Определение № 206 от 20.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. София, 20.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Х. Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20241100606947 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно определение от 21.10.2024 г. по НОХД № 7079/2024 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 1-ви състав, е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Б. О. Н. – адв. К.С., САК и адв. Х. Г., САК, за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 7079/2024 г. по описа на същия съд, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и за връщане на делото на Софийската районна прокуратура (СРП) за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила като не е констатирал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или на ощетените юридически лица.

Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна жалба от подсъдимия Б. О. Н., чрез упълномощените му защитници – адв. К.С. и адв. Х. Г., и двамата от САК, с която се отправя искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него въззивният съд да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на искането се излагат аргументи, че са били налице пречки за даване хода на откритото разпоредително заседание по НОХД № 7079/2024 г. по описа на СРС – НО, 1-ви състав на 21.10.2024 г., тъй като представителите на DJF Е.С. – маркопритежател на търговската марка „Smashbox“ и на E.K.S.V.T.D.S. – маркопритежател на търговската марка „Golden Rose“, не са били редовно уведомени за провеждането на разпоредителното заседание и са били лишени от възможност да вземат становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, респективно – нарушени са били правата им по чл. 74 и по чл. 84 от НПК.

1

Защитата излага, че търговското дружество DJF Е.С. е посочено в обвинителния акт като пострадало лице, за което са възникнали правата по чл. 74 и по чл. 84 от НПК, поради което и на това дружество, макар да не е регистрирано в Държавния регистър на марките, се дължи уведомление по реда на чл. 247в, ал. 2 от НПК, каквото не му е било изпращано.

Сочи, че по делото не са събрани доказателства, от които да е видно къде е седалището и адреса на управление на това дружество, кой го представлява и има ли представител на територията на Р. България, като първият съд не е положил усилия да го уведоми за насроченото разпоредително заседание. Излага, че адресът за контакт с дружеството се установява след проверка в публичния регистър на марките, достъпен на сайта на Европейската служба по интелектуална собственост (EUIPO) и същият лесно е бил установен от защитата, в подкрепа на което представя документи за актуалното състояние на марката на английски език. Акцентира, че нито СРП, нито СРС са положили усилия да изпратят уведомление до адреса за контакт с пострадалото лице или неговия представител на територията на ЕС, а именно Hogan Lovells (Alicante) S.L. & Cia, Avenida Federico Soto 13, 03003 Alicante, Espana.

В жалбата се навеждат доводи, че по делото няма данни за разпоредителното заседание да е било уведомено и дружеството E.K.S.V.T.D.S. – маркопритежател на търговската марка „Golden Rose“. Изтъква се, че на 13.03.2024 г. по досъдебното производство е разпитана, в процесуалното качество на свидетел, адв. М.Х., която е заявила, че адвокатското дружество, към което е наета, представлява това юридическо лице само по административни въпроси пред Патентното ведомство, не и пред съдебните власти. Въпреки това първият съд не е положил усилия да установи седалище и адрес на управление на дружеството и/или негов представител на територията на Р. България, на когото да връчи съобщение по чл. 247в, ал. 2 от НПК. Сочи се, че при справка през „Гугъл“ се установява адресът на дружество в гр. Истанбул, Р. Турция, който се цитира.

Обобщено се твърди, че и за двете търговски дружества не е налице хипотезата по чл. 247г, ал. 3 от НПК, тъй като ощетените юридически лица изобщо не са били търсени на посочените от тях адреси, като такива адреси въобще не са били установени. Сочи се, че по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.

249, ал. 4 от НПК, довело до ограничаване на ощетените юридически лица, посочени погоре, да бъдат уведомени за образуване на досъдебното производство, както и за правата им да участват в производството, съобразно разпоредбите на чл. 74 и чл. 84 от НПК. Изтъква се, че на досъдебна фаза двете търговски дружества не са представлявани, призовавани и уведомявани за хода на досъдебното производство, а съдът не е установил техни представители, които да уведоми за насроченото разпоредително заседание.

Защитата застъпва, че пълномощното на адв. А.Т. от маркопритежателя PARFUMS CRISTIAN DIOR, по силата на което същата е преупълномощила адв. Л.Б., е заверено във Франция през 2015 г. Сочи, че липсва актуална справка, дали към актуалния момент и към датата, на която са снети показания от адв. Л.Б. на досъдебна фаза на производството, тези пълномощия не са били прекратени. Счита, че ако пълномощията са оттеглени, то и този маркопритежател не е уведомен надлежно за проведеното разследване и за образуваното съдебно производство.

