Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 290 от 19.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2576/2025
Вид
Определение № 290
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502576 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 82727/02.10.2025г., подадена от Б. Р. К., ЕГН ********** срещу Решение № 2704/16.07.2025г., постановено по гр.д. № 13078/2023г. на РС-Варна, 1 0 състав, с което е отхвърлен предявения от Б. Р. К., ЕГН **********, адрес: град Варна, ************ срещу Б. Н. Б., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „********* иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди Б. Н. Б. да заплати в полза на Б. Р. К. сумата от 5000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личната чест и достойнството на ищеца, чрез изложените в пресконференция, проведена на 24.09.2023 год., отразена в https://varnanovini.bg/2023/09/24/kandidat-kmetut-na-pp-db-vuv-varna-kocev/, обидни и клеветнически твърдения, а именно - „...Задържания техен представител (на ПП „Продължаваме промяната“) във Ветрино всъщност е производител на наркотици, нали се сещате къде се продават тези наркотици в заведенията, а кой има заведение, което така е много оборотно, можем да се сетим дали не са затворили цикъла, единият произвежда наркотици, другият ги разпространява...“; „..дочувам, че и недвижими имоти е придобил, явно, че бизнеса с наркотици най-вероятно върви...“; „...а не с извинение човек със съмнително образование и с отнет допуск...“.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че постановеното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като изводите на съда по релевантните за спора факти не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Въззивникът сочи, че съгласно съдебно-видеотехническата експертиза наличният по делото файл от излъчената на живо пресконференция е без следи от манипулации, като съща така двама от свидетелите по делото са я гледали на живо. Излага 1 съображения относно обхвата на правото на свободно изразяване. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна и адекватна проверка на фактическите данни, както и че неправилна е преценката на съда че изявленията представляват само мнение. Поддържа, че са направени изявления за факти, подлежащи на преценка за вярност, като се внушава участие в престъпна дейност, а не абстрактна оценка. Въззивникът сочи още, че съдът не е изследвал изявленията в тяхната кумулативна семантика и е абдикирал от задължението да извърши баланс между свободата на изразяване и защитата на честта и доброто име, особено предвид, че едно от твърденията – за „отнет допуск“ е доказано като невярно. На следващо място подчертава, че ответникът е адвокат и следва да познава границите между допустимата политическа критика и разгласяването на неистински позорни факти. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции. Представя писмено доказателство – справка от електронния регистър на Висш адвокатски съвет.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Б. Н. Б., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Подчертава, че прието по делото е писмо, видно от което собственикът на домейна, качил пресконференцията, не е присъствал на същата и не разполага с оригинален запис, а съгласно съдебновидеотехническата експертиза не може да се установи дали изложеното от пресконференцията е манипулирано или е автентично, предвид че е налице само презапис. Счита още, че изявленията му от пресконференцията не разкриват признаците на противоправност, поради което съдът правилно е приел, че не е осъществен състава на деликт. Споделя и извода на съда, че се касае за изказване на мнение с негативна оценка, което не съставлява противоправно поведение. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Противопоставя се да бъде приета представената с въззивната жалба справка от електронния регистър на Висш адвокатски съвет, предвид че не е ясно какво се цели да се установи с нея, както и с оглед настъпилата преклузия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Доказателственото искане, направено с въззивната жалба, следва да бъде оставено без уважение. На първо място същото се явява преклудирано, предвид че писменото доказателство е могло да бъде представено пред първоинстанционния съд. Второ, доколкото с искането се цели да се установи, че въззиваемият е адвокат, същото не е необходимо, тъй като това обстоятелство е служебно известно на съда, а и регистърът е публичен.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 82727/02.10.2025г., подадена от Б. Р. К., ЕГН ********** срещу Решение № 2704/16.07.2025г., постановено по гр.д. № 13078/2023г. на РС-Варна, 1 0 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и преписи от отговора на въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на представеното с въззивната жалба писмено доказателство – справка от електронния регистър на Висш адвокатски съвет.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Н.В: тел.

