Решение № 28 от 09.02.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20211600500330 по описа за 2021 година

Делото е образувано повторно пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на С. ИЛ. П. от гр. С , подадена чрез пълномощник адвокат В.В. срещу решение на РС Монтана от 12.08.2021г. постановено по гр. д. № 1643/2019г. , с което във втората фаза на делбеното производство е изнесен на публична продан недвижимият имот, предмет на делба , отхвърлена е като неоснователна възлагателна претенция по чл. 349,ал. 2 от ГПК на С.П. и е отхвърлен изцяло като неоснователен иска на С.П. по сметки по чл. 346 от ГПК за сумата 22 869.14 лева , като страните са осъдени да заплатят съответни на дяловете си държавни такси .

С жалбата се твърди, че решението на МРС е неправилно, необосновано , постановено при допуснати съществени процесуални нарушения , като неправилно е определена пазарната стойност на делбения имот , не са обсъдени писмените и гласни доказателства в подкрепа на претенцията по сметки , неправилен е извода на съда , че не е налице жилищен имот по предназначение . Иска се отмяна на решението и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане .

С подаден в срок писмен отговор насрещната по жалбата страна К. ТР. П., чрез пълномощник адвокат С.Д. оспорва основателността на жалбата с доводи за правилност на решението на МРС с искане за потвърждаването му .

С определение от 29.10.2021г. въззивният съд е констатирал нередовност на искането по сметки, като на предявилата това искане страна С.П. са дадени съответни указания за 1 отстраняване нередовностите на искането й по сметки. В указания срок е подадено допълнение към въззивната жалба с приложен списък относно искания по сметки за извършени подобрения,ремонти, труд, платени данъци и такси и други дейности в имота.

При въззивното разглеждане на делото не е допуснато събиране на доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса, имаща интерес от отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части , поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваният първоинстанционен съдебен акт е валиден, както и допустим в частта относно извършване на делбата .

В частта ,с която съдът се е произнесъл по искането на С.П. по сметките, решението е недопустимо като постановено по нередовно искане, като нередовностите не са отстранени и след дадените от въззивния съд с определение от 29.10.2021г. в тази насока указания.

Видно от делото , заявената и приета от съда за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК претенция по сметки на съделителя С.П. /л. 95-101 от първоинстанционното дело/ представлява списък, в който са изброени в 213 точки извършени разходи без да са изложени каквито и да било обстоятелства за връзката на тези разходи с недвижимия имот, предмет на делбата , лицето което ги е направило, в какво качеството са направени – владелец или държател, отношение на другия съсобственик към извършване на разходите – съгласие, липса на такова , противопоставяне . Липсва изложение на фактически обстоятелства , от които може да се направи извод за вида на претендираните за плащане разходи – дали за необходими разноски за запазване на имота или са такива, довели до увеличение на стойността му и представляват подобрения . Следва да се има предвид , че в делбеното производство са допустими за разглеждане само претенции по сметки между съделителите по повод управлението, стопанисването и използването на имуществото , предмет на делбата, т.е. само такива във връзка с делбената общност , като исканията по чл.

346 от ГПК представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове и следва да отговаря на процесуалните изисквания за предявяване на иск – да съдържат фактически обстоятелства , основание на иска и петитум, позволяващи на съда да определи правното основание на иска , а именно приложимия материален закон , който може да бъде по чл. 30,ал. 3 от ЗС, евентуално чл. 61 от ЗЗД , чл.

59 от ЗЗД или чл. 72-74 от ЗС . Съсобственикът, който заявява претенция по сметки следва да посочи -размера на претенцията, основанието – дали владее за себе си и е държател на частта на другия съсобственик или твърди, че владее целия имот за себе си, дали подобренията са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на другия съсобственик , всяко подобрение поотделно – вид и стойност и времето на 2 извършването му. Видно от приложения списък в него са посочени , например разходи за гориво , закупване на движими вещи , заплащане такси за издавани документи и административни услуги , препарати за защита и други , които разходи не е ясно в каква връзка и на какво основание се претендират за плащане, като следва да се има предвид, че разходите за текущо поддържане на имота с цел служене с него не са необходими разноски за запазването му , още по-малко представляват подобрения, довели до увеличаване стойността му . С определението си въззивният съд е указал на страната да отстрани констатираните в обстоятелствената част на определението нередовности на искането по сметки като изложи фактически обстоятелства за основанието на претенцията - от кое лице са извършени претендираните разходи , дали са извършени като владее за себе си и е държател на частта на другия съсобственик или се твърди, че владее целия имот за себе си, дали подобренията са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на другия съсобственик , да посочи всяко подобрение поотделно – вид и стойност и времето на извършването му и обоснове връзката му с делбения имот, какви обстоятелства са наложи извършването на съответния разход с оглед преценка вида му – необходими разноски или такива, довели до увеличение стойността на имота, а в случай, че разходите са извършени от праводателя на съделителката , то на какво основание се претеднира от нея плащането им , както и други фактическите обстоятелства , обосноваващи претенцията , като формулира ясно и конкретно искане за защита / петитум/ .

В изпълнение на така дадените указания в срок е подадено от пълномощника на С.П.

, адвокат В.В. , допълнение към въззивна жалба , с което е уточнено, че подобренията по т.

