Протокол № 957 от 24.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 957 гр. Варна, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д.а Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100501061 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно и своевременно призован за днешно съдебно заседание, не се представлява.

Въззиваемият М. И. П., редовно и своевременно призован за днешно съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемият М. Х. П., редовно и своевременно призована за днешно съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява в съдебно заседание.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва молба вх. № 16526/10.06.2025 г. от въззивника, чрез пълномощник юриск. И.Т., с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства.

Моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба. Изразява становище по същество.

В случай, че бъде претендирано, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата страна, като същите бъдат намалени до минимално определения размер съгласно Наредба № 1.

Моли за присъждане на разноски на основание чл. 81, вр. с чл. 80 ГПК.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва писмено становище вх. №

15535/02.06.2025 г. от адв. Д. М., пълномощник на М. П., с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Поддържа депозирания отговор на въззивна жалба, представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

1

Изразява становище по същество. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва писмено становище вх. №

15593/02.06.2025 г. от адв. М. М., пълномощник на М. П., с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Поддържа депозирания отговор на въззивна жалба, представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

Изразява становище по същество. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба и постъпилата частна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 2459 от 28.05.2025 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15076/18.02.2025 г. на „Профи кредит България“ ЕООД срещу частта от Решение № 470/11.02.2025 г. по гр. д.

№ 11833/2024 г. на ВРС, с която са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник, срещу ответниците, настоящи въззиваеми, М. И. П. и М. Х. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 1973.79 лв. неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40007628566/21.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане; 618.73 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 61.12 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 1973.79 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 19.16 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение от 618.73 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 166.69 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 1973.79 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г.; 52.26 лв. обезщетение за забава върху договорното възнаграждение от 618.73 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4453/09.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 9547/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

2

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част с аргументи за неговата неправилност. По-конкретно въззивникът счита, че доколкото при сключването на процесния договор са били спазени всички нормативни изисквания, а съдържанието му обхваща всички изискуеми реквизити по ЗПК, вкл. ГЛП, ГПР и точния размер на дължимото от кредитополучатели, то некоректно ВРС е заключил, че договорът е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 вр. чл. 23 ЗПК.

Въззивникът пояснява, че няма нормативно изискване в съглашението да е посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР – че ОУ препращат към Приложение № 1 от ЗПК. Счита, че не може да се очаква още при подписването на договора в него да бъдат посочени всички административни разходи, които биха се породили по време на неговото действие. Излага и че при цялата налична информация, всеки достатъчно наблюдателен и съобразителен потребител би могъл без затруднение да прецени ефекта за него от сключването на договора, съответно каква лихва, респ. ГПР ще следва да заплаща и дали са налице обстоятелства, при настъпването на които размерът им може да бъде променен. Излага, че предвид действителността на договора не следват последиците на чл. 22 и 23 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от всяка от въззиваемите страни постъпва отговор, който макар и обективиран в отделен документ, има идентично с другия съдържание. Въззиваемите формулират искане за потвърждаване на решението на ВРС като правилно. На първо място излагат, че първоинстанционният съд законосъобразно е обявил за недействителен договорът, поради несъответствието му с всички изисквания на чл. 22 ЗПК.

Уточняват, че той не отговоря на условието на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посочване на коректния ГПР, което води и до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържат, че в настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Застъпват обаче становището, че относима е нормата на чл. 22 ЗПК.

Цитират релевантна практика на СЕС. Претендират съдебно-деловодни разноски.

Депозирана от „Профи кредит България“ ЕООД на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е и частна жалба с вх. № 26863/24.03.2025 г. срещу Определение № 3443/14.03.2025 г. по гр. д. № 11833/2024 г. на ВРС, в частта, с която е редуцирано адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците, но не в желаната от жалбоподателя степен, и в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение касателно разноските, за представителството на ответниците по ч. гр. д. № 9547/2024 г. на ВРС, поради което се отправя искане за намаляване на присъдените им разноски.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на ВРС, че размерът на разноските не е прекомерен, тъй като същите са определени в съответствие с материалния интерес, броя на предявените искове и фактическата и правна 3 сложност на спора. Поддържа, че ВРС не е следвало да присъжда разноски за заповедното производство или да намали размера на присъдените такива до 50 лв., тъй като не е налице фактическа или правна сложност на делото. Счита, че адвокатските хонорари не следва да бъдат изчислявани за всеки иск поотделно, тъй като по делото не е предявен повече от един иск. Заявява, че има основания за определяне на адвокатските възнаграждения под минимума, предвиден по Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наредбата). Поддържа, че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на представителите на ответниците по заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна. В евентуалност счита, че дължимо съобразно пар. 1 вр. чл. 6, т. 5 от наредбата възнаграждение за защита в заповедното производство е възнаграждение от само 50 лв. Жалбоподателят поддържа, че върху възнагражденията не следва да бъде присъждано ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС.

Цитира се относима казуална практика и такава на СЕС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК всеки от ответниците по жалбата депозират отговор по нея, който макар и оформен в различен документ, има идентично съдържание с другия.

Във всеки от тях се изразява становище за правилност на обжалваното първоинстанционно определение и се моли за оставяне без уважение на жалбата.

Процесуалните представители излагат подробни аргументи относно значимостта и стойността на извършеното от всеки от тях, като се обръща внимание, че правната помощ е предоставена по реда на чл. 38 ЗАдв. и възнаграждение се следва единствено при положителен резултат след продължителен времеви период. Пояснява се, че от доказателствата по делото се установява, че те са регистрирани по ЗДДС и съответно дължат този данък, респ. че той се следва и при защита по чл. 38 ЗАдв. Цитира се относима съдебна практика.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 2459 от 28.05.2025 година, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 2459 от 28.05.2025 година.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

4

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:36 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5