***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502576 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 82727/02.10.2025г., подадена от Б. Р. К., ЕГН ********** срещу Решение № 2704/16.07.2025г., постановено по гр.д. № 13078/2023г. на РС-Варна, 1 0 състав, с което е отхвърлен предявения от Б. Р. К., ЕГН **********, адрес: град Варна, ************ срещу Б. Н. Б., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „********* иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди Б. Н. Б. да заплати в полза на Б. Р. К. сумата от 5000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личната чест и достойнството на ищеца, чрез изложените в пресконференция, проведена на 24.09.2023 год., отразена в https://varnanovini.bg/2023/09/24/kandidat-kmetut-na-pp-db-vuv-varna-kocev/, обидни и клеветнически твърдения, а именно - „...Задържания техен представител (на ПП „Продължаваме промяната“) във Ветрино всъщност е производител на наркотици, нали се сещате къде се продават тези наркотици в заведенията, а кой има заведение, което така е много оборотно, можем да се сетим дали не са затворили цикъла, единият произвежда наркотици, другият ги разпространява...“; „..дочувам, че и недвижими имоти е придобил, явно, че бизнеса с наркотици най-вероятно върви...“; „...а не с извинение човек със съмнително образование и с отнет допуск...“.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че постановеното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като изводите на съда по релевантните за спора факти не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Въззивникът сочи, че съгласно съдебно-видеотехническата експертиза наличният по делото файл от излъчената на живо пресконференция е без следи от манипулации, като съща така двама от свидетелите по делото са я гледали на живо. Излага 1 съображения относно обхвата на правото на свободно изразяване. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна и адекватна проверка на фактическите данни, както и че неправилна е преценката на съда че изявленията представляват само мнение. Поддържа, че са направени изявления за факти, подлежащи на преценка за вярност, като се внушава участие в престъпна дейност, а не абстрактна оценка. Въззивникът сочи още, че съдът не е изследвал изявленията в тяхната кумулативна семантика и е абдикирал от задължението да извърши баланс между свободата на изразяване и защитата на честта и доброто име, особено предвид, че едно от твърденията – за „отнет допуск“ е доказано като невярно. На следващо място подчертава, че ответникът е адвокат и следва да познава границите между допустимата политическа критика и разгласяването на неистински позорни факти. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции. Представя писмено доказателство – справка от електронния регистър на Висш адвокатски съвет.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Б. Н. Б., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Подчертава, че прието по делото е писмо, видно от което собственикът на домейна, качил пресконференцията, не е присъствал на същата и не разполага с оригинален запис, а съгласно съдебновидеотехническата експертиза не може да се установи дали изложеното от пресконференцията е манипулирано или е автентично, предвид че е налице само презапис. Счита още, че изявленията му от пресконференцията не разкриват признаците на противоправност, поради което съдът правилно е приел, че не е осъществен състава на деликт. Споделя и извода на съда, че се касае за изказване на мнение с негативна оценка, което не съставлява противоправно поведение. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Противопоставя се да бъде приета представената с въззивната жалба справка от електронния регистър на Висш адвокатски съвет, предвид че не е ясно какво се цели да се установи с нея, както и с оглед настъпилата преклузия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Доказателственото искане, направено с въззивната жалба, следва да бъде оставено без уважение. На първо място същото се явява преклудирано, предвид че писменото доказателство е могло да бъде представено пред първоинстанционния съд. Второ, доколкото с искането се цели да се установи, че въззиваемият е адвокат, същото не е необходимо, тъй като това обстоятелство е служебно известно на съда, а и регистърът е публичен.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 82727/02.10.2025г., подадена от Б. Р. К., ЕГН ********** срещу Решение № 2704/16.07.2025г., постановено по гр.д. № 13078/2023г. на РС-Варна, 1 0 състав.