Решение № 156 от 23.12.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Разград, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253300600316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

С присъда рег. № 14/16.09.2025 г. по нчх дело № 20253320200099 по описа за 2025 г., РС-Кубрат признал подсъдимата М. М. А. за виновна в това, че за времето от 29.04.2025 г. до 07.05.2025 г., в условията на продължавано престъпление, на два пъти, в “МБАЛ - Кубрат“ гр. Кубрат - в неврологично отделение, в присъствието на колеги отправила към М. А. Ш. от село Савин, обл. Разград, обидни думи: “Излез курво навън“ и „Ела кучко“, с които засегнала честта и достойнството й, както и чрез телефонен разговор й отправила заплаха придружена с обида: “Повече недей да ходиш никъде сама“, “Спри да се оплакваш в полицията, защото ще пострадаш курво“, с което от обективна и субективна страна осъществила състав на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присада съдът признал подсъдимата М. М. А. за виновна в това, че на 29.04.2025 г. в “МБАЛ - Кубрат“ гр. Кубрат, в неврологично отделение, нанесла удар с юмрук в лицето на М. А. Ш. от село Савин, обл. Разград, с което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с което от обективна и субективна страна осъществила състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание на подсъдимата М. М. А. между наложените с настоящата присъда, а именно глоба в размер на 1000 лева.

Освен това съдът осъдил подсъдимата М. М. А. да заплати на М. А. Ш. сумата 400 1 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал.1 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 07.05.2025 г. до окончателно плащане, сумата 60 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, сумата 800 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.04.2025 г. до окончателно плащане и сумата 1112 лева - разноски по производството.

С присъдата съдът отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК над уважения размер до 1 500 лева и предявения граждански иск за неимуществени вреди за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.

146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК над уважения размер до 1 000 лева, като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимата М. М. А. да заплати по сметка на Районен съд - Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.40 лева, както и сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволна подсъдимата М. М. А. обжалва присъдата чрез защитника си адв. З. Д. П.. В жалбата се изтъква, че обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Първоинстанционният съд приел обвинението за доказано въз основа само на косвените показанията на един заинтересован свидетел – майката на пострадалата. От въззивната инстанция се иска да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова оправдателна такава, както и да отхвърли изцяло предявените граждански искове.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В предоставения за това срок възражения не се постъпили.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимата А. адв. П. на същите основания и със същите искания. Претендира за сторените по делото разноски

Повереника на тъжителката адв. Д. счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразно, поради което иска да бъде потвърдена. Претендира за сторените по делото разноски.

В лично изявление тъжителката Ш. подържа становището на повереника си. Заявява, че заплахите от подсъдимата към нея продължили с текстови съобщения в периода от месец юли 2025 г. до произнасяне на присъдата – 16 септември 2025 г.

Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице предпоставки за нейното изменяване или отменяване по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите към присъдата. Въззивният съд възприема установените от първия съд факти и обстоятелства, които са следните:

От фактическа страна:

Подсъдимата М. М. А. е родена на **** г. в гр. Исперих, с българско гражданство, неосъждана, ЕГН **********.

Тъжителката М. А. Ш. е с поС.ен адрес в село Савин, обл. Разград, но живее на квартира в гр. Кубрат заедно със сина си и майка си - св. С. С.. Работи като санитар в Неврологично отделение на “МБАЛ Кубрат“ ЕООД гр. Кубрат.

Към инкриминирания период подсъдимата работела във фирма за бързи кредити в гр.

2

Кубрат заедно с колега. По повод лечение на родител в неврологично отделение в болничното заведение, последният се запознал с тъжителката. Подсъдимата се усъмнила, че колегата й има връзка с Ш., поради което й звъняла по телефона, посещавала квартирата й, както и изпращала съобщения, съдържащи псувни и обиди по адрес на пострадалата, която се опитвала да обясни, че няма връзка с този мъж, но подсъдимата продължила да я притеснява. Всичко това принудило Ш. да подаде жалба в РУМВР - Кубрат във връзка с която е била образувана приложена по делото преписка от извършена проверка, вх. № 709/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Разград.

На 11.02.2025 г. и на 12.02.2025 г. на тъжителката и на подсъдимата били съставени предупредителни протоколи по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР.

При тези обстоятелства към инкриминираната дата - 29.04.2025 г. тъжителката и подсъдимата били във влошени отношения. В късния следобед на същата дата тъжителката Ш. била на работното си място, когато отново подсъдимата й звъннала по телефона и разбрала, че тъжителката е на работа. По това време в отделението била на смяна и медицинската сестра И. Н. М.. След няколко минути подсъдимата пристигнала във фоайето пред неврологично отделение, отворила вратата и виждайки тъжителката извикала: “Излез курво навън“, “Ела кучко!“. Тъжителката Ш. излязла, за да отпрати подсъдимата А. от работното й място, но тогава подсъдимата й нанесла удар с юмрук в областта на лицето.

