Определение № 575 от 15.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. гр. Добрич, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500303 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна частна жалба с вх. рег. № 3240/15.12.*** год. на Н. Т. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

С., чрез адвокат Е. П. от АК – гр. София, срещу определение № 259/17.10.*** г. на Районен съд – Г.Т. по гр. дело № 239/*** г., с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност и изпращане на делото на компетентния Районен съд – София.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателя районният съд неправилно не е съобразил разпоредбата на чл. 110, ал. 1, пр. 4-то от ГПК сочеща, че исковете за делба на наследство следва да се предявят по мястото, където е открито наследството. В случая приложимостта на посочената норма се обуславя от предмета на иска, с който съдът е сезиран – делба на наследство. Доколкото местооткриването на наследството е последното местожителство на наследодателя, а в случая това е гр. София, то компетентен да разгледа делото е Районен съд – София.

В срока за отговор по чл. 276 от ГПК насрещната страна Д. П. А. с ЕГН ********** и А. Г.

Н. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр. С., чрез адвокат М. И. от АК – гр. С.З., са изразили становище по делото, според което частната жалба е просрочена. Разгледана по същество жалбоподателите намират същата за неоснователна, тъй като в случая се касае до изборна подсъдност по смисъла на чл. 116 от ГПК и право на ищеца е да избере кой съд да сезира.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, 1 разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок – след извършената нарочна служебна справка от районния съд се установява, че жалбата е постъпила като електронен документ на 14.12.*** г., а съобщението за обжалваното определение е получено от жалбодателя, чрез неговия процесуален представител адвокат Е.

П. на 07.12.*** г. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр. дело № 239/*** г. по описа на Районен съд – Г.Т. е образувано по искова молба на Д. П. А. с ЕГН ********** и А. Г. Н. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр. С., с която срещу Н. Т. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. са предявени, в условията на обективно и субективно съединяване, следните искове: иск за обявяване нищожността на договор за съдебна спогодба, одобрена от Районен съд – София с протоколно определение от 25.10.*** г. по гр. дело № 1483/*** г.; иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. С.; иск да се постанови намаление с 1/3 идеална част на дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Д.Б.

К.а в полза на ответника, с предмет дарението на посочения по-горе имот, обективирано в нотариален акт № 141, том II, рег. № 4204, дело № 311/03.11.2020 г., на нотариус с район на действие – Софийския районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 236, като се възстанови запазената част на Д. П. А. в размер на 1/3 идеална част от дарения недвижим имот; иск да се допуснат до делба посочения по-горе недвижим имот – апартамент, както и поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, представляващ нива с площ от 14 338 кв.м., находяща се в землището на с. П., общ. Г.Т., местност „***“.

В срока за отговор на исковата молба ответникът отправил възражение за местна неподсъдност на делото, като с оглед местонахождението на имота в гр. София, мястото на откриване на наследството и настоящия и постоянен адрес на ответника, е предявено искане делото да бъде изпратено по подсъдност на РС - София.

С обжалваното определение ГТРС е прел възражението за неоснователно по съображения, че съсобствеността по отношение на един от поземлените имоти - земеделска земя-нива в землището на с. П., общ. Г.Т., е възникнала на основание договор за доброволна делба, като местната подсъдност на този имот, на основание разпоредбата на чл.109 от ГПК, определя РС Г.Т. като местно компетентен съд да разгледа делото. По отношение на другия поземлен имот, намиращ се в гр. София, е налице „множество подсъдности“, поради което разпоредбата на чл.116 от ГПК е предоставила възможност на ищеца да избира пред кой съд да предяви исковете си, когато имотите са намират в различни съдебни райони, а в случая ищците са избрали местната подсъдност на РС – Г.Т..

Принципно компетентният съд, т.е. съдът, който е овластен от закона с правомощието да разгледа и реши спора, се определя по правилата на местната подсъдност, която разпределя делата между многото РС и ОС съобразно връзката на делото с района на съответния РС или ОС /чл. 105 и сл. от ГПК/, и която предпоставя определянето на родова подсъдност, чрез която се разпределят делата между районните и окръжните съдилища като първа инстанция 2

/чл. 103 и 104 от ГПК/, и по правилата на функционалната, която определя правосъдните функции на различните инстанции – първа, въззивна и касационна.

При делба на наследство и при делба на съсобствен имот с правно основание чл. 34 от ЗС, процесуалният закон определя местната подсъдност по различен начин. При делба на наследство, местната подсъдност, съгласно правилото на чл. 110 от ГПК, се определя по мястото, в което е открито наследството, а при делба на съсобствен имот местната подсъдност е в зависимост от местонахождението на недвижимия имот. При всички случаи, когато се касае за делба на недвижим имот, следва да се направи преценка дали се касае за предявен иск за делба на наследство или за делба на съсобствен имот, при който съсобствеността не произтича от открито наследство.

Видно от наведените в исковата молба твърдения и отправен петитум, част от предявените искове са с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на общия на страните наследодател Д.Б. К., чрез намаляване на извършените от наследодателя в полза на ответника дарствено разпореждане. Съгласно чл. 110, ал. 1 от ГПК исковете за намаление на завещания /включително и дарения/ се предявяват по мястото, където е открито наследството.

Във връзка с изложените твърдения в исковата молба ищците са съсобственици с ответника по делото на основание наследствено правоприемство, възникнало след смъртта на техните наследодатели Т.Н. К. и неговата съпруга Д.Б. К.а.

Налице е открито наследство и твърдения в тази насока са, че ищците искат прекратяване на съсобствеността, чрез делба на наследството, останало след смъртта на общите наследодатели. Когато съсобствеността върху един имот има изцяло наследствен характер, ще се приложи правилото на чл. 110 от ГПК и искът за делба на имота ще се предяви по мястото, където е открито наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ГПК исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. В случая не се спори по делото, че последният постоянен адрес на Т.Н. К., починал през *** г., и на Д.Б. К.а, починала през *** г. е бил в гр. София.

Във връзка с възражението на насрещната по жалбата страна, че в случая приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 109 и чл. 116 от ГПК, следва да се отбележи, че въпросът за приложението на чл. 116 от ГПК се поставя само във връзка с иск за делба на съсобствени недвижими имоти по смисъла на чл. 109 от ГПК, каквато не е настоящата хипотеза.

Съобразно изложеното местнокомпетентен да разгледа исковата молба на Д. П. А. и А. Г. Н. срещу Н. Т. К. е Районен съд - София, в района на който са починали наследодателите Т.Н.

К. и неговата съпруга Д.Б. К.а. Според разпоредбата на чл. 1 от Закона за наследството мястото на откриване на наследството е последното местожителство на умрелия. Следва да се приеме, че терминът „местожителство“, който е използван в законодателството преди 2000 г., съответства на възприетия от Закона за гражданската регистрация термин 3

„постоянен адрес“ – адрес в населено място в РБ, където лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението. За определяне на мястото на откриване на наследството е без значение настоящият адрес, мястото на настъпване на смъртта или къде се намира имуществото на лицето, т.е. местнокомпетентният съд е районният съд по постоянния адрес на починалия (в тази насока е определение № 729 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 493/2024 г.).

Като е приел, че делото му е подсъдно Районен съд – Г.Т. е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 259/17.10.*** г. на Районен съд – Г.Т. по гр. дело № 239/*** г., с което е отхвърлено възражението на Н. Т. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., за местна неподсъдност и изпращане на делото на компетентния Районен съд – София.

СЛЕД влизане в сила на определението делото да се изпрати на надлежния Районен съд – гр.

София, компетентен да го разгледа по правилата на местната подсъдност, по смисъла на чл.

110 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4