Решение № 10 от 07.01.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ловеч, 07.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200303 по описа за 2023 година С наказателно постановление № 11-2300020 от 22.03.2023 година на П.М.Н. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на “Е.” ЕООД, представлявано от И. Е. И., в качеството му на работодател, за това, че на 20.01.2023 г. е извършена последваща проверка на „Е.", ЕООД, гр. Ловеч, ЕИК *********. При проверката в Д ИТ Ловеч не са представени документи относно изплащане на дължимите командировачни в размер на 1271,29 лв. /650 евро при курс 1.955583 лв./ на лицето Е.А.М. с ЕГН **********.

Същото нарушение е установено и при извършена от Д ИТ Ловеч проверка на 13.09.2022 г., като за отстраняването му е дадено задължително предписание № 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2230076А/20.10.2022 г. на Д ИТ Ловеч, връчен на 26.10.2022 г. , влязъл в сила на 10.11.2022 г., със срок на изпълнение 15.11.2022 г.

Предвид гореизложеното е установено, че „Е." ЕООД, гр. Ловеч, ЕИК *********, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 16.11.2022 г., не е изпълнило задължително предписание № 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2230076А/20.10.2022 г. на Д ИТ Ловеч, в установения срок до 15.11.2022 г., 1 а именно, да изплати командировачни в размер на 1271,29 лв. /650 евро при курс 1.955583 лв./ на лицето Е.А.М. ЕГН **********, работило като „Шофьор на товарен автомобил /международни превози/" в „Е." ЕООД, гр. Ловеч, ЕИК *********, което е нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Е.” ЕООД, представлявано от И. Е. И., чрез адв.Н., който го обжалва в срок, к а т о незаконосъобразно и излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, липсва пълно и точно описание на нарушението, неправилно е посочена нарушената законова разпоредба, наказващият орган не е предложил сключване на споразумение, не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, в противен случай щеше да стигне до извода, че няма извършено административно нарушение, тъй като посоченото лице Е.М. дължи пари на дружеството, а не дружеството на него. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП или да го измени, като намали наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява адв.Н., който поддържа жалбата по изложените съображения, като допълва, че видно от разпечатката от ТР, управителят на фирмата е сменен на 20.01.2023 г. в 10:23 часа, като в АУАН е посочен новия управител на дружеството, но ако акта е съставен преди този час, то същият е бил предявен на лице, което не е било управител на дружеството към момента на съставяне на акта. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП и да им присъди направените по делото разноски.

Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск.Д., който моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно НП. Счита, че правилно е приложен материалния закон, нарушението е доказано и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква, че протокола с дадените задължителни предписания не е бил обжалван по административен или съдебен ред, съответно е влязъл в сила и едва след издаване на НП са наведени твърдения, че нарушението не е извършено и плащането не е било дължимо, за които 2 твърдения не са представин доказателства. Относно твърдението, че на 20.01.2023 г. е сменен управителя на дружеството и че преди 10:00 часа управител е бил Е. И., излага, че при съставяне на акта са присъствали и двамата – и предходния и настоящия управител на дружеството, което е видно от дадените от тях писмени обяснения. Освен това от приложената към акта справка от ТР е видно, че е установен новия управител и акта е съставен на него, поради което счита, че акта е съставен след часа на промяната. Моли съда при потвърдително решение да им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от другата страна, ако неговия размер е повече от 500 лева.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К. П. и Б. П., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.01.2023 година бил съставен Акт № 11-2300020 за установяване на административно нарушение от свид. К. П., в присъствието на свид. Б. П. срещу „Е.” ЕООД, гр.Ловеч, представлявано от И. Е. И., в качеството му на работодател, за това, че на 20.01.2023 г. е извършена последваща проверка на „Е.", ЕООД, гр. Ловеч, ЕИК *********. При проверката в Д ИТ Ловеч не са представени документи относно изплащане на дължимите командировачни в размер на 1271,29 лв. /650 евро при курс 1.955583 лв./ на лицето Е.А.М. с ЕГН **********.

Същото нарушение е установено и при извършена от Д ИТ Ловеч проверка на 13.09.2022 г., като за отстраняването му е дадено задължително предписание № 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2230076А/20.10.2022 г. на Д ИТ Ловеч, връчен на 26.10.2022 г. , влязъл в сила на 10.11.2022 г., със срок на изпълнение 15.11.2022 г.

