Решение № 6523 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6523 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100109858 по описа за 2021 година

Предявен e иск Х. М. Р. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991 г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София и ДП №11-048/1999 г. по описа на ВОП - София, за периода от образуване на делото през м. януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск.

Ищецът сочи, че на 23 годишна възраст е бил неоснователно осъден на 20 г. лишаване от свобода по обвинение в шпионаж, като през април 1981 г. е освободен от затвора в гр. Стара Загора. Поддържа, че се явява пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984 г. и началото на 1985 г. извършени по време на т.нар. „възродителен процес“, като през м. март 1985 г. е задържан и отведен на остров Белене. След престой повече от година в Белене е интерниран в гр.

Вълчедръм, обл. Михайловград (днес Монтана), където е живял до 16.08.1988 г.

Впоследствие се е върнал в родния си край (Кърджали), но през месец май 1989 г. е изселен в Турция.

Излага, че за извършването през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II - 048/1999 г. по описа на ВОП София, което не е приключено и до настоящия момент. Поддържа, че е разпитван като свидетел и са му разяснени правата като пострадал, но въпреки това не е получавал и не са му връчвани актове на наблюдаващия прокурор по делото. На 21.11.2020 г. е подал молба до ВОП – София, с искане за информация и преписи от документи, но и до днес отговор по нея липсва.

Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на делото е претърпял вреди, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, задълбочили са у него до крайна степен чувството и усещането му за 1 липса на справедливост, изпитвал е страх и опасения, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдието. Предвид търпените емоционални терзания е започнал да губи доверие в институциите, чувствал се безсилен и безпомощен, затворен в себе си, загубил вяра в справедливостта в живота.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди, че претърпените вреди следва да се преценяват към момента, в който са търпени, а не към 2019 г. Оспорва, че по иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е налице забавяне, доколкото разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до връщането му на Прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, тъй като друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото. Липсват и ангажирани доказателства за търпените от ищеца неимуществени от нарушеното му право на разглеждане на делото в разумен срок. Оспорва размера на претенцията, като счита че е завишена.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл.6,§1 от Конвенцията и да претендира обезщетение. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, §1 от Конвенцията са посочени примерно в чл.

2б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г.О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и гласни доказателства, включително копие на Държавен вестник, бр. 44/01.06.1990г., ищецът Х. М. Р. (с променено име А.М.Р.) е сред 517-те български граждани, върху които е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене. Не е спорно и обстоятелството, че повод на тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991 г., сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело №781-Н/98 г. на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за „възродителния процес“. Към датата на настоящата искова молба 05.08.2021 г. горепосоченото производство не е 2 приключило.

От молба от ищеца до Военноокръжна прокуратура от 27.11.2020 г., се установява, че ищецът Х. М. Р., изявил е желание да се запознае с материалите по делото и се интересувал от развитието на делото. Представен е и протокол от 15.02.2002 г., видно от която е разпитван като свидетел (л. 162 от делото). Ето защо и настоящият състав намира, че ищецът притежава качеството пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК като лице, претърпяло вреди от престъпление.

С оглед изключително дългия период от време от 30 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило и все още висящо в своята досъдебна фаза, съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията. Независимо от двукратното връщане от съда на прокуратурата на внесения обвинителен акт, не са налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо 30 години наказателно производство, както с оглед предмета на производството (за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК), така и поради поведението на страните и на техните процесуални или законни представители или поради поведението на останалите участници в процеса.

За установяване на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Ю. Х. Р., син на ищеца, сочи че знае за задържането на баща му в Белене. В момента живее в Кърджали, но поради здравословни проблеми в момента е в Турция. Не обича да говори за миналото, травмиран е.

С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок и за понесените от него неимуществени вреди ответникът дължи обезщетение.

Размерът му следва да бъде определен съобразно общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.

В случая житейски логично е ищецът да е понесъл емоционални страдания от лишаването му от свобода в затвора в Белене, а след това и принудителното му напускане на страната. Подобно емоционално състояние кореспондира и със свидетелските показания и нарушеното чувства на справедливост за разглеждане на делото в разумен срок, изразяващи се в чувство за несправедливост и ненаказаност.

Предвид изложеното и като съобрази доказаната по делото степен на засягане на неимуществената сфера ищеца, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение се равнява на сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба - 05.08.2021 г. За разликата над този размер до претендираните 100 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.

3

На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 10 лв., за държавна такса по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Х. М. Р. ЕГН **********, представляван от адв. М. И., гр. София, ул.

******* офис 28, по иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 л в . (дванадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска 05.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991 г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП №11048/1999 г. по описа на ВОП - София, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и да му заплати сумата от 10 лв., разноски за държавна такса за настоящето производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4