Определение № 255 от 27.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. София, 27.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503216 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по ЧЖ на Н. Г. П. – чрез пълномощника й адв. В., срещу определение №3356/21.08.2025г. по т.д. №2230/2022г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост с оглед отпадане на правния интерес от така предявените искове с пр.осн.чл.464 във вр. с чл.124 от ГПК вр.чл.26, ал.2 от ЗЗД и при евентуалност на иска по чл.464 от ГПК във вр. с чл.135 от ЗЗД. Жалбоподателката възразява, че неправилно съдът е преценил, че не е доказала претенциите си като не е представила изпълнителни листове за вземанията си в производствата по изп.д. №1737 и №1177 от 2022г. по описа на ЧСИ Н. К. с рег. №***. Счита, че правният й интерес не се обосновава от тези обстоятелства, а от факта на сключване на неизгодната симулативна сделка между ответниците. Поддържа, че в делото са налице безспорни доказателства, че има ликвидно и изискуемо вземане спрямо първия ответник и издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение ИЛ, което я прави активно легитимирана в производството. По отношение на втория иск с пр.осн. чл. 135 от ЗЗД също сочи, че прекратяването на производството е неправилно, защото не е от значение какъв е характерът и размерът на вземането, а единствено налице ли е увреждаща сделка между ответниците и съдът следва да изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти.

Въз основа на изложеното иска атакуваният акт да бъде отменен, а делото върнато на СГС за продължаване на производството.

Отговор на ЧЖ е подаден от ответника „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на същата, които са в насока, че искът по чл. 464 от ГПК е специален установителен иск за защита на взискател в рамките на изп.производство срещу влючване в разпределението на вземане на друг взискател. Ето защо счита, че при липсата 1 на конкуриращо вземане, поради отмяна на арбитражното решение, за ищцата не е налице правен интерес от продължаване на исковото производство. В този контекст дружеството изтъква, че вече не е взискател в процесните изп.дела и за ищцата не е налице правен интерес да продължава произодството срещу него. Поддържа и доводите на СГС, че след като няма доказателства, че ищцата е представила изпълнителни листове изп.д. №1737 и №1177 от 2022г. по описа на ЧСИ Н. К. с рег. №*** за нейни вземания срещу длъжника, тя няма качеството на взискател в тях.

Отговор на ЧЖ е постъпил и от ответника „Оратранс“ООД, в който са изложени съображения, че видно от удостоверение №47383/05.08.2025г. издадено по листове изп.д. №1737 и №1177 от 2022г. по описа на ЧСИ Н. К., жалбоподателката също е взискател в двете производства. Ето защо, иска да бъде отменено обжалваното определение, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на производството до постановяване на акт по същество.

Въззивният състав установи, че ЧЖ с която е сезиран е редовна и допустима.

Приема също, че е неоснователна, поради следното :

Исковото производство е инициирано с ИМ, с която са предявени искове с правно основание чл. 464 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.26,ал.2 от ЗЗД и при евентуалност с пр.осн. чл.464 от ГПК във вр. с чл.135 от ЗЗД от Н. Г. П. срещу дружествата „ОРАТРАНС“ ООД и „ДИ ЕНД ДИ ХОТЕЛС” ЕООД.

