 28 З, ет.1, ап. 11, с аб. № 422814, за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 49,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г., сумата 3,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземаното, сумата 1,10 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г., с които суми ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В исковата молба се твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/17.07.2012 г./ и същият не е изпълнил задължението си по чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ за сключване на писмен договор с топлопреносното предприятие. Ответникът не заплатил дължимите 2 от него суми за топлинна енергия в срока по чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребителите в гр. София, одобрени с решения № ОУ-043/12.07.2002 г., № ОУ013/06.03.2006 г. и № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Ищецът изпратил на ответника писмо-покана за заплащане на задълженията – П – 10859/06.11.2020 г., но последният не извършил плащане на дължимите суми. Твърди се, че разпределението на топлинната енергия в сградата се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на писмен договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. За процесния топлоснабден имот сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение – „Бруната” ООД, на база реален отчет на уредите.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Излага твърдение, че по счетоводни данни на „Ню Проджектс Консулт” ЕООД претендираните суми като главници по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 73489/2022 г. са отразени в счетоводните регистри и платени от страна на дружеството. Сочи, че чрез системата на e-invoise.bg на „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е връчено „окончателно уреждане”, 2 бр. сметки за платени неустойки за периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. и за периода 01.11.2021 г. – 26.11.2021 г., т.е. преди предявяване на иска.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД, което не е заявило становище по исковете.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение в собствения му имот, с които суми се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно с обезщетения за забава върху тези суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73489/2021 г. на СРС. С оглед изложените в исковата молба твърдения за липса на договорни отношения между страните по повод доставка на топлинна енергия, следва, че претендираните суми за стойността доставената на ответника топлинна енергия и за дялово разпределение се основават на неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване, когато то не е основано на договорни отношения.

По делото не се спори, че процесният имот /с абонатен № 422814/ е топлоснабден и в него е доставяна топлинна енергия в посочения в исковата молба 3 период от. м. 06.2019 г. до м. 09.2019 г., като това се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза и представените от третото лице протоколи за отчет.

Не е спорно също и се установява и от представения нотариален акт № 163, т.

ІІ, рег. № 4142, дело № 229/2018 г., че този имот в претендирания период е бил собственост на ответното дружество „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, както и че в този период същият не е ползвал имота като битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Страните не спорят също, че между тях не е сключен договор за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, следователно между тях не е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Когато собственик на топлоснабден имот ползва същия за небитови нужди без да сключи договор с топлофикационното дружество, той се обогатява със стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е противопоставил възражение, че е заплатил стойността на доставената в имота топлинна енергия за процесния период. Касае се за правопогасяващо възражение, при което в тежест на направилия го ответник е да докаже, че е заплатил на топлопреносното предприятие стойността на топлинната енергия, доставена в имота му през процесния период от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г.

От ангажираните от ответника доказателства не се установява същият да е заплатил на ищеца стойността на доставената в имота му топлинна енергия в посочения период.

Не са представени платежни документи, удостоверяващи заплащане на начислените на ответника суми за топлинна енергия, доставена в този период. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършено след справка в счетоводството на ищеца и въз основа материалите по делото, не са налице данни за извършени плащания на сумите, предмет на делото. Фактът, че в представените справки за дължими суми по партидата на ответника към 22.08.2022 г. не са отразени задълженията за процесния период от м.06.2019 г. до м.09.2019 г., не означава, че сумите за доставена топлинна енергия за този период са платени. Както е посочено в заключението на ССчЕ, задълженията за процесния период са прехвърлени по открита съдебна договорна сметка /доколкото същите са съдебно предявени/ и поради това не фигурират в справката като текущи задължения.

Както бе посочено, доказателствената тежест за установяване погасяването на процесните задължения е на ответника, но същият не е представил доказателства за плащането на сумите.

С оглед на горното предявеният иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия в имота на ответника като небитов клиент, с незаплащането на която същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, е изцяло основателен.

4

Основателен е и искът за вземането за дялово разпределение в установения от заключението размер. Дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане от търговец, избран от ЕС. След като тази услуга е извършвана в процесния период в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, собственикът на имота се е обогатил, спестявайки си разходите за заплащане на тази услуга.

Върху горепосочените суми ответникът дължи лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.12.2021 г. до окончателното им изплащане.

За вземанията от неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава от поканата - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая са налице доказателства за отправена от ищеца до ответника покана за заплащане на исковата сума преди предявяване на исковете, поради което претенците му за дължимост на обезщетение за забава за плащането на стойността на доставената топлинна енергия и на дяловото разпределение за претендираните периоди са основателни.

Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

При този изход на делото и направеното от въззиваемата страна искане за разноски въззивникът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено съобразно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19746 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 31948/2022 г. на Софийски районен съд.