Решение № 1165 от 20.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503844 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261395 от 02.03.2021г. постановено по гр.д. № 13421/2017г. по описа на СГС, ГО, 2 с-в, е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност), че К. И. Г. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 1 036,00 кв. м. по действащата кадастрална карта на гр.София, район „***“, м. „***“, кв. ***, одобрена със Заповед № РД- 1868/02.12.2010 г. на ИД на АГКК и Заповед за изменението й № 18- 5858/10.08.2017г. на началника на СГКК-София, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***.

Със същото решение е уважен и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК като е признато за установено по отношение на „ВЕРТИКАЛ 21“ ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на горепосочения недвижим имот.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 81, том I, peг.№ 2 914 по дело № 58 от 11.10.2017г. на нотариус Б. Н., с който К. Г., С. Д. и Л. П. са признати за собственици на поземления имот с идентификатор № ***, описан по-горе.

Присъдени са разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. И. Г. е осъдена да заплати на „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 1 155,22 лв.

1 разноски по делото; а К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. са осъдени да заплатят на „ВЕРТИКАЛ 21“ ЕООД сумата от 5 120,22 лв. разноски по делото.

С определение № 271137/30.06.2021г. постановено по гр.д. № 13421/2017г. по описа на СГС, ГО, 2 с-в, без уважение е оставена молбата от 13.04.2021г. на С. И. Д. и молбата на К. Г. от 08.04.2021 г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани три въззивни жалби от всички ответници.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението са депозирани частни жалби от К. И.

Г. и С. И. Д..

Жалбоподателите-ответници Л. П. П., представлявана от особен представител, в лицето на адв. П., както и С. И. Д. и К. И. Г., оспорват решението изцяло. Посочват, че неправилно са кредитирани единствено свидетелските показания на доведените от ищците свидетели, без да се обсъдят задълбочено тези на противната страна. Абсолютно неправилно е разбирането на СГС, че ищците притежават самостоятелно право на собственост върху процесния имот от 2008 г., тъй като техните праводатели не са имали такова респ. не би могъл да настъпи вещно-транслативен ефект. Посочват, че ПИ с идентификатор ***, който в момента е съсобствен между С. И. Д. и неговата братовчедка Л. П.

П. е различен от имота, който ищецът твърди, че е придобил в съсобственост, която липса на идентичност се установява и от заключението на в.л. П. по депозираната СТЕ. Твърдят, че техният имот е с площ от 1036 кв.м. по скицата от СГКК-гр. София, а ищците твърдят да са собственици на УПИ с площ 1529 кв.м., като не е изяснено къде се намира последния в одобрените кадастрални карта и регистър. Съгласно Заключението на ВЛ-СТЕ имотът на ответниците граничи с две улици - бул. Пушкин и ул. Маломир. Като граница на придобития от ищците имот е посочена само една улица. Не е ясно как са установени границите, записани в Констативния н.а. и в акта за дарение от 23 и 30.12.2005г., след като в представените при съставянето на актовете документи липсва скица. Ако липсва идентичност, искът следва да се отхвърли, ако е налице идентичност, следва да се провери кой е действителен собственик . Ако е налице частично застъпване, съдът следва да постанови в своето решение кого за каква част от кой имот признава като собственик и да препрати в решението си към изготвена от вещото лице скица, приподписана от съда, което в случая не е направено. Освен това от данните по делото и заключението на вещото лице е видно, че част от процесния имот е отредена за улица - Маломир и предвид ноторно известният факт, че улиците са общинска собственост, няма как ищците да бъдат признати за собственици на процесния имот изцяло, поне без в делото да е взела участие Столична община. Посочват, че сделката от 04.08.2008г. с която ищците се легитимират като собственици, е изповядана със скица от стар и отменен кадастрален и регулационен план. В т.24 на обжалваното решение е посочено, че „имот пл.№ 14 от кв.

208Б от предходните планове е станал парцел XIX - „за озеленяване“. Впоследствие е имало още два плана относно този имот - от 1997г. и от 2003г. В Решението не се споменава и 2 факта, установен и посочен от вещото лице, че планът, одобрен от Гл. архитект на София от 1997г., преодобрен с решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003г. на СОС, че„(този план е действащ по отношение на процесния имот“ и, че „С този план се отменя предходния частичен от 1995г." Считат, че ако бе съобразил горното, съдът неминуемо би стигнал до извод, че сделката от 04.08.2008г. нотариус Р. Д. е изповядал по стара скица - по отменен през 2003г. план, съгласно неоспореното и прието по делото Заключение на СТЕ. След като това е така и скицата от действащия кадастрален и регулационен план е необходим елемент от фактическия състав на нотариалната сделка за валидно прехвърляне собственост на поземлен имот, се налага извод, че същата е нищожна, поради липса на предмет и прехвърляне на имот, който реално не съществува в правния мир към момента на прехвърлянето.

Считат, че производство по делото е недопустимо на общо основание поради липса на специалните предпоставки за допустимост на иска срещу ответниците по ЗКИР. Ищците не са провели административната процедура по чл.53 ал.1 т.1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, както и иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От приетия по делото като доказателство списък на заверките в Консулството на Република България Солун направени на 29.12.2005г. се установява само заВ. на подпис на непълнолетната Т. върху един документ - пълномощното, т.е. че от нея не са били подписвани никакви Декларации. Видно от приетите по делото н.а.№ 59, т. X, per.

