Решение № 3732 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3732 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100513533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Л. С. срещу решение № 12282/21.06.2024г., постановено по гр. д. № 45812/2022г. на СРС, 38 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която СРС е отхвърлил предявения от Л. Л. С. ЕГН **** срещу ЗАД „Булстрад ВИГ" АД ЕИК 000694286 иск за разликата над уважения размер от 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като резултат от ПТП, настъпило на 03.08.2020г., до пълния претендиран размер от 25 000 лв.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в 1 обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивна жалба е подадена и от ЗАД „Булстрад ВИГ" АД срещу постановеното решение № 12282/21.06.2024г., по гр. д. № 45812/2022г. на СРС, 38 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която ЗАД „Булстрад ВИГ" АД ЕИК 000694286 е осъден да заплати на Л. Л. С. ЕГН **** сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като резултат от ПТП, настъпило на 03.08.2020г., ведно със законната лихва от 24.01.2021год. до окончателното изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално 2 правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното.

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че въззивникът ищец е отправил писмена претенция към въззивника застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.

432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач 3 на лекия автомобил, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Не се спори по делото относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомо-бил при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Не се спори и относно механизма на ПТ, както и че вина за настъпване на същото има водачът, застрахован при ответното дружество. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, включително САТЕ.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се излагат съображения за недоказана причинно – следствена връзка между реализираното ПТП и вредите. За установяването им са ангажирани следните доказателства.

По делото е разпитан св. И.К., който твърди, че след инцидента ищецът се е оплаквал от главоболие, повръщане, не е могъл да ходи в права линия.

Споделил, че му се губят моменти от катастрофата. Свидетелят му помагал и ходил да му пазарува. Този период продължи половин година. През времето, когато го посещавал, за да му пазарува, свидетелят посочва, че С. страдал от главоболие, повръщане и не можел да пази равновесие. Месец след инцидента свидетелят закарал ищеца до болницата, където останал на стационарно лечение за около три-четири дни. С. изпитвал страх да излиза, тъй като не могъл да се придвижва и да върви в права линия. Било го страх да кара кола.

Това състояние продължи около половин година. След инцидента С. получил страхова невроза и бил с постоянни болки. Преди инцидента работил като охрана - пазач.

Съгласно приетата пред СРС СМЕ се установява, че Л. С. е получил вследствие на удара отзад т. нар. „камшичен удар“. Приет е за амбулаторен преглед с диагноза навяхване на шията. На 24.09.20 г. състоянието му се влошава и е приет в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" със световъртеж от централен произход с постраваматична генеза. Медико-биологичния признак на тези увреждания се изразява в силна болка в шийните прешлени, от там по неврологичен път се получава световъртеж, гадене и повръщане. Ищецът е 4 бил с болки около 6 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с поголяма интензивност, придружени със световъртеж. Според вещото лице налице е причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца увреждания и процесното ПТП на 03.08.20 г. Ищецът е имал болки и страдания в продължение на 6 месеца, като през първите 2 м. болките са били с по - интензивен характер. Към момента на прегледа от вещото лице, състоянието на ищеца е било стабилизирано. Проведено е лечение на ищеца, като е препоръчан режим на труд и бит, изключващ престой на шум, вибрации и токсохимични нокси.

От приетата пред СРС допълнителна СМЕ се установява, че по решение на ТЕЛК ищецът има 94% THP с чужда помощ и е с диагноза: състояние след изгаряне с ток/2, дезартикулация на горен ляв крайник, кожни пластики на двете бедра,фрактура на Л1. Масивни цикатрикси в областта на двете бедра, ТБС и ляво коляно с ограничени движения; състояние след порезно нараняване на дясна ръка с лезия на флексорни сухожилия и нерви на 1.2.3 пръсти. Контрактура на 5 пръст на дясна ръка; псориазис вулгарис. Вещото лице посочва, че изброените заболявания нямат връзка със станалото ПТП на 03.08.20г. Според вещото лице световъртежът възниква от нараняване на центровете за равновесие на централната нервна система. Причините могат да бъдат от най-различен характер . По време на лечението на ищеца в „Св. Иван Рилски"е била обсъдена постравматична генеза и след консултация с невролог се установява, че се касае за световъртеж от централен произход с постравматична генеза. Установените заболявания нямат връзка със световъртежа от централен произход при ищеца. По делото няма данни дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Обезопасителният колан предпазва тялото при челен удар, но при удар отзад той е неефективен. При удар отзад тялото рязко отива към седалката и травмата е в областта на шията, т. нар. „камшичен удар".

В съдебно заседание на 11.03.2024г. вещото лице пояснява, че между световъртежа и станалото ПТП има причинна връзка. Световъртежът, придружен с гадене и повръщане, е във връзка с инцидента на 03.08.2020г.

При така събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото по категоричен начин се установява, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на 5 ищеца. Вещото лице е категорично, че е налице такава. В проведеното на 20.05.2024г. съдебно заседание вещото лице разяснява, че на 24.09.2020г. ищецът е приет в болница, като е била обсъдена постравматична генеза, което означава, че този световъртеж се дължи именно на травмата, настъпила по време на ПТП. В съдебно заседание на 11.03.2024г. вещото лице разяснява, че става въпрос за световъртеж, който в началото е бил в по – лека степен, след това е станал по – силен и накрая нетърпим. Тоест, макар същият да не се е появил непосредствено след инцидента, а след това, и въпреки че към момента на прегледа след ПТП не е имало данни за спешни неврохирургични проблеми, световъртежът е следствие именно на претърпяното ПТП. Това, че няма данни за цервикални и торакални увреждания, също не изключва причинната връзка.

Действително, установява се, че ищецът е страдал и от други заболявания, които вещото лице е разгледало подробно в допълнителната СМЕ. Експертът е категоричен обаче, че изброените заболявания нямат връзка със станалото ПТП на 03.08.20г. Според вещото лице световъртежът възниква от нараняване на центровете за равновесие на централната нервна система.

Доколкото по време на лечението на ищеца в „Св. Иван Рилски"е била обсъдена постравматична генеза, то се установява, че се касае за световъртеж от централен произход с постравматична генеза. Установените допълнителни заболявания нямат връзка със световъртежа от централен произход при ищеца.