Предвид гореизложеното е установено, че „Е." ЕООД, гр. Ловеч, ЕИК *********, в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 16.11.2022 г., не е изпълнило задължително предписание № 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2230076А/20.10.2022 г. на Д ИТ Ловеч, в установения срок до 15.11.2022 г., а именно, да изплати командировачни в размер на 1271,29 лв. /650 евро при 3 курс 1.955583 лв./ на лицето Е.А.М. ЕГН **********, работило като „Шофьор на товарен автомобил /международни превози/" в „Е." ЕООД, гр. Ловеч, ЕИК *********, което е нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от приложените по делото доказателства: Протокол за извършена проверка изх.

№ ПР2230076А/12.10.2022 г., известие за доставяне от 26.10.2022 г., призовка изх. №22098647/30.12.2022 г., обяснение от Е. Ю. И. и от И. Е. И., заповед № 02/17.08.2022 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние , се установява описаното в акта и НП нарушение. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и приложените по делото доказателства се установява, че е извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, което е установено на 20.01.2023 г. при извършена последваща проверка на дружеството. Съдът кредитира в цялост показанията на св. П. и П., които пресъздават своите непосредствени възприятия, придобити в хода на направената от тях проверка, в резултат на която са установили неизпълнение на дадени предписания при предходна проверка. Техните показания изцяло се подкрепят и от представените с преписката писмени доказателства – :

Протокол за извършена проверка изх. № ПР2230076А/12.10.2022 г. , в който е дадено предписание №1. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че дружеството не дължи заплащане на посочената в предписанието сума на въпросното лице, тъй като е претърпяло вреди от неговото поведение и счита, че не дължи изплащане на командировъчни в посочения размер, тъй като макар такова твърдение да е наведено в писмените обяснения от управителя на дружеството от 20.01.2023 г./л.14л.15/, то не е подкрепено с никакви доказателства. Нещо повече, ако жалбоподателят е счел, че не дължи посочената сума, то е следвало да обжалва даденото му предписание след връчването му и да ангажира доказателства, които да бъдат проверени и преценени от наказващия орган, а видно от доказателствата по делото даденото предписание е връчено по надлежния ред на дружеството и не е обжалвано нито по административен, нито по съдебен ред и е влязло в сила на 11.11.2022 г. Нито към момента на връчване на предписанието, нито в по-късен момент, както и до настоящия момент жалбоподателят не е ангажирал доказателства за твърденията си, още 4 повече, че проверката е извършена именно по жалба на лицето Е.М., който не би сезирал ДИТ, ако е получил дължимата сума за командировъчни. Освен това следва да се има предвид, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е, че не е изпълнено задължително предписание № 1 от протокол № ПР2230076А/12.10.2022 г. в указания срок до 15.11.2022 г. Не са представени документи, които да удостоверяват, че преди или след изтичане н а т о з и срок предписанието е било изпълнено. Гласните и писмените доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност потвърждават констатациите по АУАН, възприети и в НП, че към 16.11.2022 г. жалбоподателят, в качеството му на работодател не е изпълнил даденото му от Д ИТ – Ловеч задължително предписание № 1 от протокол № ПР2230076А/12.10.2022 г., в указания срок до 15.11.2022 г. Предписанието е било със задължителен срок за изпълнение до 15.11.2022 година и е връчено по надлежния ред на дружеството на 26.10.2022 година/л.12/. Няма данни по делото да е било обжалвано по съответния ред, жалбоподателят и не прави такова възражение, поради което 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл и предписанието е влязло в сила на 11.11.2022 г., както е отразено от наказващия орган на самото предписание. Съгласно чл.405 от КТ обжалването на предписанията не спира тяхното изпълнение, но в случая и към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП даденото задължително предписание е било влязло в сила.

Съгласно чл.404, ал.1 от КТ « За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, 5 както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;” В случая безспорно е установено при извършената проверка неспазване на дадено задължително предписание, в частност предписание № 1 по цитирания по – горе протокол, а именно дружеството да изплати командировъчни в размер на 1271,29 лева за времето на командироване съгласно Заповед №2/17.08.2022 г., като по този начин е налице нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Не се споделя възражението на адв.Н., че неправилно за нарушена е посочена разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, тъй като тази разпоредба касае неизпълнение на принудителна административна мярка, а такава не е спомената. Органите на Инспекцията по труда, в качеството си на контролни такива, съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1-11 от КТ са овластени да прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актовете, с които се прилагат ПАМ по своята правна природа са индивидуални административни актове и които съгласно нормата на чл. 405 от КТ могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В разглеждания случай, дадените задължителни предписания на жалбоподателя в качеството му на работодател, представляват принудителна административна мярка (чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ), която ПАМ е инкорпорирана в протокола за даване на задължителни предписания № ПР2230076А/12.10.2022 г.