Решение № 260514 от 09.08.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2849/2020
- Вид
- Решение № 260514
- Подписан
- 09.08.2021
- В сила
- 25.11.2022
- Състав
- ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.113, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 27 9.08.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня
Михова
Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 2849 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
260343 от 6.10.2020г. по гр.д.№ 7658 по описа за 2019г. на РС- Бургас, Застрахователна компания „Лев инс” АД е осъдена да заплати на И.П.С. сумата от 1792,11 лв., представляващи неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско“ по щета №0002-1261-18-452287 за ПТП от 5.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска- 10.09.2019г. до окончателното плащане както и 127,43 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.12.2018г. до 9.09.2019г. , както и 633,32 лв.- разноски, съразмерно с уважените искове. Отхвърлени са исковете на С. в останалата част- за разликата над уважения размер на главницата от 1792,11 лв. до предявения от 5503,17 лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за забава от 127,43 лв. до предявения размер от 600 лв., както и за претендирания период на забавата от 12- 27.12.2018г.
В законния срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от И.П.С. чрез пълномощника адв. Ангелова.
С нея първоинстанционното решение е обжалвано в частите, с които исковете са отхвърлени. Изложени са оплаквания, че БРС неправилно приел, че следва да се уважат само част от претендираните щети от процесното ПТП и то тези, посочени в заключението на в.л. Топузян. Изводът на съда бил в резултат на това, че били кредитирани избирателно части от СТЕ на в.л. Топузян, а от друга- не били възприето заключението на в.л. Джамбазов. Съдът съставил привидни мотиви, тъй като експертизите не били обсъдени заедно с другите събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП.
Намира, че решението на БРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.236, ал.2 и чл.202 ГПК. Според въззивника следва да бъде кредитирано заключението на в.л. Джамбазов, като професионално, компетентно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото по отношение на механизма на възникване на ПТП и стойността на увредените части, а не това на в.л. Топузян. Развити са подробни съображения.
Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемото застрахователно дружество не е представило отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, въпреки че е редовно уведомено за тази възможност.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в съответната част. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил И.П.С. е предявил против ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ - за заплащане на главница в размер на 5503,17 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 220 ЦДИ с рег.№ А9393 МТ, сключен с полица № 93001810003174 от 10.01.2018г., по щета № 0002-1261-18-452287;
2/ иск с правно основание чл.409 КЗ- за сумата от 600 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и иск за присъждане на законната лихва, считано от подаването на исковата молба.
Сочи, че на 5.12.2018г. около 15.00ч. автомобилът му бил спрян за кратко на бул. „Демокрация“ в гр.Бургас, а в него се намирала съпругата на ищеца. Пред него бил спрян друг автомобил, който внезапно предприел маневра на заден ход и ударил автомобила на ищеца в предната част. Съставен бил двустранен протокол, съгласно който вината е на водача на втория автомобил. За ПТП била уведомена незабавно мобилната група на ответника, която посетила ПТП на място. Случилото се било констатирано от служителите на ответника, като били направени снимки и първоначален опис на вредите. Съобразно уговорката, следвало да бъде направен и втори оглед от представители на ответника, на който били описани причинените вреди.
Заявява, че в резултат на процесното ПТП са му причинени следните вреди:
Броня предна облицовка; декоративна лайсна в предна броня- никел; държач в предна броня долен; държач в предна броня горен; парктроник в предна броня лява част- 2 бр.; основа предна броня; ухо заключване преден капак; греда над радиатори- алуминий; дифузьор на радиатор; дифузьор на интерколектор; кора над радиатори ПВЦ; калник преден ляв- алуминий; фар- ляв; абсорбер преден ляв; кора под двигател предна. След извършения оглед от лицензиран автосервиз „АУТО- ВИЛИ“ ЕООД била съставена проформа- фактура, за средствата, необходими за възстановяване на лекия автомобил. Общата стойност за възстановяване на автомобила според тази проформа фактура била 6868,94 лв., в която се включвали 180 лв. за водоразтворима боя и 127,50 лв. разходи за консумативи и труд. Закупени били части на стойност 5195,67 лв. с ДДС и ремонтът бил извършен. Направено било искане пред застрахователя за възстановяване на разходите, но бил получен отказ, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск срещу застрахователя за осъждането му да заплати на ищеца процесните суми. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответното дружество- ЗК „Лев инс“ АД, оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“ на процесния автомобил. Сочи, че по образуваната за процесното ПТП щета №0002-1261-18-452285 е определено застрахователно обезщетение в размер на 297,77 лв., съгласно методика за ликвидация на щети по застраховка „Каско“, което съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които се намират в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Заявява, че твърдените от ищеца увреждания от допълнителния оглед не отговарят на механизма и уврежданията от първия оглед. Затова счита, че отказът му да заплати повече от определеното вече обезщетение е съобразен с изискванията на закона и сключения застрахователен договор, част от който са общите условия. Оспорва и стойността, посочена от ищеца, необходима за ремонта на автомобила, като твърди, че е в завишен размер. Намира за неоснователна и претенцията за лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а алтернативно- размера на претендираното обезщетение да бъде намален. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.
