Определение № 5680 от 06.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5680 гр. София, 05.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002103994 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „ГЪРМЕН“ с ЕИК 2016275060069, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от инж. Д. Ш. в качеството му на директор, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт М.

М. Х., срещу въззивно решение № 310 от 18.06.2024 година, постановено по въззивно гражданско дело № 463/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 40/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 929/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-06-10/04.08.2023 г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ - с. Гърмен, с която на основание чл.

328, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 326, ал. 2 във връзка с чл. 220, ал. 1 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца М. А. Б. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „горски стражар/ надзирател" в ТП “Държавно горско стопанство Гърмен“ с. Гърмен, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца дължимо обезщетение за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лева /пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/, считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 06.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона. По подробно изложени в касационната 1 жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е постановил своя съдебен акт без да изложи съответни мотиви и в нарушение на съдопроизводствените правила за събиране на поискани доказателства. Твърди се, че съдът се произнесъл без точно да приложи закона, както и при очевидна неправилност, с която пречи да се приложи правото Като основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от М. А. Б., с постоянен адрес: с.Р., ул."С." № 17, със съдебен адрес за призоваване: гр.Благоевград, ул.

„П. Д. П." №18, действащ чрез адвокат С. Н. Г. от АК – Благоевград, със становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, че в подадената касационната жалба липсва точно и ясно формулиране на касационните основания, поради което моли решението да не се допуска на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Б. против ТП „Държавно горско стопанство „Гърмен“, ЕИК 2016275060069, със седалище и адрес на управление: **********, с която са предявени искове, както следва: за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от заеманата при ответника длъжност „горски стражар, надзирател“ (чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ); за възстановяването му на посочената длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ), за присъждане на обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение в размер на остатъка от определената от вещото лице сума от 11 655 лв., след приспадане на получените трудови възнаграждения и обезщетение за безработица (след допуснатото изменение на иска), а именно: дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за период от 6 месеца в размер на 5 894.30 лв., считано от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е приел, че не е спорен между страните фактът, че ищецът М. Б. е работил по трудово правоотношение в ответното ТП „ДГС Гърмен“, както и че към датата на прекратяване на правоотношението страните са имали сключен помежду си валиден трудов договор, като трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 31 от 04.05.2005 г., с който 2 ищецът е назначен на длъжност „маркировач“. С допълнително споразумение към трудовия договор от 14.07.2005 г. е изменено трудовото правоотношение като ищецът е преназначен на длъжност „горски стражар“. С допълнително споразумение от 01.07.2022 г. е изменено основното трудово възнаграждение на ищеца като същото е уговорено в размер на 1 554 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 24%, като последното получено от ищеца БТВ е в размер на 2 047.50 лв. Съдът е констатирал, че със Заповед № РД-06-10/04.08.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ за това, че към 21.02.2023 г. работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът е установил, че съгласно представената справка относно условията за пенсиониране към датата на издаване на заповедта /2023 г./ при жените са навършена възраст - 62 години и осигурителен стаж - 36 години и 6 месеца, а при мъжете: навършена възраст 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 4 месеца. Съдът е приел, с оглед приложената по делото справка от ТП на НОИ Благоевград, че към 07.08.2023 г. ищецът М. Б. има навършена възраст 64 години, 11 месеца и 16 дни и осигурителен стаж от трета категория:

29 години, 07 месеца и 19 дни. Съдът е посочил текстове от КСО, а именно: че съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 4 месеца за мъжете за 2023 г., а съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, те придобиват право на пенсия през 2023 г. при навършване на 67 години за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Съдът е посочил, че в справката на ТП на НОИ Благоевград е отразено, че Б. няма право на пенсия към 07.08.2023 г., тъй като няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал.

1-2 от КСО, няма право и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена изискуема възраст от 67 години. Съдът е отразил в мотивите си изводите на вещото лице от изслушаните по делото основна и допълнителна съдебносчетоводни експертизи относно дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа като е приел, че за периода от 07.08.2023 г. до 06.02.2024 г. дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ е в размер на 11 655 лв., от което е приспаднал сумата от 5 760.70 лв., представляваща суми, получени по трудово възнаграждение в размер на 2 100.48 лв. и обезщетение за безработица в размер на 3 660.22 лв. като е стигнал до извода, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 5 894.30 лв. Въззивният съд е приел за неоснователно оспорването на жалбоподателя, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца М. Б. е било налице основанието за прекратяване на правоотношението, визирано в заповедта за уволнение. Според съда, не е било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ към датата на уволнителната заповед поради липсата на изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО за придобиване от страна на ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и липсата на предпоставките за придобиване на това право по чл. 68, ал. 3 от КС, поради 3 ненавършване на изискуемата се възраст от ищеца. Съдът се е аргументирал, че това основание е обективно и се прилага при придобито от работника или служителя право на пенсия в някоя от хипотезите на чл. 68 КСО, но не и по чл.

68а КСО. Съдът е обобщил, че за да е налице посочената хипотеза следва да се установи, че към датата на заповедта ищецът е имал право на пенсия по чл.

68, ал. 1 или ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от КСО. Според действащата към датата на издаване на оспорваната заповед редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /с посл. изм. в ДВ бр. 107 от 2020 г.) по инициатива на работодателя, трудовото правоотношение може да се прекрати, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в КСО. Съдът е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, така и със специалната норма на чл. 68, ал. 3 КСО /нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. /, като право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. Извън обсега за проверката на съда за законосъобразността на уволнението са обстоятелствата дали е възникнало право на пенсия по общата или специалната разпоредба на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 68 от КСО /в редакцията ДВ, бр. 61/2015 г. - в сила от 01.01.2016 г. /, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в две хипотези. Първата е по чл. 68, ал. 1 и 2, която предвижда право на пълна пенсия при достигане на определена възраст, която към датата на прекратяване на процесния трудов договор е максималната възраст за мъжете да е от 64 години и 6 месеца, както и наличието на определен осигурителен стаж, който към същия момент е 39 години и 4 месеца. Съдът е приел, че видно е от събраните доказателства пред първоинстанционния съд ищецът към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на правоотношението на 07.08.2023 г. е имал навършени 64 години и 6 месеца, но не имал изискуемия се осигурителен стаж от 39 години и 4 месеца. Приел е за неоснователни възраженията на работодателя, че по делото липсват доказателства за придобития до датата на издаване на заповедта от страна на ищеца осигурителен стаж като е посочил, че по делото е приложена обсъдената по-горе справка от ТП на НОИ, която установя какъв е осигурителният стаж на ищеца. От друга страна с доклада по чл. 146 от ГПК съдът е указал, че именно в тежест на работодателя/ответник по делото е да установи законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта за неговото прекратяване основание. Според съда, в тази насока ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи по надлежния ред, че към датата на издаване на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 - 2 от КТ и не е оспорил отразените в справката факти. Единствените възражения както в отговора на исковата молба, така и в депозираната въззивна жалба, е фактът на навършена пенсионна възраст от страна на работника, което, според съда, не е достатъчно за да възникне правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т.

4

10 от КТ. Отделно от това съдът е изложил съображения, че не са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване на право на пенсия от страна на ищеца по този текст, тъй като към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същият е бил на 64 години 11 месеца и 16 дни, при изискуема се възраст от 67 години. В обобщение, съдебният състав при Окръжен съд – Благоевград е заключил, че фактическият състав на чл. 328, ал.

1, т. 10 от КТ към датата на връчване на заповедта на работника не е бил налице, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед и е възстановил ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност.