Определение № 217 от 18.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502458 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 87155/20.11.2023г. от Х. И. К., в качеството му на председател на УС на Етажната собственост на сграда с идентификатор .......... и с адм. адрес: гр. Варна, бул. „Р.“ № 58, срещу определение № 13412/09.11.2023г., постановено по гр.д. № 13524/2023г. на ВРС, XLVI-ти състав.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно.

Счита, че искането за спиране на изпълнението на оспорените решения следва да бъде отхвърлено, тъй като такова може да се иска при вярно посочени обстоятелства и представени надлежни доказателства. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения и приложените доказателства, като излага подробни съображения за законосъобразност на взетите решения.

Счита, че спирането на същите ще си отрази неблагоприятно на останалите съсобственици и ще доведе до невъзможност ЕС да функционира и общите части да бъдат обслужвани пълноценно за дълго време.

Насрещните страни „Г.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „М. Т.“ ООД, чрез пълномощника си адв. В. С., са депозирали отговор. Намират, че в жалбата са изложени факти и обстоятелства, имащи отношение към съществото на спора.

Сочат, че няма пречка да се свика ново събрание, на което да се вземе легитимно решение и да се сключи договор с изпълнител само ца почистване на общите части. Молят жалбата да се остави без уважение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по гр.дело. № 13524/2023г. по описа на ВРС, XLVI-ти състав № 18967/2018г. е образувано по предявени от „Г.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „М. Т.“ ООД срещу Етажната собственост на сграда с адм. адрес: гр. Варна, бул. „Р.“ № 58, представлявана от управителя Х. И. К. искове с правно основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяна на следните решения на ОС на ЕС, проведено на 18.09.2023г.: 1. Решението, с което се гласува утвърждаване на вече направените разходи от фонд „Ремонт и обновление“ за почистване на тревните площи и обновяване на видеонаблюдението; 2. Решението, с което се „удължава договора“ с фирма „Х. Ц. Б.“; 3. Решението, с което се приема Правилник на ЕС, в частта му относно приетите текстове, както следва: чл. 7, ал. 3 /фирма професионален домоуправител се избира за срока на действие на договора й с ЕС/, чл. 11, ал. 2, т. 7 /забранява се влизането в паркингите на сградата на други МПС, освен леки и лекотоварни до 3.5 тона/, чл. 23, ал. 2 /забранява съхранението на контейнери с всякакви битови или други отпадъци в общите части и на територията на двора, подземните и външни открити паркинги/, чл. 23, ал. 3 /забранява влизането в двора на сградата на други МПС освен леки и лекотоварни, чл. 28 по отношение на дължимото съдействие от собствениците, обитателите и ползвателите на сградата, а така също и техните гости „и на фирмата за професионално домоуправление“ /относно включването на последната част в този текст/, както и целият раздел IV от приетия правилник - „Използване на общите части на сградата и на двора“; 4. Решението за монтиране на П-образни арки /конструкции/ с височина 2 или 2.40 метра над вход/изходите, с цел недопускане в имота на тежкотоварни автомобили, както и 5. Решението да се премахнат контейнерите за отпадъци на закусвалня „Г.4“, склада за отпадъци на „М. т.“ и съоръженията за отдих, разположени на паркинга, извън територията на поземления имот. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на процедурата по свикване на събранието, както и на взетите на него решения.

С исковата молба е отправено искане за допускане на обезпечение на предявените искове по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС чрез спиране на оспорените решения.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по последното искане с обжалваното определение, като е спрял изпълнението на изрично посочените решения на ОС на ЕС.

Съгласно т. 3 на ТР № 5/24.06.2017г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГК на ВКС молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство.

Обезпечителният процес има охранителна функция и не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя допустимост и вероятна основателност на иска. Необходимо е също така да е налице обезпечителна нужда, с оглед на която да бъде наложена подходяща обезпечителна мярка.

Съдебната практика приема, че е налице обезпечителна нужда, когато за 2 ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В това производство съдът не извършва преценка на основателността на доводите и възраженията и на двете страни, а вероятната основателност на иска се преценява само въз основа на доказателствата, представени с исковата молба. Преценката дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по делото.

В конкретния случай от изложените в исковата молба фактически твърдения и фазата, на която се намира производството, предявените искове следва да се приемат за допустими и вероятно основателни, доколкото при установяване на твърденията в исковата молба, би се постигнал целения правен резултат. Представените писмени доказателства се възприемат като убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както бе посочено, в производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на представените по делото доказателства с оглед крайния резултат по материално - правния спор. Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване със съдебното решение. Налице е и обезпечителна нужда от поисканото спиране на изпълнението на обжалваните решения предвид техния характер. Изпълнението на същите би рефлектирало върху материалната сфера на ищците и с обезпечението ще се защити спорното материално право докато трае висящността на процеса. Последното обуславя извод за адекватност на наложената обезпечителна мярка.

Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13412/09.11.2023г., постановено по гр.д. № 13524/2023г. на ВРС, XLVI-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3