Решение № 76 от 09.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. С., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242200100249 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит *** на 13.03.2019 г., между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ***, от една страна и от друга страна Й. С. К. с ЕГН **********. Банката предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 40000.00 лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер 40000.00 лв. по разплащателна сметка: IBAN: ***.

По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, за усвоения кредит кредитиполучателят дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорена надбавка в размер на 5.350 %. За референтен лихвен процент по договора се ползвал референтен лихвен процент ПРАЙМ. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се считала датата на заверяване на банковата сметка. Годишния процент на разходите по кредита бил в размер на 9,28 %.

В чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните се уговорили и за дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита, като подробно в чл. 5 от договора било посочено и дължимите за кредитния продукт месечни такси.

1

В чл. 7 страните договорили, че процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4, погасителните вноски се заплащали на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следвало да бъде направена в последния работен ден преди падежа.

При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължал лихва за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определял от Министерски съвет /по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит/.

Било сключено Допълнително споразумение от 10.08.2020г., с което страните се съгласили да бъде извършена промяна в начина на погасяване на кредита, за което бил съставен нов погасителен план. Длъжникът не изпълнил договорните си задължения по чл.

4, чл. 7 и чл. 8 от Потребителски кредит *** от 13.03.2019 г., а именно: не е заплатил на „Юробанк България” АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор, дължимите на Банката по договора лихви за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9; дължимите на Банката по процесния договор такси.

Поради неизпълнение на договорните условия, а именно неплащане на месечна вноска с падеж първа просрочена вноска на 13.08.2020 г. и на основание 14 от договора във връзка с чл. 60 ЗКИ банката обявявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора. До кредитополучателя била изпратена Поканауведомление чрез ЧСИ С. Х. , изпратена чрез работодателя, връчена на 18.05.2022. В случая се касаело за т.нар. фингирано връчване, като доколкото адресата на нотариалната покана не е открит на посочения в договора и регистираните адреси, въпреки усилията на връчителя и направените няколко посещения, поканата е счетена за връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.05.2022 г., като това била и датата, която считат за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението. Възможността за фингирано връчване изрично била предвидена в чл. 19 от Общите условия към процесния договор.

Претендираната от ищеца сума в общ размер на 60,00 лв. - обезщетение за уведомяване, представлявала разходите на Банката, във връзка с връчване на нотариалната покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а. ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите били действително заплатени от Банката.

На 13.03.2018 г., била сключена Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма

„Защита на плащанията“, съгласно която,

Кредитополучателят дал изричното си съгласие със средствата по обслужващата потребителският кредит разплащателна сметка, първо да бъде погасяване общата дължима сума по застрахователния пакет, като застрахователна премия.

На 29.12.2022г. „Юробанк България” АД подала заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу ответника Й. С. К. с ЕГН **********, по което е образувано ч. гр. д. № 1380/22г. по описа РАЙОНЕН СЪД Н. З... Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са вземането си.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Й. С. К. с ЕГН **********, че същият има задължение към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ***, произтичащо от Потребителски кредит *** от 13.03.2019 г. в размер на 36 171,95 лева главница, ведно със законна лихва считано от 29.12.2022г до окончателното й изплащане; сумата 9 056,81 лева -възнаградителна лихва считано от

13.08.2020г; сумата 6

511,49 лева мораторна лихва считано от13.08.2020г; 60,00 лева - обезщетение за уведомяване считано от 08.07.2021г; 5.163.50 лева - такси считано от 13.09.2020г;

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

В дадения срок е депозиран отговор от ответника- адв. М. Б.. назначения особен представител на

Не оспорва обстоятелството, че Юробанк България АД е кредитор на Й. С. К. и е предоставил на кредитополучателя и ответник по делото сума в размер на 40 000 лв., срещу задължението на последния да върне сумата заедно с дължимите лихви и в сроковете и при условията на договора. Кредитополучателят е усвоил предоставените от банката парични средства в размер на 40 000 лв. с банково бордеро от 13.03.2019г. - предоставено като писмено доказателство по делото, посочено като т. 4 от списъка на доказателствата от ИМ.

Спорно се явявало обстоятелството доколко длъжникът е валидно уведомен за забавата си, и оттам доколко е възникнало правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане.

Ищецът навеждал твърдения, също така, че ответникът не бил заплатил (просрочил) месечната вноска с падеж на 13.08.2020г. и поради това и на основание чл. 14 от Договора за кредит банката обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. До кредитополучателя била изпратена покана, която била връчена на работодателя на 18.05.2022г., тъй като длъжникът не бил намерен на посочени от него в договора адрес и на прегистрираните“ му адреси , а самата покана-уведомление била изпратена чрез ЧСИ респективно - негов служител Банката-кредитор, макар и да разполагала с множество контакти на близки на кредитополучателя ,освен данни за работодателя, не е направила и няма данни да е направила елементарен опит да се свърже с длъжника. Към договора за кредит имало документ наречен „Данни на лице за контакт“ от 13.03.2019 г., където било посочено лицето М. С.а М. с посочен мобиле номер като „приятел“. Към договора за кредит била приложена „Декларация за свързани лица“, в която била посочена М. С. К.а като съпруга с данни за мобилния й номер.

Не било ясно дали е правен опит кредитополучателят да бъде намерен на посочения в договора адрес: Н. З., пл. С. **. Отделно стоял и въпросът доколко търсеното юридическо 3 лице се е явявало работодател на ответника в периода м. февруари-м, август 2022 г. - когато са съставяни документите за уведомяване от ЧСИ и е правен опит за връчване на работодател, при липса на изрични писмени доказателства в тази посока.

Фингираното връчване, за което говорел ищецът в ИМ реално не се е осъществило, защото длъжникът е потърсен чрез негов работодател, като се твърдяло, че последният не бил намерен на адреса. Следователно - банката сама излагала твърдения, че не е търсила и не е канила самия длъжник – лично.

Счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за забавата, а оттам за банката не е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане. Евентуално дължими били само онези вноски, които към момента на подаване на исковата молба не били внесени/заплатени към банката за погасяване на кредита.

Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да се признае за установено само дължимостта на просрочените към датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК вноски, ведно с дължимите за тези вноски лихви за забава към същата дата, респективно да бъдат присъдени само съответстващите на тези размери на дълга разноски и адвокатски хонорари, сторени от ищеца.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирана е молба от процесуален представител адв. Х. И. от САК, в която поддържа изразеното становище по отговора на исковата молба. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноските по делото.

Ответникът редовно призован, се представлява от назначения му особен представител, който моли съда отхвърли като неоснователни предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.03.2019 г между Юробанк България ЕАД и ответника Й. С. К. е сключен договор за потребителски кредит ***. Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 40000.00 лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срок от 84 месеца, съгласно приложения към договора погасителен план. Към датата на сключване на Договора, референтния лихвен процент е в размер на 1,150 %, а възнаградителната лихва в размер на 9,20 % годишно, като тя подлежи на актуализация на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Приложение 1- Методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/.

В чл. 7 от договора страните са договорили, че кредитът ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, като крайният срок за погасяване на кредита е до 13.03.2026 г. На 01.09.2020 г. е изготвен нов погасителен план.

Уговорено е процесният кредит да се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна 4 част от договора за кредит. Погасителните вноски се изплащат до 13-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до 13.09.2026 г.

На основание чл. 14 от Договора за потребителски кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 30.08.2020 г. съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора.

Изпратена е до Й. К., чрез работодателя Транс Оборот ООД, чрез ЧСИ С. Х. с район на действие СГС покана, с която обявяват договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора.

На 08.08.2022 г. е съставен протокол от ЧСИ С. Х., от който се установява, че на 09.04.2022 г. на адреса на дружеството- работодател на ответника не са установени обозначителни знаци на дружеството. При второ посещение на адреса в гр. София, ж.н.