Определение № 57 от 11.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив , 11.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Магдалина С. Иванова

Михаела Х. Буюклиева

Велина Е. Антонова като разгледа докладваното от Велина Е. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600255 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение от 26.04.2021 г. по ЧНД № 2098/2021 г. на Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без уважение молба на осъдения за предсрочно условно освобождаване на М. Т. П. от остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 19/2020 г. на Окръжен съд – Хасково.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба и допълнение към същата с искане съдебния акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови условното му предсрочно освобождаване.

Окръжна прокуратура – Стара Загора не е ангажирала становище по жалбата.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения, с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода, което му е било наложено с цитираната по-горе присъда.

Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за 1 условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно първият съд е отчел становището на затворната администрация по изпълнение на плана на присъдата, съгласно което при твърде краткия период в местата за лишаване от свобода и недостатъчно пенетенциарно третиране не е възможно обосноваването на цялостни и категорични изводи за нагласите на лишения от свобода за поправяне. Поведението му до момента е сочело на омаловажаване на собствената отговорност относно противоправното деяние и формалност в заявяваната мотивация за позитивна промяна. Не са налице обективни доказателства за поправяне и стремеж към позитивна промяна във водения начин на живот на свобода.

Съгласно изготвения текущ доклад основните проблемни зони са останали същите, в който също са били констатирани отношението към правонарушението, начин на живот и обкръжение, взаимоотношения, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Предвид досегашния начин на живот и характера на престъплението съществуват опасения за нарушаване на задълженията в условията на по-свободна среда. Препоръчва се продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от свобода в посока стабилизиране на увереността му в собствените сили, осъзнаване вредата от злоупотребата с алкохол, както и по-критично отношение към постъпките си. Нуждае се от подкрепа за справянето му сега и за позитивна промяна в бъдеще.

Обжалваният съдебен акт обективира подробна преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, макар тези документи да не са били изрично цитирани в определението на съда, именно върху тях се базират изводите му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела до положителни резултати, което е налагало препланиране на целите за третиране на правонарушителя. Тези цели са били базирани изцяло на първоначалния доклад за лишения от свобода, който отчел ясно изразените дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения от свобода трябвало да се работи в посока засилване на мотивацията за промяна на досегашното му поведение и насочването му към нагласи за законосъобразен начин на живот, като била отправена препоръка в плана на присъдата да се включат именно отчетените проблемни зони. Видно от материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади за оценка на осъдения, като през призмата на тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху осъдения. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид при оценката на риска на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от посочените 2 документи и докладът на ИСДВР е бил ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода наред с всички останали данни за поведението на осъдения. Видно от съдържанието на този доклад инспекторът е отразил свои преки впечатления от поведението на осъдения. Становищата на началника на затвора във връзка с искането за предсрочно условно освобождаване правилно не е било ползвано като източник на доказателствени факти, а само като заявена позиция на затворната администрация по основателността на молбата за предсрочно освобождаване. Видно от мотивите към определението първият съд е базирал акта си основно на доклада на ИСДВР като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС и в този смисъл напълно годен източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата.

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.04.2021 г. по ЧНД № 2098/2021 г. на Старозагорския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3