Определение № 707 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20215300602430 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 687 от 12.11.2021г. постановено по ЧНД №7251/2021г. РС-Пловдив VIІІ-ми н.с. е потвърдил Постановлението на РППловдив, с което на осн. чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №372/2019г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив. Досъдебното производство е образувано на 19.07.2019г. на осн. чл.212 ал.1 от НПК срещу Неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.212 ал.1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от М.Г.М. и Т.М.Г., чрез адв. С.Г., с която се иска отмяна на определението на РСПловдив като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е и необоснован, тъй като не са съобразени действията на В.М., който е използвал документ с невярно съдържание при изготвяне на отговор на искова молба по гражд.дело №995/2019г. ІІІ-ти гр.с. по описа на РСПловдив, с което е извършил престъпление по чл.316 ал.1 от НК. Иска се определението на РС-Пловдив да се отмени и делото да се върне на РППрокуратура с указания за продължаване на разследването.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата, както и аргументите в атакуваното определение, счита, че жалбата е процесуално допустима, разгледана по съществото е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Постановление на РП-Пловдив от 11.10.2021г. е прекратено наказателното производство по ДП №372/2019г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, като е прието, че не е извършено престъпление по 1 чл.212 ал.1 от НК и по чл.316 ал.1 от НК. Изложени са съображения, че действително подаденото на 26.09.1991г. в Общинска поземлена комисия гр.Съединение заявление е документ с невярно съдържание, тъй като посоченото в него ЕГН на П.Г.Г. е невярно, като е вписано ЕГН-то на П.Г.П..

Посочено е и че изготвеното въз основа на заявлението- Решение №245/28.11.1994г., с което са възстановени земеделски земи на П.Г. също е документ с невярно съдържание. Прието е, че няма доказателства физическо лице да е било въведено в заблуждение с цел да се получи фактическата власт върху движимото имущество, тъй като лицето, което е приемало заявленията и лицата членове на поземлената комисия били различни. Посочено е, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.212 ал.1 от НК, а именно възбуждане или поддържане на заблуждение, с цел да бъде извършено имуществено разпореждане, чрез употреба на документ с невярно съдържание. Изложени са съображения и че не е осъществен състава на престъплението по чл.316 ал.1 от НК, доколкото липсват доказателства свид.

Д.П., свид. В.М. и свид. Е.М. при явяването си пред Нотариус В.Б. и Нотариус С.З. да са съзнавали, че ползват документ с невярно съдържание.

При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство, РС-Пловдив е приел, че в хода на досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни процесуално следствени действия, въз основа на които е установена и фактическата обстановка по делото. Посочено е, че правилно прокурора е преценил, че не е осъществен състава на престъплението визирано в чл.212 ал.1 от НК, тъй като липсва елемент от обективната му страна, а именно възбуждане или поддържане на заблуждение у лице, за да извърши имуществено разпореждане, чрез употреба на документ с невярно съдържание.

Преповторени са изводите на държавното обвинение, че лицето приело заявлението, в което е посочено невярното ЕГН на П.Г. е различно от лицата, членове на Поземлената комисия издала решението за възстановяване на земеделските земи на Г., поради което и липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл.212 ал.1 от НК.

По отношение на деянието по чл.316 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел в атакувания съдебен акт, че изводите на прокурора за несъставомерност на деянието от субективна страна са правилни и законосъобразни. Посочено е, че липсват доказателства лицата – В.М., Д.П. и Е.М. съзнателно да са ползвали документ с невярно съдържание при явяването си пред Нотариус, с оглед показанията им, че са ангажирали и адвокат при прехвърляне на имотите им.

Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че изложената фактическа обстановка в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, която първостепенния съд е възпроизвел в съдебния си акт е правилно установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства, поради което и не следва да се преповтаря.

2

Правилно първостепенният съд е приел, че Заявление вх.№ 280/26.09.1991г. и Решение №245/28.11.1994г. издадено от Поземлена комисия Съединение са документи с невярно съдържание, доколкото посочения в тях единен граждански номер на П.Г.Г. е неверен и отговаря на единния граждански номер на П.Г.П., на когото са възстановени земеделски земи собственост на П.Г..

Според настоящия съдебен състав с въвеждането на П.П. на 12.12.1994г. във владение на земеделски земи собственост на П.Г. въз основа на издаденото решение с невярно съдържание - Решение №245/28.11.1994г. е осъществено престъпление по чл.212 ал.1 от НК, но предвид изтеклия период от време от извършване на деянието, който надвишава срока визиран в чл.80 ал.1 т.3 от НК в размер на 10г., не може да се търси наказателна отговорност на извършителя на деянието, тъй като е изтекла давността за наказателното му преследване.

Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не е осъществен състава на престъплението по чл.316 от НК, предвид липсата на елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл.316 от НК и същото е несъставомерно.

Настоящият съдебен състав не възприема като основателни възраженията на жалбоподателите, че свид.В.М. е извършил престъпление по чл.316 от НК в хода на гражд.дело №995/2019г. по описа на РС-Пловдив, като е приложил към отговора на исковата молба, Решение № 245/28.11.1994г. на Поземлената комисия, за което е знаел, че е документ с невярно съдържание, след като на 06.08.2013г. му е връчен Протокол №44/23.07.2007г. издаден от ОСЗГ Съединение, в който била посочена допуснатата грешка. За да е налице престъпния състав на престъплението по чл.316 от НК е необходимо от обективна страна дееца да го е ползвал, а от субективна да е съзнавал, че ползва документ с невярно съдържание, като деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл. По делото липсват доказателства отговорът на исковата молба, към който е приложено решението с невярно съдържание да е изготвен и депозиран от В.М. в РС-Пловдив, както и същият да е съзнавал, че използва документ с невярно съдържание, поради което и не може да се приеме същият да е извършил престъпление по чл.316 от НК.

Предвид гореизложеното определението на първоинстанционният съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 687 от 12.11.2021г. постановено по ЧНД №7251/2021г. по описа на РС-Пловдив VIІІ-ми н.с.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4