1-31 от списъка са извършени от праводателя на С.П. , И П. , а останалите описани подобрения и разходи за материали и труд са извършени от С.П. с приложени разходни документи . Съделителят К.П. не се е интересувал от имота и не е давал средства за извършваните подобрения , въпреки уведомяването му за това. С акт на дарение С.П. е придобила имота , ведно с подобренията извършени от баща й преди дарението , като към настоящия момент С.П. владее имота и продължава да извършва нови подобрения . При така твърдените обстоятелства е поискано от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да върне делото на първостепенния съд . Приложен е отново същия списък относно искания за сметки , допълнен ръкописно с дати.

Въззивният съд приема, че с така подаденото допълнение към въззивна жалба , указанията относно редовността на претенцията по сметки , заявена от С.П. , не са отстранени . Не са изложени каквито и да било фактически съображения за връзката на посочените в списъка в 213 точки разходи с делбения имот, какво е наложило извършването им , периода , в който са извършени , не е посочена цена и липсва формулирано искане за защита . Приложеният списък не представлява надлежно сезиране на съда с претенция за заплащане подобрения. Липсва изложение на фактически обстоятелства , от които може да се направи извод за вида на претендираните за плащане разходи – дали за необходими разноски за запазване на имота или са такива, довели до увеличение на стойността му и представляват подобрения . Макар и да не е необходимо искането по чл. 346 от ГПК да се 3 заяви под формата на искова молба, то същото представлява обективно съединен във втората фаза на делбеното производство осъдителен иск и следва да съдържа достатъчно фактически обстоятелства и формулиран петитум , позволяващи на съда да определи правното основание на искането , а именно приложимия материален закон - чл. 30,ал. 3 от ЗС, евентуално чл. 61 от ЗЗД , чл. 59 от ЗЗД или чл. 72-74 от ЗС . Заявеното от страна на С.П. искане с приложен списък на разходи ,без изрично искане за защита , не отговаря на изискванията за редовност , от същото съдът не е в състояние да определи приложимия материален закон, нито размера на заявената за плащане претенция, поради което и постановеното от първостепенния съд по нередовно искане решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено , а производството по това искане прекратено .

При преценка правилността на обжалваното решение по извършване на делбата с оглед изложените във въззивната жалба доводи в тази насока, съдът съобрази следното:

С решението си от 12.08.2021г. РС Монтана е извършил съдебна делба, като на основание чл. 348 от ГПК е изнесъл на публична продан допуснатия до делба недвижим имот – имот пл. № ххх включен в УПИ ххх по действащите за село Т , община М кадастрален план, одобрен 1997г. и регулационен план, одобрен 1935г. с площ на имотахх кв.м, ведно с построените в имота три сгради – жилищна сграда с площхххкв.м, второстепенна сграда отхкв.хм и навес без оградни стени от 10 кв.м, ведно с подобрения с пазарна стойност 10493 лева , като е постановил получената при продажбата цена да се разпредели между съделителите С.П. с права 1/2 идеална част и К.П. с права 1/2 идеална част. Отхвърлена е с изричен диспозитив възлагателната претенция по чл. 349,л. 2 от ГПК на С.П. , като всяка от страните е осъдена да заплати съответна на дела й държавна такса .

Установено е по делото , предвид влязлото в сила решение в първата фаза на производството, постановено на 15.07.2020г. , че между съделителите С.П. и К.П. е допусната делба при равни права по отношение съсобствения им имот - имот пл. № 168, включен в УПИ хххх, кв. ххх по действащите за село Т , община М кадастрален план, одобрен 1997г. и регулационен план, одобрен 1935г. с площ на имота ххх кв.м, ведно с построените в имота три сгради – жилищна сграда с площ 80 кв.м, второстепенна сграда от 30 кв.м и навес без оградни стени от 10 кв.м, ведно с подобренията в имота .

Съсобствеността е установена по отношение на К.П. по наследство от родителите му Т К П., починал 2004г. и В Д П. , починала 2017г. , които от своя страна са го придобили по силата на договор за издръжка и гледане , сключен в нотариална форма 1993г. .

Съделителката С.П. е придобила 1/2 идеална част от делбения имот по силата на договор за дарение , сключен в нотариална форма с нотариален акт №ххх/05.11.2018г. с праводател И Т П. , който от своя страна го е придобил по наследство от родителите си Т К П., починал 2004г. и В Д П., починала хххх.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.03.2021г. , след влизане в сила решението по допускане на делбата , искане за възлагане на имота по реда на чл.

349,ал. 2 от ГПК е направено от съделителя С.П. , като е заявила , че няма друго жилище на територията на РБългария .

За установяване поделяемостта на делбения имот по делото е прието заключение на вещо лице инж . С Р , според което дворното място е неподеляемо, поради липса на възможност за обособяване два самостоятелни имота с лице откъм улицата 14 кв.м, каквито са изискванията на чл. 19,ал. 4 от ЗУТ . Жилищната сграда също е приета за неподеляема , тъй като същата е с един жилище етаж на площ 40 кв.м , а първият етаж е мазе с площ 40 кв.м , съответно представлява едно жилище .

Неподеляемостта на жилището не е спорно между страните. При наличие на такава следва да се обсъди направеното от С.П. искане за възлагане по реда чл. 349, ал. 2 от ГПК.