Решение № 5159 от 22.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110158305 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ЗАД „а**********” АД с ЕИК //// „****************************Е“ ЕАД искове: по чл. 411 КЗ за сума в размер на 1111,50 лв., която се претендира като невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (в пълен размер 3516,29 лв.), което е било изплатено от ищеца в качеството му на застраховател за щети на автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№В 7572 РТ, по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети, причинени му при пътнотранспортно произшествие от 30.06.2018 г. в гр. Варна от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№ ТХ 0112 ХР, и 15 лв. – ликвидационни разноски; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение в размер на 320 лв., което се претендира за забава в периода 12.11.2018 /дата на извършено от ответника частично плащане/ до 12.10.2021 г.

От името на ответника се оспорва посочения от ищеца механизъм на настъпване на произшествието и в тази връзка документа на съставения Протокол за ПТП; причинно-следствената връзка на щетите с произшествието; оспорва необходимостта от влагане на оригинални части, тъй като автомобилът е с регистрация над 5 години.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Извършеното преди образуване на делото частично погасяване от 1 ответника на регресното вземане на ищеца като застраховател по застраховка „Каско” представлява извънсъдебно признание на ответника за всички правно релевантни обстоятелства относно възникването и съществуването на регресно вземане на ищеца към ответника, с изключение на размера на застрахователното обезщетение, респ. размер на регресното вземане.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 3555,10 лв.

Видно е, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3516,29 лв. не надвишава действителната стойност на причинената вреда, съответно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено. След приспадане на доброволно погасената от ответника сума в размер на 2419,79 лв., както и заедно с 15 лв. ликвидационни разноски неизплатен размер регресно вземане възлиза на 1111,50 лв., колкото и се претендира.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че дадената от него калкулация не е за ремонт с оригинални части, тъй като автомобилът е с регистрация над 5 години.

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва след изтичане на 30 дни от представянето на оправдателните документи. Представената Регресна покана не е придружена от доказателства за дата на връчване, но според неоспорения документ на платежно нареждане на ответника следва, че ответникът е бил уведомен найкъсно на датата, на която е извършил частично плащане по регресната претенция – 12.11.2018 г., при което и забавата на ответника е от дата 12.12.2018 г. Следва, че забава е налице от 13.12.2018 г.

Неправилно се счита от страна на ищеца, че началната дата на забавата следва да се приеме, че съвпада с датата на извършеното от ответника частично плащане. Това съждение може да бъде вярно само при условие, че същото плащане е било забавено, т.е. извършено след като вече е изтекъл. Както се посочи обаче, в конкретния случай няма доказателства за по-ранна дата (преди датата на частичното плащане) , от която тече този срок.

При извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и за така установения от съда по-кратък периода на забава от 13.12.2018 г. до 2

12.10.2021 г. относно неизплатената сума в размер на 1111,50 лв. съдът намира, че обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 320,01 лв., колкото всъщност и се претендира.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в пълен размер - 1253,88 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „****************************Е“ ЕАД с ЕИК 131421443 да заплати на ЗАД „а**********” АД с ЕИК ////////, на основание чл. 411 КЗ, сумата 1 111,50 лв. - невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „а**********” АД в качеството му на застраховател за щети на автомобил „Тойота Авенсис” с рег.

№В 7572 РТ, по сключен договор за застраховка „Каско” и за щети, причинени при пътно-транспортно произшествие от 30.06.2018 г. в гр. Варна от застрахования при ****************************Е“ ЕАД по застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№ ТХ 0112 ХР, с включени ликвидационни разноски; ведно със законната лихва от 12.10.2021 т. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 320 лв. - обезщетение в размер на законната лихва и за забава в периода 12.11.2018 - 12.10.2021 г., както и сумата 1253,88 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3