След това А. си тръгнала, а пострадалата с разкървавена устна влязла в отделението.

Тъжителката подала сигнал на тел. 112, след което била прегледана във ФСМП гр.

Кубрат, където бил издаден приложения към тъжбата фиш.

На следващия ден - 30.04.2025 г. тъжителката била освидетелствана от съдебен лекар в гр. Русе, който след извършен преглед издал СМУ № 7056/2025 г., в което описал установени телесни увреждания в областта на устата.

На 07.05.2025 г. подсъдимата А. позвънила по телефона на тъжителката. Тя била в дома си заедно със своята майка, която й казала да пусне телефона на високоговорител при което чула подсъдимата А. да заплашва и обижда дъщеря й с думите “Повече недей да ходиш никъде сама“, “Спри да се оплакваш в полицията, защото ще пострадаш, курво“.

Тъжителката отново подала сигнал на тел.112, на който се отзовал дежурен автопатрул. От тъжителката Ш. и от подсъдимата А. били снети обяснения, като на двете отново били съставени предупредителни протоколи по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата М. А.

Ш. е получила травма на устата: кръвонасядания на лигавицата на долна устна от лявата страна с повърхностни наранявания и оток, както и на венеца на долната челюст вляво. По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания са обусловили болка и страдание. Установените увреждания търпят обратно развитие за срок от около десетина дена.

В съдебно заседание вещото лице обяснява, че травмата на устата най-вероятно е получена от един удар с твърд тъп предмет, като при самия удар не е изключено устата да е била отворена. Локализацията на увреждането сочи, че е възможно, ако пострадалата и нападателят са били един срещу друг и нападателят си служи с дясната ръка, да травмира точно лявата част на устата и на венеца.

По делото в качеството на свидетел е разпитана майката на тъжителката - С. С., която дава подробни сведения как подсъдимата тормозела дъщеря й по телефона. Била и очевидец 3 на случай при който, в отсъствието на дъщеря й, подсъдимата дошла пред вратата на квартирата им, започнала да звъни и да удря по вратата, за да й отворят. Свидетелката сочи също, че на 29.04.2025 г. била нощна смяна, а сутринта, когато се върнала, не намерила дъщеря си. Когато й позвънила разбрала, че е в гр. Русе за да се снабди с медицинско удостоверение. След връщането й видяла, че устната на М. е подута и изкривена. На майка си тъжителката споделила, че А. дошла на работното й място, извикала я, наричайки я „кучко“ и „курво“, след което я ударила с юмрук в областта на устата. На 07.05.2025 г. преди свидетелката С. да тръгне за работа нощна смяна, подсъдимата отново позвънила на тъжителката. Майка й казала да пусне телефона на високоговорител и тогава свидетелката възприела думите на А., “Спри да се оплакваш в полицията, защото ще пострадаш, курво“ и други, при които свидетелката помолила дъщеря си да затвори.

Свидетелката сочи, след тези събития дъщеря й била много стресирана и унизена, плачела, не можела да заспи през нощта, събуждала се плачейки. Устата й била изкривена на една страна, трудно говорела, на работа ходела с маска. Синът й задавал въпроси защо и кой е направил това на майка му.

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаната свидетелка С.. Вярно е, че тази свидетелка е майка на тъжителката и в този смисъл има интерес от изхода на делото, но съдът не намира пречка да даде вяра на нейните показания, които са логични, последователни и се подкрепят от другите доказателства по делото - докладни записки от 07.05.2025 г. и от 29.04.2025 г., справка относно извършена проверка, постановление от 26.03.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство, съдебномедицинско удостоверение № 7056/2025 г. на Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ - Канев гр. Русе, заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза и дадените в съдебно заседание пояснения. Изброените по-горе документи са изготвени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, които няма данни да имат някакво лично отношение към някоя от страните по делото. Тези документи допълват в хронологичен ред релевантните факти и обстоятелства.

За част от фактите и обстоятелствата свидетелката С. дава показания в качеството й на очевидец, а в друга част пресъздава казаното от дъщеря й, като съдът възприема показанията й в цялост. Същата е дала показания в съдебно заседание на 19.06.2025 г. за факти и обстоятелства развили се в периода от 29.04.2025 г. до 07.05.2025 г., т. е. изминал е сравнително кратък период от събитията да даване на показанията. Тази свидетелка логично, подробно и в хронологичен ред разказва за релевантните факти и обстоятелства. При разпита й в съдебно заседание е присъствал и защитника на подсъдимата, който не е поставял някакви съществени въпроси към свидетелката и не е изразявал съмнения в достоверността на изнесените от нея сведения.