Изложените от ищцата фактически твърдения са, че двамата ответници са сключили договор за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022г. и поради неизпълнение на задължението за плащане от възложителя е постановено Арбитражно решение по арб.д. № 1 от 2022г., с което първият ответник е осъден да заплати на втория ответник сума от 286 468.24 лева възнаграждение за извършеното, заедно със дължимата обезщетителна неустойка за забава в размер на 20 % на година върху претендираната сума от деня на исковата молба пред АС до пълното погасяване на това задължение, ведно със сумата от 656 674.42 лева обезщетителна неустойка по спогодба от 14.04.2022г., ведно със обезщетителна неустойка за забава в размер на 20 % на година върху претендираната сума, считано от дена на подаване на исковата молба пред АС и до пълното погасяване на вземането, както и 21 062.85 лева разноски за платена арбитражна такса. Сочи се, че за тези вземания са издадени два изпълнителни листа – от 15.06.2022г. по т.д.№996/2022г. по описа на СГС и от 08.07.2022г. по т.д.№1055 от 2022г. на СГС, като по първия е образувано изп.дело № 1177 пред ЧСИ Н. К., а по втория е образувано изп.дело №2004 пред ЧСИ М. П. с район на действие СГС. Твърди, че ЧСИ К. е продала на публична продан всички притежавани от „ОРАТРАНС“ ООД недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор *** и постройка в него. Заявено е също, че ищцата има вземания срещу „ОРАТРАНС“ ООД, произтичащи от запис на заповед от 01.04.2022г., въз основа на който са издадени Заповед № 268 по чл.417 от ГПК от 17.08.2022г. и изпълнителен лист от 17.08.2022г. по ч.гр.д.№534 от 2022г. по описа на РС Свиленград за 224 2

226.56лв. главница, ведно със законна лихва, считано от 16.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението и за 9 134.53 лева разноски по същото заповедното производство. Същата е присъединен взискател на осн.чл.456, ал.2 от ГПК в производството по изп.д.№ 1177 от 2022г. на ЧСИ К. за своите вземания.

В хода на исковото производство е постановено Решение № 3 от 15.01.2024г. по т.д. №2168 от 2022г. на ВКС, което отменя арбитражно решение по арбитражно дело № 1 от 2022г., на арбитражния съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“, с което са присъдени спорните суми на „Ди енд Ди Хотел“ ЕООД и арбитражното дело е върнато на Арбитражния съд за ново произнасяне.

За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че след като изп.дела са образувани въз основа на издадени изпълнителни листове по отмененото арбитражно решение, последното не може да се изпълнява, тъй като липсва валидно изпълнително основание. Приел е, че поради това липсва правен интерес от исковете по чл.464 от ГПК предявени в рамките на проведената публична продан, тъй като съдебната практика определя иска по чл.464 ГПК като отрицателен установителен иск, който е специален такъв в рамките на започнало принудително изпълнение. Заключава, че след като липсва основание да бъде продължено принудителното изпълнение, за ищцата отпада правният интерес от отрицателния установителен иск, както и от конститутивният с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД.

Настоящият състав споделя крайния извод на СГС, поради следното :

Отрицателният установителен иск по чл.464, ал.1 от ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението на вземане на друг взискател към общия длъжник и цели да защити всеки от взискателите именно срещу включване в разпределението на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо длъжника. Ето защо твърдяното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, т.е. предопределя надлежните страни в делото.

При липса на изпълнителен титул между ответниците, каквито обстоятелства са настъпили в хода на настоящото дело, правото на принудително изпълнение на ищеца не е застрашено, защото неговото вземане не се конкурира с вземането по оспорената от него сделка, сключена между ответниците. В резултат на това, ЧСИ дължи издаване на постановление за разпределение на сумите от реализираната публична продан на имущество на длъжника за вземанията по ИЛ на ищцата по иска с пр.осн. чл. 464, ал.1 от ГПК, игнорирайки задълженията по двата ИЛ, издадени въз основа на отмененото арбитражно решение. Следователно за ищцата не е налице към настоящия момент правен интерес от исковете за обявяване за нищожен и при условията на евентуалност за относително недействителен на договора за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022г. Вземанията по този договор не са материализирани в изпълнителен титул, поради което не подлежат на принудително изпълнение. Това лишава процесните исковете от 3 положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което производството по тях следва да бъде прекратено.

За процесуалната легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Ето защо, когато канстатира липсата й съдът няма право да разгледа и да реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото.

Водим от изложеното и с оглед установената съдебна практика(виж Определение №2644/23.05.2025г. по ч.к.гр.д.№1621/2025г. на ВКС), частната жалба срещу атакуваното прекратително определение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ на Н. Г. П. – чрез пълномощника й адв.

В., срещу определение №3356/21.08.2025г. по т.д. №2230/2022г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4