Определение № 974 от 04.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 974 гр. С., 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500676 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от адв. Д. М., в качеството на процесуален представител на П. В. – ищец в първоинстанционното производство, против Определение № 138/02.04.2025 г., поправено с Определение № 218/04.06.2025 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 34 от 14.03.2024 г. по същото дело чрез присъждане на адвокатскo възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за първата инстанция за сумата от 142 лева, представляща разликата от 710 лева без ДДС до 852 лева с ДДС.

В частната жалба се твърди, че Определение № 138/02.04.2025 г., поправено с Определение № 218/04.06.2025 г., е неправилно в обжалваната част поради противоречие с §. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. За регистрираните по ЗДДС адвокати възнаграждението по чл. 38, ал. 1 от ЗА следва да бъде обложено с ДДС, поради което следва да бъде присъдено с дължимият данък върху добавената стойност върху възнаграждението. Цитирана е и съдебна практика. Иска се присъждане на разликата от 710 лева без ДДС до 710 лева с ДДС в размер на 142 лева с ДДС, както и на сумата от 15 лева държавна такса за частно въззивно обжалване.

С отговора, депозиран от „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ********* чрез процесуален представител, частната жалба се оспорва като неоснователна.

Релвират се доводи, че отговорността за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по същността си е отговорност за обезщетяване. Съгласно ЗДДС плащания с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставка (чл. 26, ал. 2 ЗДДС), не попада и сред визираните в чл. 9, ал. 3 ЗДДС изключения.

Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, 1 намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Адв. Д. М. е процесуално легитимиран да депозира жалбата доколкото е надлежно упълномощен да представлява ищеца по реда на чл. 32, ал. 2 ЗА.

В обжалваната част Определение № 138/02.04.2025 г., поправено с Определение № 218/04.06.2025 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге, е допустимо, а по същество неправилно.

С Решение № 34 от 14.03.2024 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на адвокат Д. В. М. сумата от 200 лева, с ДДС, за оказана безплатна адвокатска помощ по делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

С Молба с вх. № 1188/29.03.2024 г. адв. Д. М. е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 2880 лева с ДДС, вместо първоначално определеното 200 лева с ДДС.

С Определение № 138/02.04.2025 г., поправено с Определение № 218/04.06.2025 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге, молбата е частично уважена, като Решение № 34 от 14.03.2024 г. е изменено и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на адвокат Д. В. М. сумата 710 лева без ДДС, вместо първоначално присъдената 200 лева с ДДС и отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 2880 с ДДС.

На първо място, във връзка с мотивите, изложени Определение № 218/04.06.2025 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге, е нужно да се отбележи следното:

Въззивният съд споделя аргументацията, развита в първоинстанционния акт, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението се определя от съда, не е необходимо предварителното му посочване от правоимащия адвокат, а когато такъв е посочен и искането не бъде уважено в цялост от съда, за разликата между присъденото и претендирано възнаграждение не се дължи нарочен отхвърлителен диспозитив. Доводите за това се извличат пряко от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която предоставя правомощие на съда да определи размера на възнаграждението. При такава процесуална хипотеза (първо произнасяне по претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, посредством допълване) е постановено и цитираното в Определение № 218/04.06.2025 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС. Не може да бъде споделено обаче изложеното в определението, че в случай като настоящия, в хипотезата на чл. 248 ГПК, когато съдът се произнася по молба за изменение на акт в часта за разноските и намери същата за частично основателна не дължи отхвърлителен диспозитив за частта, в която молбата е оставена без уважение. Това е така, защото в производството по чл. 248 ГПК, когато съдът е сезиран с нарочна молба за изменение на първоинстанционния акт в частта за разноските, за нейната редовност е необходимо да бъде формулиран надлежен петитум, който 2 съдържа индивидуализация на частта, в която се иска изменение и какъв размер разноски се претендира. Съдът, разглеждащ молбата, е обвързан от посочения размер като не може по свой почин да присъди по-висок или да преразгледа отговорността за разноски в част, за която не е поискано, включително в хипотеза на отговорност за разноски по реда на чл. 38 ЗА. Това следва пряко от принципа на диспозитивното начало, установен 6 ГПК, съгласно който обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Когато молбата е частично основателна, е необходимо формираната в мотивите воля да бъде надлежно обективирана в дизпоситива на акта, като се постанови нарочен такъв както за частта, в която молбата се уважава, така и в частта, в която се отхърля. Така се постига единство между мотиви и диспозитив и съдът се произнася по цялото искане, с което е сезиран. За страната, поискала изменението, възниква право да обжалва акта в частта, в която претенцията й е оставена без уважение. При формирана в мотивите към определениете воля за неоснователност на искането над присъдения размер необективирана в диспозитива на акта, се касае за несъответствие между формирана и изразена воля на съда, което е от значение за обхвата на проверката и произнасянето по образуваното частно дело и по естеството си представлява очевидна фактическа грешка (вж. в този смисъл Определение № 1617 от 28.05.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 407/2025 г.).