Излага, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК, тъй като от съдържанието му не може да се установи, дали не е изтекъл 10-годишният срок на закрила на търговските марки по чл. 22 от ЗМГО, и евентуално – срокът, за който закрилата им е била подновена. Изтъква, че използването на марки с изтекъл срок не съставлява престъпление, нито административно нарушение, тъй като тези марки вече не са под закрила и могат да се използват свободно. Аргументира, че в обвинителния акт не са посочени доказателства, от които може да се направи извод, дали процесните марки са били под закрилата на закона към датата на деянието, което квалифицира като съществена 2 празнота в обвинителната теза, водеща до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице, тъй като същото е лишено от възможност да направи преценка, дали посочените марки са били с изтекъл срок на закрила към инкриминираната дата.

Навежда доводи, че в обвинителния акт отсъстват твърдения, дали се имат предвид национални, регионални или международни марки. Посочва, че този въпрос е включен в предмета на доказване, тъй като законът не предоставя закрила на търговска марка извън територията, за която е регистрирана. Излага, че доколкото търговските марки не са правилно обозначени, за защитата съществува пречка да провери в съответните публични регистри, дали тези марки са били действащи към момента на деянието. Приема, че в противоречие с фактите и закона, първият съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати сочените от защитата отстраними и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на правоимащите субекти.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. с чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията в тази насока са следните:

Наказателно – съдебното производство по НОХД № 7079/2024 г. по описа на СРС – НО, 1-ви състав, е образувано въз основа на внесен на 21.05.2024 г. в съда обвинителен акт от прокурор при СРП по досъдебно производство № 15090/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 24879/2019 г. по описа на СРП.

С така внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Б. О.

Н. за това, че на 06.06.2019 г., в гр. София, бул. ****, Стоков базар „Илиянци“, павилион № 580, стопанисван от търговското дружество „К.Т.“ ЕООД, без съгласието (не е налице сключен и регистриран в Патентното ведомство лицензионен договор за отстъпване на права за разпространение) на притежателите на изключителното право върху следните търговски марки „J`Adore“, „Bourjois“ „Smashbox“ и „Golden Rose“, използвал без правно основание в търговската си дейност, по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за мерките и географските означения (отм., бр. 98 от 13.12.2019 г.) – „използване в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак“, така изброените марки, обект на това изключително право, като в стопанисвания от него търговски обект е предлагал за продажба стоки (моливи за очи и устни) на обща стойност 105 113 (сто и пет хиляди сто и тринадесет) лева, носещи словни знаци, както следва:

1 274 (хиляда двеста седемдесет и четири) броя моливи за очи и устни с поставен на тях словен знак № 0687422 „J`Adore“, с маркопритежател P.C.D., на стойност 66 240 лева;

2 404 (две хиляди четиристотин и четири) броя моливи за очи и устни с поставен на тях словен знак № 31875 „Bourjois“, с маркопритежател C.B.M. GmbH, на стойност 36 060 лева;

30 (тридесет) броя моливи за очи и устни с поставен на тях словен знак EUTM № 3

007248503 „Smashbox“, с маркопритежател DJF Е.С., на стойност 1 140 лева и 370 (триста и седемдесет) броя моливи за очи и устни с поставен на тях словен знак № 00034169 „Golden Rose“, с маркопритежател E.K.S.V.T.D.S., на стойност 1 665 лева – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Със свое разпореждане № 9342 от 02.08.2024 г. съдията – докладчик при СРС – НО, 1-ви състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително заседание на 21.10.2024 г.

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 21.10.2024 г., единият от упълномощените защитници на подс. Б. О. Н. – адв. К.С., САК, е възразил срещу даване ход на откритото разпоредително заседание по съображения, че две от дружествата, посочени в обвинителния акт като маркопритежатели, които имат права по НПК, не са били уведомени за насроченото открито разпоредително заседание, като едното от тях няма адрес на територията на Р. България.

Въпреки възраженията на защитата, съдът е дал хода на откритото разпоредително заседание, като е приел, че търговците P.C.D., C.B.M. GmbH и E.K.S.V.T.D.S. са уведомени за съдебното заседание, по отношение на маркопритежателя на марката „Smashbox“ е приложена онлайн кореспонденция, чрез която е установен представител на дружеството и същият е уведомен за датата и часа на съдебното заседание. Приел е, че са предприети необходимите действия за уведомяване на ощетените юридически лица и не са налице основания за отлагане на делото за друга дата.

В хода на откритото разпоредително заседание, другият от защитниците на подсъдимия – адв. Х. Г., САК, е направила искане за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 7079/2024 г. по описа на СРС – НО, 1-ви състав, на основание чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК, и за връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на искането си защитникът е изложил, че от съдържанието на обвинителния акт не става ясно, дали се касае за национални, териториални или международни марки, респективно – дали същите се ползват от закрила на територията на Р. България. Аргументирал е, че марките не са прецизно посочени в обвинителния акт и това не дава възможност за преценка, дали посочените търговски дружества са маркопритежатели или лизингополучатели, както и дали съответните търговски марки са действащи или са с изтекъл срок на закрила. Посочил е, че пълномощните, издадени в полза на адв. Т. са от 2015 г., като липсват данни, дали са валидни към актуалния момент.