Решение № 960 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330103139 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Я. И. Я., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която е предявен частичен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 386 КЗ.

Ищецът твърди, че на 13.12.2023 г. в ....., собственият му лек автомобил с ДК № ..... бил блъснат от л.а. с ДК № ...., паркиран успоредно от дясна страна, чийто водач извършвал маневра за излизане от паркомясто. Бил попълнен двустранен протокол.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника.

След предявена претенция, извършени огледи и оценка, застрахователят платил обезщетение от 209,99 лева. Твърди действителните вреди да възлизат на по – висока стойност от общо 1900 лева, поради което претендира за присъждане на 100 лева – частично от 1690,01 лева, представляваща дължима остатъчна стойност на обезщетението за имуществени вреди, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 20.02.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Признава наличието на ГО, но оспорва иска, вкл. по размер като завишен, както и – настъпване на ПТП, за което вина да има застрахованият по ГО водач; фактите и обстоятелствата по реализирането му; механизма на произшествието; вида и стойността на вредите, както и причинната връзка; съставения протокол; водачът на МПС с ДК № ... имал изключителна вина за настъпване на ПТП, т.к. паркирал неправилно на забранено място, с което затруднил 1 останалите участници в движението да преминат покрай него, при което съпричинил резултата. Поддържа, че не всички твърдени увреди били в причинна връзка с удара.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреди на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, както и обстоятелства, които изключват, унищожават, намаляват или погасяват процесното вземане, вкл. за съпричиняване на резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП на 13.12.2023 г. с посочените в ИМ участници; към тази дата гражданската отговорност на водача на МПС с ДК № ...... е била застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица; плащането от страна на застрахователя на обезщетение на ищеца за претърпените имуществени вреди по собственото МПС с ДК № ..... в размер на общо 209,99 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3790/27.03.2024 г. – л.22-23/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Относно ПТП.

В Двустранния КП /л.44/ е отразено настъпването на инцидента на сочената дата, при който участник 1 – водач на МПС „Опел Астра“, при извършване на маневра /потегляне/, ударил паркираното МПС на ищеца.

Водачът А., в показанията си съобщава и признава, че е виновен за произшествието и, че при потегляне/излизане от паркомясто, закачил отляво паркираната кола, за която настъпили материални щети. Постигнали съгласие със собственика на увреденото МПС и подписали двустранен КП.

Показанията се кредитират като ясни и последователни, няма пречка да бъдат ценени.

2

Прието е заключение на САТЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, според което механизмът на ПТП е - водач на МПС „Опел Астра“, паркиран успоредно от дясна страна, при излизане от паркомясто на заден ход със завой надясно, ударил с предна лява част л.а. „Хонда ХР-В“ в дясната страна, при което настъпили повреди.

В тази връзка следва да се посочи, че всички възражения на ответника относно настъпването на застрахователно събитие по твърдения механизъм; възникване на произшествието с участие на сочените в ИМ МПС; вината да е на водач, чиято ГО да е застрахована в дружеството; наличието на твърдените увреди и причинната връзка именно с ПТП– са неоснователни – страната няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид извънпроцесуалното си поведение по частично плащане на обезщетение на ищеца именно във връзка с процесното събитие и относно настъпилите имуществени вреди. С плащането е налице признание на горепосочените факти, като оспорването им едва в настоящия процес, съдът намира за недопустимо, а и по същество за неоснователно. Същите освен несвоевременни се явяват и напълно опровергани от събраните писмени и гласни док. и док. средства – налице е констативен протокол за настъпилото ПТП /неоспорен/, механизмът и самото настъпване на произшествието се установяват от св. показания на виновния водач незаинтересовани и кореспондиращи на останалите док – ва, в т.ч. на приетата САТЕ.

Що се отнася до възражението за съпричиняване.

Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен извод за наличие на съпричиняване на резултата. Напротив – според заключението на САТЕ – водачът на увреденото МПС е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Няма данни за нарушение на предписани правила от страна на водача на процесното МПС, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на инцидента, който да е освен всичко и тяхно следствие /т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др./. Принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д.

№ 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.

С оглед горното, всички елементи на ФС на претенцията са доказани, при което искът е установен по основание.

3

Относно спорния въпрос за размера на обезщетението.

Според заключението на САТЕ – общата стойност на средствата, необходими за възстановяването на увредения автомобил, вкл. нови детайли, консумативи и труд, е 805,86 лева.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл – Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.

Съдът приема тази стойност да е релевантна между страните, като възраженията на ищеца относно САТЕ и начина на изчисляването й, не се споделят, в т.ч. предвид подробните доводи и доп. разяснения на ВЛ при устния му доклад. Ето защо и от същата следва да се приспадне извършеното плащане от застрахователя преди процеса, при което остатъчна сума възлиза на 595,87 лева. Доколкото обаче е предявен частичен иск от 100 лева, който не е изменен и, предвид изложените мотиви, с категоричност се установява да е основателен до този размер, доп. мотиви относно разликата принципно не се дължат, т.к. и СПН относно нея в наст. пр. не се създава.

Искът е доказан и основателен до претендирания размер от 100 лева, като следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване, като последица. Възраженията на ответника, макар обясними като защитна позиция, не се споделят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 50 лева – ДТ; 200 лева – деп. САТЕ /без 20 лв. депозит за св. – не е изплатен и може да бъде върнат на страната при подаване на молба с банкова сметка/; 480 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно, док. възн. е в минимален размер с ДДС, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да плати на Я.

И. Я., ЕГН **********, с адрес: ....., следните суми: 100 лева /сто лева/ - частично от дължима остатъчна стойност на застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Хонда ХР-В“, с ДК № ....., настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 13.12.2023 г. в гр. Пловдив, по вина на водач на МПС, с ДК №..., застрахован в ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от постъпване на 4 исковата молба в съда – 20.02.2024 г. до окончателното погасяване, както и общо 730 лева /седемстотин и тридесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл.

236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

..................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5