Решение № 3083 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3083 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20231100106627 по описа за 2023 година

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от Ю. К. В., с ЕГН **********, срещу Прокуратура на Република България, в обстоятелствената част на която се твърди, че с Обвинителен акт от 13.07.2012 г. на Софийска градска прокуратура му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 от НК, за това, че на 13.08.2011г. около 04:30 - 05:00ч., в гр.

София, на ул. „Георги Софийски" срещу входа на Военно-медицинска академия, като длъжностно лице — командир на отделение в сектор "Охрана на обществения ред и превенция" при Шесто РУП — СДВР, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принудил Н. К.К. чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му даде сумата от 10 000 лева и с това му причинил имотна вреда, като деянието е извършено от две лица в качеството им на държавни служители, като му била наложена и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. Посочва, че било образувано НОХД №С-202/12г. по описа на СРС, НО, 23 състав, което било прекратено с Разпореждане от 09.08.12 г. и изпратено до Специализирана Прокуратура за внасяне по подсъдност в Специализиран наказателен съд. Било образувано НОХД №С-74/2012г. по описа на СпНС, по което била постановена Присъда от 19.12.2012г., с която бил признат за невиновен в извършване на деянието, за което бил подведен под отговорност. По жалба на повереника на частния обвинител било образувано ВНОХД №С-1/2013г. по описа на Апелативен специализиран съд, по което била постановена Присъда от 12.09.2013г., с която е признат за виновен в това, че „на 13.08.2011г., около 04:30 в гр. София, на ул. "Георги Софийски" срещу входа на Военно-медицинска академия, в съучастие, като съизвършител с В.Ц.Б. отнел сумата от 10 000 лв., от владението на Н. К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-сложил белезници на К. и го повалил на колене “ и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК бил осъден на три години лишаване от свобода. Въз основа на подадената от подсъдимите касационна жалба, било образувано КНД № 2266/13 г., по описа на ВКС, което приключило с Решение №53 от 30.01.2014 г., с което присъдата била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане с Решение от 15.04.2014 г.

Апелативен Специализиран наказателен съд върнал делото на Прокуратурата.

1

Посочва се, че с Постановление за привличане на обвиняем по ДП №2-П/12 г. по описа на Следствен отдел, пр. пр. №43076/14 г. на СРП на 16.12.2014 г. отново бил привлечен като обвиняем затова, че при същата фактическа обстановка, отнел чужди движими вещи — сумата от 10 000 лева от владението на Н. К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Въз основа на обвинителния акт от 19.03.2015г. било образувано НОХД №4498/2015 г. по описа на СРС, 2 състав. Твърди, че в рамките на това производство били проведени петнадесет съдебни заседания, на които присъствал, като същото приключило с Присъда от 14.03.2019 г., с която бил признат за невиновен в извършване на повдигнатото му обвинение.

По подаден от СРП протест, било образувано ВНОХД №2624/20г. по описа на СГС, което приключило с Решение №599/10.09.2020г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена и същото е влязло в сила на 10.09.2020 г.

Посочва, че през времето през което е бил обвиняем и подсъдим, а именно осем години и два месеца, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на тревожност и несигурност, продължително безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства и унижения. Твърди, че стреса, нарушаването на обичайния му ритъм на живот, постоянното чувство на несигурност и психическото напрежение в резултат на повдигнатото му обвинение, осъдителната присъда, страхът да бъде лишен от свобода, да му бъде конфискувано половината от имуществото и да му бъде наложена глоба го засегнали дълбоко и влошили силно психическото и емоционалното му състояние. Твърди, че състоянието му не се подобрило дори и след края на производствата, което наложило провеждане на медикаментозно лечение и многократни посещения при психиатър, като му била поставена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък“, с придружаващи заболявания „посттравматично стресово разстройство“. Твърди, че в следствие на наказателно преследване било опетнено доброто му име в обществото, били засегнати честта и достойнството му на почтен човек и гражданин, отношението на приятели, познати и колеги се променило, като започнали да го избягват и изпаднал в социална изолация. Заявява, че по време на наказателното производство неколкократно се влошавало и здравословното му състояние, получавал главоболие, световъртежи и гадене, тежест в сърдечната област, повишаване на кръвното налягане.

Моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2020г. до окончателното плащане, както и разноските за водене на делото.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че не са представени годни доказателства за претърпените от ищеца вреди и за причинната връзка между тях и деянието. Посочва се, че репутационни вреди от огласяването на делото и очерненото име на ищеца в обществото, не са последица единствено от действията на прокуратурата, респ. от предоставената информация за образуваното наказателно производство. Отзвукът в обществото бил обективно следствие от заеманата от ищеца публична длъжност на полицай. Представени са справки от които е видно, че ищеца е бил привлечен като обвиняем на 14.12.2011г. по наказателно производство, което било образувано преди процесното наказателно производство, за престъпление по чл.131, ал,1, т.2 от НК, чл.387, ал.1 от НК и чл.406 от НК и срещу него е водено и друго наказателно производство, образувано на 04.05.2011г. и приключило на 12.08.2015г., поради което не можело да се установи, че всички заявени от него вреди са претърпени във връзка с процесното наказателно производство. По отношение на твърденията за влошено здравословно състояние се сочи, че във всички представени амбулаторни листа анамнезата и назначената терапия са еднакви, като посещенията при лекар започнали след провеждането и на последното заседание по делото на 05.08.2020г . и след влизане на оправдателната присъда в сила, поради което оспорват сочените вреди на психичното здраве на ищеца да са причинени от наказателното производство. Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на 2 претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за обогатяване на пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От ответната страна не се оспорва изложения в исковата молба ред на протичане на наказателното производство спрямо Ю. К. В.. От приложените по делото томове на различните етапи на наказателното производство, се установява, че е започнало като досъдебно производство №2-П/2012г. по описа на СО-СГП, образувано с постановление от 25.01.2012г., като с постановление на водещия разследването от 31.05.2012г. в процесуално качество на обвиняеми в извършване на престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.5, вр. ал.1 от НК, са привлечени Ю. К.

В. и В.Ц.Б.. С Обвинителен акт от 13.07.2012 г. на Софийска градска прокуратура на Ю. К.

В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 предл. 2, алт. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 от НК, за това, че на 13.08.2011г. около 04:30 - 05:00ч., в гр. София, на ул. „Георги Софийски" срещу входа на Военно-медицинска академия, като длъжностно лице — командир на отделение в сектор "Охрана на обществения ред и превенция" при Шесто РУП — СДВР, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принудил Н. К.К. чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му даде сумата от 10 000 лева и с това му причинил имотна вреда, като деянието е извършено от две лица в качеството им на държавни служители, като му била наложена и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. Въз основа на ОА е образувано НОХД №С-202/12г. по описа на СГС, НО, 23 състав, което е прекратено с Разпореждане от 09.08.12 г. и изпратено до Специализирана Прокуратура за внасяне по подсъдност в Специализиран наказателен съд. Образувано е НОХД №С74/2012г. по описа на СпНС, протекло в 8 съдебни заседания с явяване на Ю. К. В.. По същото е постановена Присъда от 19.12.2012г., подписана с особено мнение от съдията, с която Ю. К. В. е признат за невиновен в извършване на деянието, за което бил подведен под отговорност.

По жалба на повереника на частния обвинител от 02.01.2013г. е образувано ВНОХД №С-1/2013г. по описа на Апелативен специализиран съд, по което е постановена Присъда от 12.09.2013г., с която е отменена изцяло Присъда от 19.12.2012г. и Ю. К. В. е признат за виновен в това, че на 13.08.2011г., около 04:30 в гр. София, на ул. "Георги Софийски" срещу входа на Военно-медицинска академия, в съучастие, като съизвършител с В.Ц.Б. отнел сумата от 10 000 лв., от владението на Н. К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-сложил белезници на К. и го повалил на колене, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

Въз основа на подадената от подсъдимите касационна жалба от 27.09.2013г., е образувано КНД № 2266/13 г., по описа на ВКС, което приключило с Решение №53 от 30.01.2014 г., с което присъдата е отменена поради допуснати процесуални нарушения, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на 03.02.2014г. е образувано ВНОХД №С1/14г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен съд, по което е постановено Решение от 15.04.2014г., с което е отменена Присъда от 19.12.2012г. по нохд №С-74/2012г. СНС и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора в частта по отношение на подсъдимите Ю. К. В. и Р.С.С., а воденото против В.Ц.Б. наказателно производство е прекратено поради смърт.

С Постановление за привличане на обвиняем по ДП №2-П/12 г. по описа на Следствен отдел-СГП, пр. пр. №43076/14 г. на СРП на 16.12.2014 г. Ю. К. В. отново е привлечен като обвиняем затова, че при същата фактическа обстановка, отнел чужди движими вещи — сумата от 10 000 лева от владението на Н. К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Въз основа на обвинителен акт от 19.03.2015г. е образувано НОХД №4498/2015 г. по описа на СРС, 2 състав, по което са проведени 18 съдебни заседания, като само на три от тях не е даден ход – поради неявяване 3 на свидетели, поради непризоваване на ЧО и поради ангажираност на съдебен заседател. Ю.

К. В. е присъствал лично на всички заседания, както по това дело, така и по всички предшестващи. С Присъда от 14.03.2019 г., Ю. К. В. е признат за невиновен в извършване на повдигнатото му обвинение.