Решение № 319 от 19.06.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Разлог, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101628 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „ЕС на с-р вх.„Д“ в сграда на „ГХБ“ (с предходно име „ФКС.“), с адм. адрес: *, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от КАК, съд.адрес: *, против Е.Г., гръцки гражданин, роден на *, с адрес: *, и с адрес *.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект D204-II, представляващ ателие, в сграда в режим на ЕС – „ГХБ“, с-р „Д“. Сочи, че на 22.08.2017 г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение за определяне на годишна такса за управление и поддръжка от 40.00 €/кв.м. годишно.

Предявени са осъдителни искове за заплащане на суми, претендирани като такси за управление и поддръжка на ЕС за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно с мораторна лихва, като общо претендираната сума по ИМ е 5`676,64 €, от които главница 4`520,40 € и мораторна лихва 1`156,24 €.

Ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника, ч/з назначения особен представител, е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Поддържа се, че ищецът не е доказал надлежната си активна материалноправна и процесуална легитимация. Оспорва се качеството на Е.П. като действащ управител на ЕС. Оспорва се и законосъобразността на решението на ОС от 22.08.2017 г., включително по отношение на начина на формиране на таксата. Поддържа, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на процесните такси, тъй като не е пребивавал в ЕС повече от 30 дни през съответните години. Навежда се възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС.

По делото са събрани писмени док-ства.

В хода по същество всяка от страните поддържа становището си, претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

От представените по делото док-ства се установява, че ответникът Е.Г. е придобил правото на собственост в/у самостоятелен обект – ателие D204-II, в сградата на „ГХБ“, с-р вх.„Д“, по силата на нот. акт за покупко-продажба от 24.04.2009 г.

От представения протокол от ОС на ЕС от 22.08.2017 г. се установява, че е взето решение за 1 определяне на такса за управление и поддръжка от 40.00 €/кв.м. годишно.

От ИМ се установява, че претендираната сума е формирана за 3 календарни години – 2022 г., 2023 г. и 2024 г., по 1`506,80 € годишно, или общо 4`520,40 € главница, както и 1`156,24 € мораторна лихва.

В хода на производството съдът изиска справка от ЕРМ„З“ относно изразходвана ел.енергия за процесния ап. за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г. От постъпилото писмо от ЕРМ„З“ се установява, че ап. D204-II е присъединен към ЕРМ и е регистриран с абонатен №*. Видно от приложената справка обаче, титуляр на партидата е „З.П.“, а не ответникът Е.Г..

По делото е изискана и справка от ГД„ГП“. От нея се установява, че за лицето Е.Г. няма налични записи за преминаване през ГКПП на Р.Б. за периода 17.03.2023 г. – 17.03.2026 г., като органът изрично е посочил ограниченията на справката вр. с режима на гранични проверки след 31.03.2024 г.

По делото е представена справка от „ВК“ЕООД-Б., от която се установява, че за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и адм. адрес: *, ап.D204II, няма данни за подаване на заявления за откриване/закриване на ВиК партиди, както и документи за дължими и платени суми за предоставени ВиК услуги в периода 2021 г. – 2024 г.

В СЗ ищецът е представил оригинали на протокол от ОС от 22.08.2017 г., покана и протокол за поставяне на покана, като съдът е извършил съдебна констатация. Видно от протокола от 13.05.2026 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма книга на ЕС, а съдът е приел за ненуждаещо се от доказване, че такава книга не се води.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС, собствениците в ЕС са длъжни да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части, както и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Съгласно чл.38 от ЗУЕС, вземанията на ЕС с/у ет. собственик могат да бъдат събирани по съд. ред.

Безспорно ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда. Това обаче не е достатъчно само по себе си за уважаване на иска. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания или възражения. При предявен иск за събиране на такси за управление и поддръжка в тежест на ЕС е да установи валидното възникване на вземането, размера му и неговата изискуемост.

Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС, урежда начина на разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС, не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на календарната година.

Ответникът изрично релевира възражение, че не е пребивавал в имота повече от 30 дни през процесните години. В тази връзка ищецът е следваше да ангажира убедителни док-ства, че процесният ап. е бил фактически обитаван от ответника или от други лица за период, който изключва приложението на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Такова доказване не бе проведено.

