Определение № 839 от 19.12.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

19.12.2019 г., гр. Кюстендил

Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА разгледа докладваното от младши съдия

С. Навущанова в. ч. гр. д. № 569 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 - чл. 279 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба, депозирана от М.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Я.Н., вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес за връчване на съобщения и книжа: **********************, против Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2019 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1013 по описа на КнРС за 2018 г., на основание чл.299, вр. чл.298. ал.1 и ал.2 от ГПК, поради наличието на влязъл в сила съдебен акт по друго дело - гр.д. 528/2016 г. на Районен съд - Кюстендил.

Жалбоподателят иска отмяна на определението, считайки го за неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд Кюстендил. Твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като двете производства - това по гр.д. № 1013/2018 г. на КнРС и приключилото по гр.д. 528/2016 г. на КнРС са с различен предмет. Силата на пресъдено нещо която ще се формира в двете производства е напълно различна, поради което не са налице основания за прекратяване гр.д.

1013/2018 г. на КнРС. Според жалбоподателя, предмет на настоящия спор са основания, необхвани от силата на пресъдено нещо по предходното дело, с оглед различния предмет на двете производства, поради което и произнасянето на районния съд в обжалваното определение противоречи на задължителната съдебна практика. Излагат се подробни съображения в тази връзка и се цитира пространа съдебна практика в защита на изложеното.

Въззиваемата страна К.Б.Г., с ЕГН

- **********,***, е уведомена за наличието на частна жалба и в законоустановения срок депозира, чрез процесуалния си представител - адв. Д.З.от АК - Кюстендил, отговор на същата. Дезпозираната жалба се счита за изцяло неоснователна и се иска потвърждаване на постановения съдебен акт като правилен и законосъобразен. Твърди се, че производството по гр.д. № 1013/2018 г. на КнРС е с идентичен предмет с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 528/2016 г. по описа на КнРС, поради което предявения иск от съпруга на първоначалния ищец - М.Г. е процесуално недопустим, поради сила на пресъдено нещо /чл. 299, ал. 1 ГПК/.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна и съображенията за това са следните:

С атакуваното определение от 19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1013/2018 г. на

КнРС е прекратено производството по същото дело, тъй като КнРС е счел, че е налице хипотезата на чл.

299, ал. 1 от ГПК. Приел е, че е между същите страни, за същото искане и на същото основание е налице влязло в сила съдебно решение ( това по гр. д. 528/2016 г. на КнРС), което се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, водеща до недопустимост на предявения иск, по който е образувано гр.дело № 1013/2018 г. на КнРС. Тези изводи на КнРс настоящия съдебен състав намира за незаконосъобразни.

Производството по гр. дело № 1013/2018 г. на КнРС е образувано по предявен от М.В.Г. и Е.Б.Г.положителен установителен иск с пр. основание чл. 124 от ГПК против К.Б.Г., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици, на основание давностно владение, на недвижими имоти с идентификатори: № *** и № ***, находящи се гр. Кюстендил, местност „Могилата“. С молба от 05.07.2018 г., ищцата Е.Г.е заявила, че не поддържа депозираната искова молба и производство е продължило само с участието на ищеца М.Г.. От страна на ответника К.Г. е въведено възражение за недопустимост на производството, с тъврдение, че производството по гр.д. № 1013/2018 г. на КнРС е с идентичен предмет с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 528/2016 г. по описа на КнРС, потвърдено с Решение на въззивната инстанция по в.гр.д. № 459/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, както и с Определение № 246/14.05.2019 г. по гр.д. № 48/2019 г. на Второ ГО на ВКС, поради което предявения иск от съпруга на първоначалния ищец - М.Г. е процесуално недопустим, поради сила на пресъдено нещо /чл. 299, ал. 1 ГПК/.

