Решение № 7505 от 10.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7505 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100506276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 6170/ 07.04.2025г., постановено по гр. д. № 75452/2024 г. СРС, 77 - ми състав, е отхвърлил като неоснователни предявените от С. В., ЕГН **********, гражданин на Индия, притежаващ разрешение за пребиваване № ****, издадено на **** г., валидно до **** г., срещу „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 200182310 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ул. **** искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т. 3 вр. чл. 225 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 547/04.11.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 188 т. 3 от КТ и чл. 190 ал.1 т.3 КТ вр. чл.187 ал.1 т.3 от КТ и чл. 187 ал.1 т.10 от КТ за неявяване на работа на 9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г., 16.10.2024 г. и за заплащане на сумата 2064лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 15.11.2024 г. до 11.12.2024 г. и сумата 400лв. – обезщетение за разликата между получаваното възнаграждение от ответника от незаконното уволнение и от последващото трудово правоотношение при новия работодател „Верта Юръп“ ЕООД, УИК 208055680 за периода от 12.12.2024 г. до 23.12.2024 г. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2000лв.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца С. В..

Въззивникът излага доводи, че първоинстанционният съд е формулирал неправилен извод за законосъобразност на обжалваната от него заповед за уволнение. Счита, че в заповедта за уволнение не е посочен валиден способ, посредством който работодателя да удостовери и се мотивира в заповедта, че е изпълнил процедурата по чл.193 от КТ. Посочва, че той не е представил обяснения в предоставения му срок и поради това заповедта за 1 уволнение се явява незаконосъобразна. Посочва, че описаното в заповедта връчване на документи чрез системата Евротръст не е възможно по отношение на ищеца, поради което следва да се приеме, че по отношение на него липсва редовно връчване. Това съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяната на обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение. Липсата на процедура по чл.193 от КТ води и до немотивираност на заповедта за уволнение. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е получил искане от ответника за предоставяне на обяснения от 21.10.2024г., като посочва, че в представената товарителница не е обективирано съдържанието на пратката.

Оспорва и извода на съда, че искането за обяснения е редовно връчено при отказ на ищеца.

Твърди, че не му е била предоставена възможност да даде обяснения за твърдените в заповедта за уволнение нарушения, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи предявените от него искове. Претендира и за разноски по делото.

Ответникът „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение на СРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Намира за правилен извода на районния съд, че процедурата по чл.193 от КТ е надлежно спазена, като ищецът не е предоставил обяснения в предоставения му срок.

Счита, че е доказал законосъобразността на обжалваната заповед за уволнение като от процесуална, така и от материално правна страна. Ищецът е получил поканата на работодателя за работа от офис на 8.10.2024г., но не се е явил на работа. Извършените дисциплинарни нарушения са констатирани с изготвен констативен протокол от 16.10.2024г., след което ответникът е започнал дисциплинарна процедура по отношение на ищеца.

Изискани са му писмени обяснения на 21.10.2024г. , които са му били връчени чрез куриер, но ищецът е отказал да ги получи. В подкрепа на това ответникът посочва, че е представил на съда неразпечатан плик с изпратено искане за писмени обяснения, който е бил върнат обратно на ответника. Неявяването на работа и неспазването на законни нареждания на работодателя сами по себе си са тежки нарушения на трудовата дисциплина и съответстват на наложеното дисциплинарно наказание. Посочва, че посочените нарушения на трудовата дисциплина са установени и от събраните гласни доказателства. Счита, че е изпълнил надлежно задължението си да връчи заповедта за уволнение, без значение дали служителят я е получил. Претендира за разноските по делото.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.225 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна, за заплащане на сумата 2064 лв. представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа след незаконното уволнение за периода от 15.11.2024г. до 11.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и за заплащане на сумата 400 лв. представляваща обезщетение за разликата между получаваното възнаграждение от ответника от незаконното уволнение и от последващото трудово правоотношение при новия му работодател „Верта Юръп“ ЕООД, УИК 208055680 за периода от 12.12.2024 г. до 23.12.2024 г. , ведно със законната лихва върху сумата считано от 2 дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Основните възражения на ищеца срещу заповедта за уволнение касаят липсата на предоставена му от работодателя възможност да даде обяснения за твърдените в заповедта за уволнение нарушения и липсата на надлежно връчване на заповедта за уверение. Посочил е, че междувременно е започнал работа при друг работодател, където получаваното възнаграждение е в по-нисък размер, поради което претендира обезщетение по реда на чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ.

Ответникът е оспорил твърденията изложени в исковата молба, като е твърдял редовна процедура по процеждане и налагане на дисциплинарното наказание.

