Решение № 283 от 20.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Казанлък, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510102016 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Б. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си, адв. М. Д., Адвокатска колегия- Стара Загора, с адрес на кантора и съдебен адресат: **** против „А.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Ц.П.К., действащо чрез пълномощник юрисконсулт И. Н.. Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 26, ал.1, предл.

3-то от ЗЗД. Претендира се провъзгласяване на нищожност Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г. и при условията евентуалност на неустойката и таксите по Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г., сключен между П. Б. П., ЕГН:

********** и „А.“ АД, ЕИК:***. Отделно е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лв., като заплатена от ищеца поради липса на основание.

Ищецът П. Б. П., чрез пълномощника си адв. М. Д. твърди, че между нея и ответника „А.“ АД, ЕИК:*** е сключен Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г., като Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300,00 лева. Договорът бил сключен за неопределен срок при фиксиран ГЛП 43,2 % върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължал дневен лихвен процент 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница. Общата сума, дължима от кредитополуча теля, бил сбор от следните суми: 1. Усвоена и непогасена главница, договорна лихва върху главницата, такси за ползване на картата.

ГПР възлизал на 45,9 %, а ГПР по Договор за кредит „Б.К.“ бил изчислен при вземане предвид следните допускания: кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете в Договора, 1 пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след актИ.ция на предоставения му платежен инструмент, лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора. Задължението трябвало да се заплаща на всяко 2-ро число на текущия месец.

Процесуалният представител на ищцата твърди, че съгласно сключения Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г. ищцата трябвало да предостави едно от следните обезпечения: 1.банкова гаранция с бенефициер - Кредитодателя, за сумата 457.29, със срок на валидност - 2 години от датата на сключване на Договора, след изтичане на срока на валидност на гаранцията и в случай че договорът не е прекратен, то Кредитополучателят следвало да предостави нова банкова гаранция за нов период от 2 години. При увеличение на кредитния лимит по договор, кредитополучателят следвало да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит. В тези случай кредиторът имал ангажимент да уведоми кредитополучателя за размера на банковата гаранция; или 2. Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 г. и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв.; 2.3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца;

2.4. да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А.“ ООД; 2.5. за няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни" и 2.6. да не е член на домакинството на Кредитополучателя.

Съгласно чл.20 от Договор за кредит „Б.К.' от 19.05.2022 г., ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни. дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Б.К.” от 19.05.2022 г., при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, доверителят му дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора, както и в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора в размер на 10 %. т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следвало да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. В чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Б.К.” от 19.05.2022 г., било предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Ищцовата страна претендира, че Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г. е нищожен поради противоречие с чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т.9, т. 10, т. 11 от ЗПК. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД е 2 налице именно когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта била неговото спазване, както и принципа на справедливостта бил да се предотврати несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип, бил чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8 ал.2 и чл. 9 от ЗЗД. Поради накърняване принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3- то от ЗЗД се достигало до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Така уговорените клаузи на чл.

20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г. били нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21 ал. I от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел заобикаляне на закона, била нищожна.

Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл.143, т.З от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следвало, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърлял изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора.

Разгледани в този аспект клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Б.К.“ от 19.05.2022 г., според които се дължи неустойка и такса в размер на 2.50 лв. на ден при неосигуряване на обезпечения чрез поръчителство, се намирали в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директИ.. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите и функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.З от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС потълк. Дело №1/2009 г. на ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, която излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл. 33 от ЗПК. Това обуславяло извод, че неустойката излизала извън присъщите й по закон функции, както и била сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я правило нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл.146, ал.1 от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Уговорката относно процесната неустойка противоречала и на чл.143, т.5 от ЗЗП, предвиждаща забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая с клаузата неустойка се заобикалял чл.19, ал.4 от ЗПК. При добавяне на неустойката към ГПР със стойност 45.9%, 3 неговият размер значително надхвърлял пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които той се формирал и дали те са в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице било пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база.

Ищецът твърди, че клаузата на чл. 21 ал.5 от Договора за кредит Б.К. от 19.05.2022 г., предвиждаща заплащането на такса при настъпила предсрочна изискуемост на задължението, се явявала в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК. Въвеждали се допълнителни такси, което по същество било заобикаляне на закона и водело до порок нищожност на въведеното задължение. Счита, че е налице противоречие с императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките в чл.20, чл.21 ал.4 и 5 от Договора за Б.К. от 19.05.2022 г. се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014 г. Посочените в договора проценти на възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите в чл.4 ал.1 от Договора, не съответствали на действително уговорените, тъй като размерът на допълнителните такси и възнаградителни лихви не била включена като разход по кредита. Така с посочването в договора на ГПР. който не бил формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК и отразявал по-нисък ГПР от действителния, с което дължимата обща сума била в по-малък размер от действителния, се създавало заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита, което следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО. Противоречието между процесиите клаузи на чл. 20, чл.21 ал.4 и чл.20 ал.5 и добрите нрави било налице още при сключването на процесния договор, от което следвало, че не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26. ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД в тази си част договорът изобщо не бил породил правно действие. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК, която сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение№1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит Б.К. била посочена само абсолютната стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР/ кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест следвало по ясен и разбираем начин за потребителя да са инкорпорирани всички разходи, които 4 ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая такава яснота липсвала. Ето защо неясни били компонентите, които формират ГПР, както и математическият алгоритъм, по който се оскъпява заема.