Гр.д. 528/2016 г. по описа на

Районен съд - Кюстендил е образувано по искови претенции, предявени от Е.Г.срещу И.С.и С.С.за признаване за установено в отношенията помежду им, че С.не са собственици на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, находящ се в местността „Могилата“, с площ от 1083 кв.м., както и срещу Д.И.и Г.И.за признаване за установено в отношенията помежду им, че И.не са собственици на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, находящ се в местността „Могилата“, с площ от 1083 кв.м. Ищцата Г.е обосновала правния си интерес от предявяване на горните отрицателни установителни искове с твърдения, че същата владее двата имота и по силата на необезпокоявано, продължило повече от 10 години давностно владение, е придобила собствеността върху същите. С решение № 88/10.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 528/2016г. КнРС е отхвърлил предявените искове. След постановяване на това решение, с нотариален акт с №155, том I, дело №140 от 14.06.2017г. по описа на нотариус М.М., с рег.№696 на НК, с район на действие РС-Кюстендил, И.С.е дарил на С.С.1/2 ид.ч. от имота с идентификатор ***. С нотариален акт с №157 том I, дело №142 от 14.06.2017г. по описа на нотариус М.М., Д.И.и Г.И.са продали на С.С.поземления имот с №***. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №106, том II, дело

№239/26.072017г. и с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №107, том II, дело

№240/26.07.2017г., двата по описа на нотариус Н.М., с рег.№566, с район на действие РС-Кюстендил, С.Г.С.и съпругата му М.Й.С.са продали на К.Б.Г.

(отвтеницата в настоящото производство) процесните два поземлени имота.

Първоинстанционното решение е обжалвано пред КнОС, като е потвърдено с Решение, постановено по в.гр.д. № 459/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, което с Определение № 246/14.05.2019 г. по гр.д. № 48/2019 г. на Второ ГО на ВКС не е допуснато до касационен контрол.

Установителните искове уредени по в чл. 124 ал.1 ГПК, са форма на защита на субективни материални права, като с тях, титулярът на правото може да иска по съдебен ред да се установи съществуването или несъществуването му със силата на пресъдено нещо. В чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни. Правен интерес от защита правото на собственост чрез отрицателен установителен иск съществува, когато страната ответник под някаква форма претендира да е носител на отричано от ищеца право. При този правен спор се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца и съответно се поражда нужда от защита чрез отрицателния установителен иск. Когато е избрана форма на защита, чрез предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот правен интерес от търсената с иска защита е налице, когато ответникът оспорва иска, претендирайки отричаното от ищеца право. И в този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право - да докаже фактите, от които то произтича. Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. Това е въпрос по допустимостта на иска.

Въпросите за установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост, са предмет на дадените задължителни разяснения с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При установителните искове '/включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право".

Съгласно т. 2 б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право. С петитума се сочи видът на търсената с иска защита- дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна. Изменение едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.е. води до предявяване на нов иск.

Основанието на положителния установителен иск за собственост е твърдяният от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае по отношение на ответника съществуването на това право на собственост на ищеца.

Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Изложените в исковата молба по отрицателния установителен иск за собственост фактически обстоятелства за право на собственост на ищеца, не представляват основание на отрицателния установителен иск за собственост и не са част от предмета на делото по този иск, а само обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на такъв установителен иск. С оглед на това следва да се отбележи, че предмет на гр. дело № 1013/2019 г., по което е предявен положителен установителен иск за собственост е претендираното от ищеца М.Г. право на собственост върху процесните два имота, докато предмет на отрицателния установителен иск, разгледан по г.д. 528/2016 г. по описа на Районен съд - Кюстендил е отричаното право на собственост на ответниците в това производство. Дори и когато тези права касаят един и същи имоти

(какъвто е и настоящия случай), те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри. Всяко право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез своето съдържание и субектите на правоотношението, чиято активна страна е то. И при абсолютните права, каквото е правото на собственост, правото не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува, но и с лицето, което е негов носител и с основанието му- юридическия факт, от който се поражда. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния предмет на доказване по тях, различното разпределение на доказателствената тежест /при осъдителния и положителния установителен иск тежестта на доказване на правото на собственост е за ищеца, а при отрицателния установителен иск е за ответника/, както и различните обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях /решението по осъдителния и положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание, докато силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск има много по-широки обективни предели и друг предмет- обхваща всички основания за придобиване на правото на собственост от ответника/. Предвид различния предмет на делото на тези искове с преминаването от осъдителен или положителен установителен иск за собственост към отрицателен установителен иск за собственост изцяло се променя предметът на делото, поради което това преминаване представлява сезиране на съда с нов иск и е недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл.214 ГПК.