От събраните от първоинстанционният съд писмени доказателства е установено, че ищецът, сега въззивник, е бил в трудово правоотношение с ответника, сега въззиваем, от 2019г., като е заемал длъжността „консултант клиентска поддръжка“. В сключени между страните трудов договор е уговорено място на работа – в офиса на компанията на адрес гр.София, бул.“**** и/или всички останали офиси на компанията. С допълнително споразумение /без дата/ е уговорено, че при допълнителна уговорка между страните работното място е на ул.**** гр.София, което е домашния адрес на ищеца. Уговорено е също, че работодателят запазва правото си да прекрати разрешението за дистанционна работа по всяко време с 1 дневно предизвестие към служителя. На ищеца е предоставено оборудване за работа от вкъщи /съставения протокол за това е отново без дата/.

На 8.10.2024г. работодателят е връчил на служителя чрез пощенска пратка покана за работа от офис считано от 9.10.2024г.

На 9.10.2024г. ищецът не се е явил на работа в офиса на работодателя. Вместо това е отправил по електронна поща писмено изложение до работодателя чрез директор „Човешки ресурси“, в което е потвърдил, че на 8.10.2024г. е получил покана за работа в офиса, но без посочване на причините за това. Заявил е, че не разбира как работата от офис ще повиши качеството на работата му. Твърдял е, че по отношение на него е налице дискриминационен подход, тъй като има други негови колеги, които работят дистанционно от дома си. Поискал е преосмисляне на решението да работи от офис.

В същия ден, в отговор на писмото на ищеца, отново по електронна поща, директорът на „Човешки ресурси“ е изложила съображенията, поради които е взето решение ищецът да работи от офис, като са му напомнени задълженията по трудовия договор.

На следващия ден, 10.10.2024г. по електронна поща ищецът е изпратил възражения досежно приетото от работодателя, че той показва пропуски в работата си. Липсва коментиране на темата за работа в офис. В отговор, същия ден директорът на „Човешки ресурси“ е посочила, че несъгласието му с твърдяното от неговия ръководител представяне следва да бъде отстранено чрез пряк контакт в офиса на дружеството, където на ищеца ще бъде указана пряка подкрепа. Той отново е поканен да се върне на работа в офиса.

С писмо от 14.10.2024г., изпратено по електронна поща, ищецът е заявил, че не се касае за проблеми свързани с изпълнение на трудовите му задължения. Отново е настоял , че се касае за дискриминационно отношение към него и е поискал среща с ръководителите на дружеството. С писмо, изпратено по електронната поща в същия ден, директорът на „Човешки ресурси“ е посочила, наред с друго, че ищецът е в неизпълнение на задължението си по трудов договор да се върне на работа на работното си място в офиса и му е указала, че незабавно следва да изпълни това свое задължение.

Ищецът е изпратил до ответника писмено предизвестие за прекратяване на трудовото им правоотношение. В предизвестието е посочено, че е съставено на 14.10.2024г. Доставено е на ответника чрез лицензиран пощенски представител „Български пощи“ на 22.10.2024г. С писмо, изпратено по електронна поща, директорът на „Човешки ресурси“ е потвърдила получаване на предизвестието на 22.10.2024г. и е посочила, че съобразно законодателството същото изтича на 22.12.2024г., като до тогава ищецът е длъжен да изпълнява задълженията си според трудовия договор, вкл. и да се върне на работа в офиса през периода на 3 предизвестието.

На 16.10.2024г. непосредственият ръководител на ищеца /който в съдебното производство е допуснат и разпитан като свидетел по делото/, е съставил констативен протокол, адресиран до управителя на ответника работодател, в който е посочил, че ищецът не се е явил на работа на 9.10.2024г., на 10.10.2024г., на 13.10.2024г., на 14.10.2024г., на 15.10.2024г. и на 16.10.2024г. Посочено е, че действията на ищеца са в разрез с трудовата му характеристика, инструкцията за работните процеси, споразумението с клиента и вътрешните правила на компанията. Посочено е, че тези нарушения могат да представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.10 от КТ , както и нарушение на трудовия договор, като е посочено, че от работника следва да се изискат обяснения на основание чл.193 от КТ в рамките на 2 работни дни.

На 21.10.2024г. от работодателя е изготвено искане за предоставяне на обяснения, в което е посочено подробно установеното с констативния протокол от 16.10.2024г. нарушение на трудовата дисциплина и е поискано от ищеца да даде писмени обяснения в срок от два работи дни по електронна поща.

Искането за предоставяне на обяснения е изпратено на ищеца на 22.10.2024г. по поща чрез куриерска фирма „Еконт“ с товарителница 1050876062434/ 22.10.2024г. Съобразно отразеното от куриерска фирма „Еконт“ в електронната й база данни по товарителницата, на 23.10.2024г. е направен опит за доставка на ищеца, като пратката е върната на подателя на 31.10.2024г., тъй като получателят е отказал да я получи. В съдебното производство ответникът е представил неразпечатаният плик с искането за предоставяне на обяснения, изпратено на ищеца на 22.10.2024г.