Във връзка със същината на спора – в хипотеза на присъждане на адвокатскo възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва ли да се присъди дължимият данък върху добавената стойност върху възнаграждението, когато адвокатът е регистриран по ДДС, не се споделят решаващите мотиви на РС – Своге. На настоящия състав е служебно известно, че съдебната практика по въпроса е противоречива, като аргументацията варира между изложеното в частната въззивна жалба, до агументите в отговора и мотивите на първоинстанционния съд (вж.

Определение № 60302 от 2.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 794/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 19 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3044/2018 г., I т. о., ТК Определение № 96 от 4.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1293/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК – относно задължението за присъждане на ДДС върху възнаграждението и Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК – относно липсата на основание за присъждане на ДДС). Споделя разбирането в преобладаващата съдебна практика, че на основание §. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа следва да бъде присъдено ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалото правната помощ адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и 3 клиента или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този случай върху дължимото с оглед изхода на делото и защитения материален интерес адвокатско възнаграждение следва да се прибави и ДДС в размер на 20%.

Обратен на горния извод не може да бъде направен нито от разпоредбите на ЗДДС, нито от разпоредбите на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. При присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.

38 ЗАд. съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото. Тъй като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а служебно определяне на възнаграждението от съда, посочването на размера на възнаграждението, без уточнение досежно включен ДДС, не презумира включването му в посочения размер, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, поради което същото обстоятелство следва да се посочва изрично /сумата на възнаграждението " с включен ДДС"/ или самостоятелно да се посочи сумата, начислима за ДДС върху определеното възнаграждение – в този смисъл и определение № 521/25.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 на ВКС, I т. о. Правните услуги, предмет на представения по делото договор, съставляват облагаема доставка, като за начисляване на ДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е без правно значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от страната, или е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв (вж. Определение № 19 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3044/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 306/17 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 490/17 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 676/17 г. на ВКС, ІІ т. о.). Настоящият състав приема, че начинът, по който следва да се тълкува Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. е изяснен в практиката на СЕС, включително по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., поради което настоящото производство, макар въззивната инстанция да е последна, не следва да се спира до постановяване на решение по дело С-744/23 пред СЕС.

По изложените съображения и доколкото са представени доказателства, че адв. Д. М. е регистриран по ДДС, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 142 лв., представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за оказаната правна помощ, в размер на 710 лева (без включено ДДС).

Претенцията на въззивника за присъждане на сумата от 15 лева – държавна такса за частно въззивно обжалване е неоснователна.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, включително и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт /вж. Определение № 201 от 19.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2078/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 205/19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС, III-то г. о. /.

По изложените съображения съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 138/02.04.2025 г., поправено с Определение № 218/04.06.2025 г. по гр.д. № 488/2022 г. на РС – Своге в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 34 от 14.03.2024 г. по същото дело за присъждане на сумата от 142 лева ДДС върху адвокатскo възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за първата инстанция, предсатвляващо за разликата от 710 лева без ДДС до 852 лева с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. *, представлявано от законния представител Ц.П.К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., личен номер **********, адрес: гр. П., бул. „П.Ш.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 142 лева - ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 710 лева, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.