Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2988 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3018/2024
Вид
Определение № 2988
Подписан
20.11.2024
В сила
11.06.2025
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2988 гр. София, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503018 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 , ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, подадена против Определение № 11602 от 24.07.2024 г., постановено по гр. д. № 41/2022 г. на СГС, ГО, I – 8 –ми състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на Застрахователя за допълване на Определение № 651 от 17.01.2023 г. по делото пред СГС в частта за разноските. Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. За неправилни страната намира изводите на решаващия състав на СГС, че по делото липсвали доказателства от страна на жалбоподателя за реално сторени разноски за процесуално представителство.

Твърди се, че с молба от 17.05.2022 г. застрахователното дружество било представило списък с разноски за адвокатско възнаграждение, ведно с договор за правна помощ, в който било посочено, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок писмен отговор на така подадената частна жалба, с който я оспорва като неоснователна. В случай, че на Застрахователят се дължали разноски, моли се същите да бъдат присъдени в минимален размер, съобразявайки Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, съгласно което Наредба № 1

1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения била нищожна.

Съдът, като съобрази доводите на страните във връзка с данните по делото намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Производството по гр. д. № 41/2022 г. на СГС, ГО, I – 8 –ми състав, е образувано по искова молба на Р. Л., с която ищецът е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД, евентуално против А. С. иск по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл.

493а, ал. 1 и ал. 4 от КЗ за сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вледствие смъртта на сина Г. Т., настъпила в резултат на реализирало се на 30.12.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане на претендираната главница.

С молба от 09.01.2023 г. ищецът е сторил отказ от иска си по смисъла на чл. 233 от ГПК, като с Определение № 651 от 17.01.2023 г. решаващият състав на СГС е прекратил производството по делото.

С молба от 02.02.2023 г. ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е поискал допълване на прекратителното Определение в частта за разноските, което искане съдът е оставил без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 11602 от 24.07.2024 г., като е приел, че по делото липсват данни страната действително да е сторила разноски.

Тези изводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени.

Видно от данните по делото е, че с нарочна молба от 17.05.2022 г. ( л.

114 от делото пред СГС) ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е представил Договор за правна защита и съдействие № 0000001731 от 04.05.2022 г., по силата на който адв. Г. е поел задължение за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: „образуване, защита и процесуално представителство по дело № 41/2022, съд СГС София 1000, I – 8 състав“. Договорено е възнаграждение в размер на 7 000 лв., като е посочено, че сумата е платена изцяло в брой.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Изложеното налага извода, че страните по посочения Договор за правна защита и съдействие са придали на последния и смисъл за разписка за заплащането на уговореното възнаграждение, поради което направата на 2 разноски от Застрахователя се явява доказана.

При определяне размера на дължимите се на ответника разноски, следва да се държи сметка, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност на подобно споразумение националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително и когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното, като взе предвид чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗАдв., съгласно която разпоредба възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован, като взе предвид факта, че единственото процесуално действие, сторено от процесуалния представител на Застрахователя, е подаването на отговор на исковата молба, както и че делото не е разглеждано в открито съдебно заседание с участието на страните, съдът намира, че на ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъдат присъдени разноски под формата на заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лв., заплащането на които следва да бъде възложено в тежест на ищеца, в какъвто смисъл е и правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ищецът да бъде осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски 3 в размер на 200 лв.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11602 от 24.07.2024 г., постановено по гр.д.

№ 41/2022 г. на СГС, ГО, I – 8 –ми състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Определение № 651 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 41/2022 г. на СГС, ГО, I – 8 – ми състав, в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА Р. Г. Л., ЕГН: **********, с постоянен адес: гр. ***, ж.к.

„***“ ***Б, вх. *, ап. *, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4