Справката от ЕРМ„З“ не може да обоснове категоричен извод за обитаване на имота от ответника. От нея се установява единствено, че по абонатен №* е отчетена ел.енергия.

Същественото обаче е, че титуляр на тази партида е „З.П.“, а не ответникът. При това положение справката не доказва лично ползване от Е.Г.. Тя не доказва и че отчетеното потребление е резултат от обитаване именно на неговия самостоятелен обект. Не е ангажирана техн. експертиза, която да установи начина на отчитане, връзката м/у конкретния ел. мер и процесния ап., както и дали консумацията не е свързана с общи части, технически нужди на сградата, хотелско управление или друго ползване от трето лице.

Съдът не може да формира фактически изводи въз основа на предположения. Данните за ел.

2 потребление могат да бъдат индиция за някакво използване, но при положение че партидата е на трето лице, те не доказват факта на пребиваване на ответника или на лица, допуснати от него в имота.

Справката от ГД„ГП“ също не подкрепя тезата на ищеца. Напротив, от нея не се установява ответникът да е преминавал през ГКПП на Р.Б. през посочения период. Макар справката да има ограничения и сама по себе си да не доказва окончателно отсъствие от страната, тя не установява пребиваване на ответника в Б., още по-малко пребиваване в процесния ап..

Наред с това по делото е прието, че в ЕС не се води книга на ет. собственици. Това обстоятелство лишава ищеца от основен вътрешен документ, ч/з който би могло да се проследи кои лица фактически обитават самостоятелните обекти.

Не са представени и други док-ства, които да заместят липсата на книга на ЕС – например свидетелски показания, протоколи на управителя, данни за настаняване, справки от ВиК, договори за отдаване под наем, декларации, съобщения до собственика, констативни протоколи или други писмени док-ства.

Съгласно последователната съд. практика решенията на ОС на ЕС пораждат действие спрямо всички ет. собственици, доколкото не са отменени по реда на чл.40.00 от ЗУЕС. В този смисъл са постановките на ВКС, според които незаконосъобразното решение на ОС не е нищожно само поради противоречие със закона, а подлежи на отмяна в преклузивния срок по чл.40.00 от ЗУЕС. След изтичане на този срок то става стабилно и задължително за ет. собственици. Това правило обаче не освобождава ищеца от доказване на конкретното вземане с/у конкретния ответник. Дори решението от 22.08.2017 г. да не е отменено, съдът следва да провери дали за процесния период спрямо ответника са налице материалноправните предпоставки за начисляване на претендираните суми, включително с оглед специалната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС.

Съдът намира, че в настоящия случай тези предпоставки не са доказани. Не може да бъде споделено разбирането, че самото качество на собственик автоматично води до дължимост на всички претендирани такси в пълен размер, независимо от фактическото ползване.

Законодателят изрично е предвидил специален режим за случаите, в които собственикът или обитателят не пребивава в ЕС повече от 30 дни през календарната година. Именно тази норма би била обезсмислена, ако съдът приеме, че достатъчно основание за уважаване на иска е единствено правото на собственост.

По отношение на претендираната мораторна лихва съдът намира, че тя има акцесорен хар-р.

След като главното вземане не е доказано по основание, неоснователна се явява и претенцията за обезщетение за забава.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

Ответникът е представляван от особен представител, като по делото е определено възнаграждение за всеки особен представител от 715,40 €, платимо от внесения от ищеца депозит. Доколкото разноските за особен представител са внесени от ищеца като депозит и са изразходвани за осигуряване правото на защита на ответника, същите остават в тежест на ищеца.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователени предявените от „ЕС на с-р вх.„Д“ в сграда на „ГХБ“ (с предходно име „ФКС.“), с адм. адрес: *, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от АК-К., против Е.Г., гръцки гражданин, роден на *, с адрес: *, и с адрес * искове за заплащане на сумата общо на 5`676.64 € - половината от следните задължения:

1. Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 1`506.80 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 549.78 €;

2. Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 1`506.80 €, и 3 лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 397.01 €:;

3. Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 1`506.80 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. от 209.45 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4