Решение № 1596 от 03.09.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Пловдив, 03.09.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от

Председателя адм. дело № 991 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.А.Е., ЕГН **********, с адрес: *** – Коньовица“, бл.21А, вх.А, ет.8, ап.22, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0281-000013 от 14.01.2020 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл.

171, т.2А, б. "а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „СИТРОЕН С4 PICASO“ с великобритански рег. № YX57ZYA за срок от 6 месеца.

Според жалбоподателя, обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че притежава напълно валидно свидетелство за управление на МПС, издадено му в Англия и валидно на територията на целия ЕС. Посочва, че е спиран и в други страни и не е имал проблем, както и че шофьорската му книжка е със срок на годност 10 години. Според жалбоподателя, след като свидетелството му за управление на МПС е издадено от друга държава, български административен орган не може да му я отнема. Твърди, че връченият му екземпляр от АУАН е нечетлив, както и че от написаното в края на мотивната част на заповедта „не притежава валидна МПС“ не става ясно дали шофьорската му книжка е невалидна или регистрационните номера са нередовни. В жалбата е посочено още, че жалбоподателят е спрян в тъмната част на денонощието на неосветен участък от пътя с ръка (а не с полицейска палка), и че полицейският автомобил е бил без сигнални лампи, само на аварийни светлини, паркиран на най тъмния участък.

В постъпила по делото молба от процесуалния представител на жалбоподателя адв.С.П., са изложени подробни съображения по основателността на жалбата. Моли се за отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът- С.И.Л., на длъжност - Началник РУ към ОД на МВР, гр. Пловдив, РУ Карлово, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 05.02.2020г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена с чрез органа на 18.02.2020г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 286458 от 13.01.2020г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 13.01.2020г., около 00:55 часа, в с.Розино, ул.Христо Ботев до №2, с посока на движение изток-запад, И.А.Е., управлява личния си лек автомобил Ситроен С4 PICASO с великобритански рег. № YX57ZYA, като при проверката представя великобританско PROVISIONAL

DRIVIMG LICENCE (L), което е учебно свидетелство за управление на МПС важащо единствено на територията на Великобритания и към настоящата проверка водачът е неправоспособен. В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: свидетелство за регистрация на МПС № 91576752827 и 2 броя рег.табели с № YX57ZYA издадени от Великобритания. Акта е подписан от жалбоподателя в настоящото производство с възражение, че колата е с валидна книжка документ за 2020 и че не може да се взема нещо което не е дадено от съответната държава.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „СИТРОЕН С4 PICASO“ с великобритански рег. № YX57ZYA за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка са представени: свидетелство за регистрация на МПС № 91576752827; писмо рег.№ОВ-9020 от 09.12.2011г. на зам.директора на ГД „Охранителна полиция“ към МВР; заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. (лист 16) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; заповед № 317з – 391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 14); заповед № 8121К-10478/15.11.2018г. за преназначаване на С.И.Л. на ръководна длъжност Началник I степен на РУ – Карлово при ОД на МВР-Пловдив (лист 17); справка за нарушител /водач за И.А.Е. (лист 12 – 13).

От страна на жалбоподателя е представено СУМПС на английски, както и в превод на български език, като в с.з. от 05.08.2020г. на съда е представен и оригинала за сверка, при която съдът констатира съответствие.

В съдебно заседание от 05.08.2020г. е разпитана свидетелката Д.П.М.– съпруга на жалбоподателя, която заявява, че в началото на 2020 г. със съпругът й пътували до Казанлък и връщайки се от Казанлък, някъде около полунощ, влизайки в с. Розино, ги спрели с ръка, като в последствие се видяло, че са полицаи. Свидетелката посочва, че мястото където ги спрели било неосветено. Заявява, че след като полицаите поискали и проверили документите на мъжът й, казали че книжката е невалидна, защото съпругът й е с английска книжка. М.посочва, че съпругът й се върнал 6 месеца преди това от Англия и там си изкарал книжката. Свидетелката описва подробно самата проверка и свалянето на номерата, като заявява, че полицаите повредили задния номер. Посочва, че в момента СУМПС е в нейния съпруг.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, като се отчита и евентуалната й заинтересованост с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и обстоятелството, че по делото са приети други доказателства.

С Разпореждане №

3442/01.06.2020г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган -началник РУ Карлово към ОД на МВР – гр. Пловдив, съобразно нормата на чл.

172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив (лист 14-15), издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 16), с която началниците на РУ на МВР в ОД на

МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по делото е представена и Заповед № 8121К-10478 от 15.11.2018г. за преназначаване на С.И.Л. на ръководна длъжност началник I степен на Районно управление - Карлово (лист 17).

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.

Оспореният заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съобразно чл.150 от ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2010 г.), всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

В случая при извършената проверка от служител на РУ – Карлово, жалбоподателя е представил великобританско PROVISIONAL DRIVIMG LICENCE (L), като защитната теза на жалбоподателя се състои в обстоятелството, че същото е напълно валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в Англия и валидно на територията на целия ЕС.

Тук следва да се съобрази разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП, според която Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;

5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. За пълнота на изложеното следва да се отбележи и нормата на чл.17 ал.12 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената проверка по ал. 10 се установи, че свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка на ЕС.

Директива № 2006/126/ЕО на Европейския парламент на Съвета, приета на 20.12.2006 г. регламентира свидетелствата за управление на превозни средства, които имат действие в рамките на Европейската икономическа общност. Съгласно чл. 1 от тази Директива, всички държави членки въвеждат национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността, уреден в Приложение 1 на Директивата и винаги в съответствие с нейните разпоредби. Съгласно чл. 2 от тази Директива, свидетелствата за управление издадени от държавите членки се признават взаимно. Съгласно чл. 11 от същата Директива, т.4, държава членка може да откаже да признае валидността на свидетелство за управление на МПС издадено от друга държава членка на лице, на което СУМПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на предишната държава. Чл. 7 от Директивата от своя страна допуска изключенията, които всяка страна членка на ЕИО може да прилага в рамките на националното си законодателство уреждащо въпросите свързани с издаването и валидността на СУМПС без разбира се тези изключения да накърняват националното наказателно и полицейско законодателство на другите държави членки.

Разпечатката съдържа 45 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e65b47c-6c6a-4b84-a29b-de51c983a979