№ 26061, дело № 1711/23.12.2005г. и н.а.№ 163, т.X, per. № 26592, дело № 1806/30.12.2005г. не се установява да са представяни: скици на имотите за които се издават и съставят н.а. на 23 и 30.12.2005г., нито Декларации за съгласие на родител/настойник на непълнолетната Т.

Р., за да може тя валидно да изрази воля за приемане на дарението; нито декларация за гражданство и гражданско състояние, както и за липса на изискуеми задължения.

Необосновано и в противоречие с прието по делото писмено доказателство - скицата на л.

60-61 от делото, в т. 25 се приема, „че парцел XIX не е бил сред имотите, придобити от Б., Й. и С. П.и чрез посочените делби. “ - тези от 1928 г., 1931 г. и 1957 г.. Това е така защото както в скицата на л. 60-61, така и в т.42 на Обжалваното Решение съдът констатира, че като собственик, по силата на документ от 1928г. на 1/2 идеал на част от УПИ XIX - ПИИ *** собственик е Б. П..

Оспорват извода, че праводателите на ищците са могли да станат собственици, тъй като за част от имота има Акт за Държавна собственост (АДС) № 1916 съставен на 24 януари 1962г. в Кирковски РНС гр. София. В този смисъл придобИ.ето му по давностно владение е невъзможно с оглед императивната разпоредба на чл.86 ЗС и поради последователно налагани мораториуми след ДВ бр.33/1996г. Дарителите на продавачите на ищците не биха могли да придобият през 2005г. по давностно владение имот, за който има АДС, тъй като те трябва да са установили(започнали) владението си през 1995г. Съдът не обсъжда и факта, че в т.3 на н.а. за покупко- продажба, с който ищците се легитимират като собственици е записано изрично, че „владението на имота се предава в деня на 3 нотариалното изповядване, т.е. на 08.09.2008г... След като последното е така, то е безспорно, че няма основание да се твърди, че ищецът е започнал владение на имота преди 08.09.2008г., както се приема в т. 40 на Решението.

Отделно от горното твърдят, че никога никой не е твърдял отчуждаване от когото и да е било, нито внасяне в ТКЗС, но в Решението се приема, че представеният АДС не можел да породи отчуждителен ефект, защото „основанието за одържавяването било писмо от финансово-счетоводен отдел на СГНС. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ВЕРТИКАЛ-21" ЕООД, ЕИК 121309054 оспорва жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че са предявени отрицателни установителни искове, поради което предмет на доказване по делото е дали ответниците са собственици на процесния имот, а не дали такива са ищците.Изтъква факта, че в първоинстанционното решение съдът правилно е отбелязал, че актът за държавна собственост не е придобивно основание и не създава вещни права, а освен това по делото са представени доказателства (удостоверения, издадени от СО), че за процесния имот не е имало издавани АДС и същият не е бил нито държавна, нито общинска собственост. Ето защо съдът правилно е приел, че И. Н. е могъл да придобие имота по давност на основание осъществено владение.

С оглед горното посочва, че е проведено пълно и главно доказване, че двете дружества - ищци, сега въззиваеми страни, са придобили процесния имот чрез договор за покупко-продажба от Й. Т. Й. и Т. Т. Р. на 04.08.2008 г., обективиран в н.а. за покупкопродажба на недвижим имот № 72, том VII, per. №23124, дело №1234 от 2008 г. на Нотариус Р. Д., вписан в СВ с Акт №34, том CXLVI, дело 39622. Съгласно скица на поземлен имот №15-78904 - 18.02.2016 г., издадена от СГКК - гр. София процесният имот, собственост на ищците, е представлявал Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.

София, район „***", бул.„***", с площ от 1119 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, като въз основа на Заповед за изменение на КККР № 18-5858-10.08.2017/10.08.2017г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - СОФИЯ имотът е с нов идентификатор - ***, област София (столица), община Столична, гр. ***, район ***, бул. ***, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, За друг обществен обект, комплекс, площ 1036 кв.м., квартал 207Б, парцел XIX. Това е потвърдено и от заключението на приетата по делото СТЕ. Посочва, че към момента на придобИ.е на собствеността върху имота „Вертикал 21" ЕООД и „Арко асетс пропъртис" ЕООД са извършили надлежна проВ. по партидата на имота и в Службата по вписванията - Удостоверение с изх. N946716/04.08.2008 г., видно от което, към датата на издаването му върху процесния имот няма вписани права на трети лица, не са вписани и горепосочените Договори за продажба на наследство, не са посочени ответниците и/или техни праводатели. Праводателите им Й. Т. Й. и Т. Т. Р. се легитимират като собственици въз основа на дарение от техните дядо и баба - И. Н. и З. Н., а последните от своя страна се легитимират като собственици, въз основа на нотариален акт за давностно владение, издаден им през 2005 г. Оспорва категорично твърденията, че е имало нарушения при формиране 4 волята на дареното лице Т. Р., не вярно е и твърдението, че не била представена скица на имота. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност/ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Изтъква факта, че неясно, неоснователно и неотносимо е твърдението, че заключението на приетата СТЕ потвърдило липса на идентичност в площта на имота, претендирана от ищците и тази, претендирана от ответниците. Никъде в експертизата няма подобен извод и не става ясно на какво основание се прави такова твърдение. Към момента на придобИ.е на собствеността върху имота „Арко асетс пропъртис“ ЕООД - в несъстоятелност е извършило надлежна проВ. по партидата на имота и в Службата по вписванията - Удостоверение с изх.