Решение № 4670 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4670 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110145930 по описа за 2021 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ............ против „Топлофикация София“ ЕАД. Предявен е иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС на обща стойност 596,17 лева.

Ищецът твърди, че ответникът е начислил по негова партида сумите по издадената заповед за изпълнение, представляващи главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, както и лихва за забава върху тях за имот, на който не е собственик, нито има учредено вещно право на ползване. Сочи, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение, като в срока за вързажение срещу същата е депозирал отрицателен установителен иск за недължимост на сумите. Счита, че в процесния период не е имал качеството на потребител, поради което не дължи заплащане на процесните суми. Отделно твърди, че че ответникът не е изпълнил задължението си да публикува общите условия съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ; оспорва наличието на ценово решение за топлинната енергия, с което КЕВР да е позволило на ответника да продава топлинна енергия на претендираните цени; счита, че ответникът не притежава лицензия за пренос/доставка на топлинна енергия. Излагат се твърдения, че в процесния имот не е доставяна топлинна енергия, както и че ответното дружество не е изпълнило задължението си за издаване на изравнителна сметка. Оспорва метрологичната годност на общия топломер и на индивидуалните топломери. Поради тези и останалите изложени съображения моли съда да приеме за установено между страните, че не дължи на ответника процесната сума. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че ищецът е собственик на топлоснабдения имот в процесния период, респективно – потребител на топлинна енергия. Твърди, че след края на отоплителните сезони са издавани изравнителни сметки от дружеството, извършващо 1 дялово разпределение. Сочи, че приложимите общи условия са одобрени от ДКЕВР и са публикувани съгласно закона. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ищеца, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ищеца е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ответникът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер; изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ищеца покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил задължението.

Ищецът отрича съществуването на задължение за заплащане на сумите по издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС . Видно от приетото копие на посоченото ч. гр. дело, по подадено от ответното дружество заявление, на 16.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2037 за сумите от: 426,56 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 48,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г.; сумата от 39,12 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 7,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г., както и разноски по делото – 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че задълженията са във връзка с потребление на процесния имот: гр. .................., аб. № 192218.

Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца и длъжник в заповедното производство на 05.07.2021 г., видно от удостовереното в разписката към съобщение от 21.06.2021 г., като искът в настоящото производство е депозиран в едномесечния срок за възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ищецът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на 2 топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 169, том I, нот. дело № 169/1988 г. се установява, че процесният недвижим имот, , а именно апартамент 139, находящ се в гр. ............., е признат за собствен на ......... и ...........а на 11.02.1988 г.

От приетото удостоверение за наследници, издадено от Столична община на 07.10.2010 г., се установява, че след смъртта си на 08.05.2010 г. ...........а е оставила като единствен неин наследник ищеца по делото ............ /син/.

Установява се, че на 16.06.2008 г., преди смъртта на неговата майка ...........а, ищецът, заедно с неговата наследодателка, в качеството им на единствени собственици на процесния имот, сключват нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 59, том IV, рег. № 4427, дело № 635/2008 г. по описа на нотариус ........ От същия е видно, че за обезпечаване на всички вземания по договор за потребителски кредит, сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, собствениците на имота учредяват договорна ипотека върху същия.

Видно от извършената служебна справка, процесният имот съвпада и с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ищеца.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал щранг-лира в банята и 2 бр. водомери за топла вода. Посочено е, че на 05.11.2002 г. е изключено отоплението на стълбите. В процесния период всички отоплителни тела са били демонтирани, поради което ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топла вода в процесния период също не е ползвана, като е начислена топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата и от сградната инсталация. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането 3 на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. През процесния период топломерът е преминал метрологични проверки, като е дадено заключение за съответствието му.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 22.04.2021 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение 465,68 лв., от които 426,56 лв. топлинна енергия и 39,12 лв. дялово разпределение.

Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 52,67 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 55,26 лв., от които 48,30 лв. върху непогасената топлинна енергия и 6,96 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ищеца е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в таблица № 2 от експертното заключение сумите, които са включени в процесното вземане помесечно, както и общия размер на дължимата главница за топлинна енергия, поради което се налага извод за неоснователност на иска за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 426,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в поцесния период.