Решение № 1145 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110208802 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от И. Х. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-008842/07.05.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП нарушение. Сочи се, че на посочените дата и час жалбоподателят в действителност е управлявал автомобила си на посоченото място, като е имало засилен трафик, но приближавайки пешеходната пътека до ул. „Осогово“, жалбоподателят е спрял, за да пропусне преминаващ пешеходец, като едва след това е потеглил.

Сочи се, че след това е бил спрян от младши автоконтролъор Р. С. Л. за 1 съставяне на АУАН касателно друг пешеходец, какъвто жалбоподателят твърди да не е видял. Твърди се нарушаване на правото на защита на жалбоподателя в развилата се административнонаказателна процедура, доколкото не бил изискан видеозаписът от служебния автомобил или от Столична община и не бил спрян твърдения пешеходец с отнето предимство, който е следвало да бъде записан в АУАН. Поддържа се, че нарушението е описано непълно и некоректно, доколкото липсвала конкретика относно действията на водача и на пешеходеца. Не било посочено: дали пешеходецът вече бил стъпил на пешеходната пътека, когато водачът се приближавал, предвид изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП; къде се е намирал пешеходецът по време на преминаването на водача през пешеходната пътека и дали не е бил на безопасно разстояние, което е позволило на водача да премине, без да застраши безопасността му, доколкото посоченият булевард имал общо 6 ленти, от които 2 се използвали за паркиране; в какво точно се е изразило отнемането на предимството – дали водачът е принудил пешеходецът да спре, да ускори или да се върне. Предвид оскъдното описание на нарушението се твърди нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Възразява се, че не било доказано, че действително е имало пешеходец на процесната пешеходна пътека.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, а е бил представляван от упълномощен от него процесуален представител - адвокат. В хода на съдебните прения пълномощникът моли съда да отмени обжалваното НП, като изрично е посочено, че не се претендират разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е била представлявана. В депозирани писмени бележки е изложено, че АУАН и НП са издадени в законоустановените давностни срокове и от оправомощени за това лица, че актовете отговарят на изискванията по чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, а от събраната доказателствена маса се извеждало безспорно извършването на санкционираното административно нарушение.

Направено е искане за оставяне в сила на обжалвания акт, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

2

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2025 г., около 16,59 ч. в гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***'' по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от ул. „Одрин“ към ул. „Опълченска“.

След преминаване на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Осогово“ жалбоподателят бил спрян от свидетеля Р. С. Л..

Свидетелят Л., в качеството си на младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, оправомощен със заповед № 513з-9772/13.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., съставил АУАН Серия GA № 4003252/07.04.2025 г. В него било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.

119, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал пресичаща пешеходка отляво – надясно на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Осогово“ тип зебра, обозначена със знак Д17. Актът бил връчен на и подписан от нарушителя.

Постъпили са възражения от жалбоподателя с доводи, идентични на тези в жалбата.

При пълна идентичност от фактическа и правна страна в описанието на актовете, на 07.05.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощена със заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 19.05.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка картон на водача, заповед № 8121к12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 513з9772/13.09.2024 г. Съдът кредитира изцяло посочените писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 283 от НПК. Същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, взаимодопълващи се и навеждат до едни и същи изводи за фактическата обстановка, приета по-горе.

Пред съда са разпитани свидетелите Р. С. Л. и Д. Е. Г. – полицейските служители, извършили проверката на водача. Свидетелите посочват, че за 3 процесния период са участвали в хода на изпълнение на служебните им задължения в акции за контрол на движението по пътищата, включително с обсег и предмет на контрол спазване на правилата на ЗДвП с оглед пропускане на пешеходците на процесната пешеходна пътека. Следва да се посочи, че от изявленията на свидетелите, че разпознават подписите си върху предявения им АУАН и липсата на оспорвания от насрещната страна в тази връзка успешно се установява, че свидетелите са участвали при проверката на водача и в процедурата по съставяне на процесния АУАН, което като извод не може да се промени от посоченото от свидетеля Г. касателно часа на извършвания контрол и този вписан в АУАН-а. Предвид изминалия период от време и множеството проверки, в които свидетелите взимат участие, съдът счита, че липсата на конкретен спомен или разминаване в същия са логично обясними.

Съдът счита обаче, че от така събраната доказателствена маса в цялост не може еднозначно да се изведе доказаността на извършеното нарушение и в този смисъл събраните гласни доказателства не могат да служат като доказателствен източник за твърдяното нарушение, доколкото свидетелите посочват, че не се сещат за нарушението на жалбоподателя. Въпреки разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и депозираните свидетелски показания, по делото не се събраха преки или верига от косвени доказателства, от които да може да се изведе закрепеното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя в разрез с визираната разпоредба от ЗДвП, а напротив – събраните гласни доказателства внасят съмнение в извършената преценка от извършителите проверката. Свидетелят Л. в показанията си подробно посочва, че в практиката си служителите на СДВР преценят дали пешеходецът е стъпил на пешеходната пътека между колите, като в този случай не наказват водача, но когато пешеходецът вече е излязъл измежду колите – наказват водача, ако не го пропусне. По делото не се събраха доказателства относно закрепеното в АУАН пресичащо движение на пешеходеца отляво надясно, а напротив – от свидетелските показания се индицират и хипотези, в които водачът не бива санкциониран от служителите поради съобразяване с останалата пътна обстановка, въпреки законодателят да не е дал възможност за подобна преценка и доколкото в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП изрично да е закрепено задължение за пропускане на пешеходец в три ясни хипотези: сигнализиращ, че ще пресича платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпил на пешеходната пътека или преминаващ по нея.

4

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат ясно описание на констатираното нарушение, за да се обезпечи в достатъчна пълнота упражняването правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че в това отношение описанията в АУАН и в НП са идентични. И в двата акта е посочено, че жалбоподателят не е пропуснал пресичаща пешеходка отляво – надясно на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Осогово“ тип зебра, обозначена със знак Д17.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 119, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства не се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна процесното нарушение, а именно че не е пропуснал пресичаща пешеходка отляво надясно на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Осогово“ тип зебра, обозначена със знак Д17.

Свидетелите изрично заявяват, че нямат спомен за конкретното нарушение на 5 водача. Отделно от това, от коментираните по-горе гласни доказателства на свидетеля Л. се внася съмнение относно възприетото и закрепено в АУАН-а от актосъставителя като нарушение поведение предвид релевираните от свидетеля съображения за извършване на „преценка“ къде се намира на пешеходната пътека пешеходеца при санкциониране на водач, при ясно формулирани законови параметри на дължимо поведение в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, непозволяващи подобна преценка или разграничения на други хипотези. Доколкото е било посочено, че водачът не е пропуснал пресичащ пешеходец отляво надясно, съдът отново подчертава, че описанието се явява точно и ясно за закрепените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН законодателни стандарти, но не и за извеждане на несъмненото доказване на административнонаказателното обвинение. В актовете липсват в действителност уточнения относно това дали пешеходецът е пресичал по посочения начин в посоката на движение на водача или не, къде се е явявал на пешеходната пътека спрямо процесния автомобил към момента на извършване нарушението - стъпил на пешеходната пътека, между коли или застанал/движещ се на пешеходната пътека. Посоченият пропуск се явява обаче преграждащ възможността за проверка за законосъобразността на преценката на актосъставителя, а оттам – и на наказващия орган, възприел същата фактическа обстановка, дали осъщественото поведение на водача е било в синхрон или разрез със законовите разпоредби, предвид посоченото в свидетелските показания на актосъставителя.