По делото са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети две еднолични авто-технически експертизи.
С решението си БРС е уважил частично иска за главницата- до размер от 1792,11 лв., като го е отхвърлил за горницата над тази сума до претендираните 5503,17 лв. Уважена е частично и претенцията за мораторна лихва- до размер от 127,43 лв., като същата е отхвърлена за горницата до 600 лв. Уважена е и акцесорната претенция за законната лихва от датата на подаването на исковата молба.
В мотивите си районният съд е приел, че дължимото обезщетение следва да бъде определено на основание чл.386, ал.2 от КЗ, а именно- реално заплатените от ищеца разходи за ремонт и подмяна на увредените части, които не са прекомерни спрямо установените от вещите лица средни пазарни цени. Съобразно приложената фактура е счел, че заплатените разходи за ремонт на увредените от ПТП части е в размер на 1741,57 лв. без ДДС, или 2089,88 лв. с ДДС. Посочил е, че тази стойност включва част от описаните от вещото лице Топузян увреждания, съответстващи на т.1, 2, 6, 13 и 14 от фактурата- облицовка на предна броня, декоративна лайсна, датчик парктроник, калник преден ляв и решетка радиатор.
Относно останалите, посочени от вещото лице Топузян като възможни щети- долен и горен държач на предна броня, абсорбер преден ляв, съдът е констатирал че същите не фигурират във фактурата за извършения ремонт, поради което или не са ремонтирани или са включени в стойност на предната броня, поради което е приел, че не следва да бъдат включени в размера на реално претърпените щети като самостоятелни пера. От така определеното обезщетение е приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение 297,77 лв., поради което съдът е приел, че искът е основателен и доказан до размер от 1792,11 лв.
Решението е обжалвано само от ищеца в отхвърлителните му части, поради което в осъдителната му част за главницата и законната лихва върху нея същото е влязло в сила.
В рамките на правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част, поради което следва да разгледа спора по същество.
От фактическата и правна страна се установява следното:
Страните не спорят /макар по делото да не е представена застрахователната полица, нито преписката по щетата/ относно съществуването помежду им на валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на застрахователна полица по застраховка „Каско” към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – ПТП, а именно- 5.12.2018г.
Безспорно е и че ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 297 лв. за уврежданията, констатирани в първия, съставен от представител на ответното дружество опис- заключение с дата 5.12.2018 г. - непосредствено след настъпването на ПТП /увредена облицовка на предна броня- за боядисване, и хромирана решетка в предна броня- за смяна/.
Относно останалите увреждания, отразени във втория опис- заключение с дата 12.12.2018г. застрахователят е приел, че тези увреждания не отговарят на механизма и уврежданията от първия оглед, поради което е отказал да преразгледа определеното обезщетение /писмо на л.7/.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетелки- Д. С. /* на ищеца/ и В. С. /негова*/, които имат непосредствени впечатления от процесното ПТП, поради което показанията им следва да бъдат кредитирани за установяване обстоятелствата по делото, независимо от възможната им заинтересованост от изхода на делото, понеже липсват доказателства, които да ги опровергават, се изяснява, че процесният автомобил марка „Мердецес“, модел Е 220 ЦДИ с рег.№ А 9393 МТ, се движил по бул.“Сан Стефано“ в гр.Бургас в посока към бул. „Демокрация“, като бил управляван от съпругата на ищеца. Слез завоя на светофара същата спряла за кратко автомобила на бул. „Демокрация“. Процесното МПС било в покой , с изгасен двигател. Внезапно водачът на автомобила, паркиран пред този на ищеца потеглил назад, при което двете свидетелки почувствали силен удар по техния автомобил, от който последният отскочил назад. Водачите на двата автомобила констатирали, че автомобилът на ищеца е увреден в предната част, повикали представители на застрахователната компания, които извършили оглед на процесния автомобил и описали видимите щети, след което бил съставен двустранен протокол, с който водачът на другия автомобил признал вината си.
В първоначалния опис- заключение, изготвен от представител на застрахователя са отразени като вреди единствено- броня предна- облицовка /боя/ и решетка в предна броня /хром/- за смяна. Отразено е също, че следва да се извърши допълнителен оглед след разоборудване на предната броня.
Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e62803b-32be-4655-af0b-a1963e799983