Решение № 11 от 17.03.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Първомай, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20265340200022 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. П. Д. против Наказателно постановление № 000845/21.11.2025 г., издадено от Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание не било съответно на тежестта на нарушението. Поддържа се, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП противоречала на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, който прогласявал принципа на съразмерност, недопускащ система от наказания, предвиждаща налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.06.2025 г. в 11:00 ч. на път I-1 при км 13+300 с посока на движение Дунавци – Видин бил спрян за проверка от служителите на сектор „Контрол и правоприлагане“ – Монтана в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – П. Т. П. и Т. К. Т., лек автомобил с рег. № *********************, марка и модел „Хонда CR-V SE 1-DTEC“, с обща технически допустима максимална маса 2160 кг. Лекият автомобил, собственост на жалбоподателя П. П. Д., бил управляван от него.

След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 12.06.2025 г. в 12:03 ч. посоченото пътно превозно средство с рег. № ********************* било засечено по път I-8, в района на км 264+758, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. За съответното обстоятелство бил генериран запис по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

Предвид направената констатация свидетелят П. Т. П., на длъжност „инспектор“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Монтана в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, съставил срещу жалбоподателя П.

Д. АУАН № 000845/12.06.2025 г. В последния изрично е посочено, че на 12.06.2025 г. жалбоподателят управлявал горепосоченото пътно превозно средство с рег. № *********************, като за него не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.

1 ЗП, с което нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ издал срещу жалбоподателя П. П. Д. атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. В наказателното постановление обаче административнонаказващият орган се е задоволил да посочи, че на твърдените дата и място процесното ППС било засечено, без за него да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Липсва изрично отбелязване какви действия е извършил жалбоподателят и в какво качество е ангажирана административнонаказателната му отговорност – на водач, собственик или ползвател.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя П. П., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства –Заповед № РД-11-692 от 01.07.2024 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед № ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед № РД-11-1326/17.10.2025 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал, Разрешение за строеж № РС-29 от 15.04.2019 г. с приложение към него, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г., Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, Справка от информационната система по 167а ЗДвП за брой нарушения за 2025 г. Показанията на свидетеля П. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и 2 правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От приложените по делото заповеди № РД-11-692 от 01.07.2024 г. и Заповед № РД-11-1326/17.10.2025 г. се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.

34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.06.2025 г. за нарушение от 12.06.2025 г., а НП – на 21.11.2025 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

В случая съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото съдържание на процесното НП във връзка с описанието на нарушението. В тази връзка в АУАН, както беше посочено по-горе, ясно е отразено, че на жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за това, че управлявал пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, обаче не кореспондира на тази, посочена в НП. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. Описанието на противоправното деяние в процесното НП се свежда до движение на 12.06.2025 г. в 12:03 ч. по път I-8, в района на км 264+758, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на ППС (лек автомобил с рег. № *********************) без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В наказателното постановление не е посочено, че именно жалбоподателят П. Д. е управлявал горепосоченото ППС на 12.06.2025 г. в 12:03 ч., т. е. че е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25, предл. 1 от ДР на ЗДвП, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Не е изрично отбелязано и че жалбоподателят е собственик на ППС, поради което се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. По тези съображения съдът приема, че липсва надлежно описание на изпълнителното деяние. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че посочването на правната квалификация на нарушението по никакъв начин не освобождава наказващия орган от задължението да опише нарушението, като посочи всички негови съставомерни елементи. Поради това съдът приема, че допуснатото от наказващия орган съществено процесуално нарушение е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, като същото представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Ето защо липсата на подробно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването, както изисква разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, обуславя отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да разгледа дали е доказано извършването на процесното нарушение. С измененията на Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Закон за пътищата (ЗП), обнародвани в ДВ бр.

105/2018 г., е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. Според разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП и чл. 10а, ал. 7 ЗП за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се 3 дължи заплащането на винетна такса. Същевременно нормата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП въвежда изрично задължение за водача на пътно превозно преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.

В настоящия случай пътят (път I-8, в района на км 264+758) е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал.

1, т. 1 от ЗП – даващи право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Видно от приобщената по делото справка за данни за процесното ППС с рег. № ********************* то е с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10а, ал. 7, т. 1 ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи винетна такса.

Процесното нарушение е заснето с устройство № 10411, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8, в района на км 264+758. Техническите средства или системи по чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП заснемат или записват датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство. Поради всичко изложено и доколкото не беше доказано противното, така приложените справки от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП съгласно разпоредбите на чл.

189е, ал. 8 и ал. 9 ЗДвП имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и за движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и за липсата на заплащане на дължимите такси. Въпреки това съдът намира, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, тъй като за осъщественото движение по път I-8 не е била заплатена дължимата винетна такса, не е доказано авторството на деянието.

Следва още да се съобрази, че доколкото като нарушена е посочена разпоредбата, регламентираща отговорността на водача на МПС, а не на собственика (без да е посочена връзка с разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП и липсва въведено твърдение, че жалбоподателят е собственик на ППС), наказващият орган е следвало да установи, че на процесната дата и час пътното превозно средство е било управлявано от жалбоподателя. Това означава, че водачът на пътно превозно средство би могъл да носи отговорност за това, че управлява превозно средство без платена винетна такса само в случаите, когато нарушението е установено непосредствено при неговото извършване или когато наказващият орган събере убедителни доказателства за това, че именно той е управлявал превозното средство към момента на извършване на това нарушение. Обстоятелството, че жалбоподателят не е направил възражения в тази насока при съставяне на АУАН не освобождава административнонаказващия орган от задължението да установи този факт. В случая от наказващия орган не бяха ангажирани убедителни доказателства за това, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил към момента на извършване на нарушението. Ето защо, съдът приема, че след като в хода на административнонаказателното производство не бе доказано извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, това също съставлява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.