Решение № 155 от 09.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000462 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa на П. С. Х., подадена чрез адв. Д. Т., против решение № 229 от 12.06.2022 г., постановено по т. д. № 324/2021 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е прието за установено, че вземанията, удостоверени в заповед № 261035/08.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 1733/2021 г. на Варненския районен съд, се дължат от кредитополучателя П. Х. по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г., на основание чл. 430 от ТЗ и чл. 107 от ЗЗД до размери, както следва: 1/. за връщане на просрочена главница в размер на 43 094.09 лв., формирана от консолидирани и превалутирани вноски с пропуснати падежи до 31.01.2021 г. по първоначално договорени погасителни планове на обединени кредити и предсрочно изискуеми остатъци, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявление за издаване на заповед на 05.02.2021 г.; 2/. за плащане на сборно вземане от 1 484.80 лв., формирано от части от вноски за договорни лихви по същите погасителни планове начислени като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита до 31.01.2021 г.; 3/. за плащане на сборно вземане от 62.35 лв., представляващо сбор от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение поради просрочие на вноските за главница до предсрочна изискуемост до 31.01.2021 г.; 4/. за плащане на сборно вземане от 38.26 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 1.02.2021 г. до 04.02.2021 г., по иска, предявен от жалбоподателя по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и в частта 1 за разноските.

В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, тъй като неправилно е приел за разглеждане договори - № 11/21808961/10.06.2014 г. и 11/21808940/10.06.2014 г., които са стари и не са заявени в заповедното производство.

Сочи, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като не са обсъдени доводите и възраженията на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Намира доклада по делото за непълен. Посочва, че липсва служебно извършена проверка на възражението за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 вр. чл. 11 от ЗПК и че в нарушение на процесуалните правила е отклонено своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност.

Моли за обезсилване на решението и присъждане на разноски съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Банка ДСК” АД, чрез юрисконсулт М. С.. В същия се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се възраженията за недопустимост на обжалваното решение. Не се споделят твърденията за нарушение на съдопроизводствените правила. Намира решението за частично неправилно и моли за потвърждаване в обжалваната част.

Няма доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба и от „Банка ДСК” АД, чрез юрисконсулт М. С., против отхвърлителната част на решение № 229 от 12.06.2022 г., постановено по т. д.

№ 324/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, досежно претенцията за главница над установения размер от 43 094.09 лв. до предявения от 45 905.74 лв. Въззивникът излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. По подробно изложени доводи във въззивната жалба оспорва изводите за наличието на анатоцизъм. Счита, че съдът е излязъл извън пределите на компетентността си, като се е произнесъл по стари довоговорни отношения между страните, с които не е сезиран.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от П. С. Х., подадена чрез адв. Д. Т.. По съображения за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба, моли съда да остави същата без уважение. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В отхвърлителните си части относно претендираната сума в размер на 120 лв., 2 представляваща начислена на 19.03.2018 г. на основание чл. 16 от договора за кредит и т. 8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното ОСЗ процесуалният представител на въззивника П. Х. – адв. Д.

Т., поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на „ Банка ДСК“.

Претендира разноски на основание чл. 38,ал.1 ЗА.

В съдебно заседание процесуалният представител на „Банка ДСК“ поддържа изложеното в подадената от банката въззивна жалба и моли за отмяна в обжалваната от страната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, от „Банка ДСК” АД срещу П. С. Х., като кредитополучател за установяване дължимост на вземания на банката по издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС заповед № 261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от сметка на потребителя по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020г, както следва:

1. просрочена главница в размер на 45 905.74 лв. (от която сума от 3 273.37 лв., формирана от вноски с пропуснати падежи по погасителен план и 42 632.37 лв. предсрочно изискуем остатък)

2. сборно вземане от 1 484.80 лв. за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита, начислена от 28.08.2020 г. до 31.01.2021 г.

3. сборно вземане от 62.35 лв. за лихвена надбавка, претендирани по уговорка в чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като начислени обезщетения поради просрочие на вноските за главница до предсрочна изискуемост за периода от 28.09.2020 г. до 31.01.2021 г.

4. сборно вземане от 38.26 лв. за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за периода от 1.02.2021 г. до 4.02.2021 г.

5. сумата от 120 лв., претендирани като начислена на 19.03.2018 г. на осн. чл. 16 3 от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление.

В исковата молба се сочи, че на 03.06.2020 г. между „Банка ДСК” АД и П. С. Х. е договорено обединяване на ползваните от клиента на банката два валутни потребителски кредита от 10.06.2014 г., като страните се уговорили за превалутиране на остатъци от задължения по ползваните до този момент главници от 25 000 евро и 15 000 евро и едновременното им погасяване като един дълг в размер на 45 295 лв., с променлива лихва по периодично оповестяван от банката референтен лихвен процент и нов погасителен план с краен срок до 28.05.2025 г., включващ и гратисен период на облекчено изплащане на лихва, частично отложена и капитализирана със съгласието на кредитополучателя в края на гратисния период. Клиентът бил информиран за начина на определяне на размерите на годишната лихва като 8.3 % над променлив компонент, отчитан по обявена от кредитора методика чрез обявен от БНБ пазарен индикатор, както и с прилаганите при забава лихвени надбавки от 10 % и начисляването на такси, като се е съгласил с общи условия и тарифа, прилагани от банката към момента на съответното плащане. В общите условия, връчени на клиента били включени и условия за прилагане на предсрочна изискуемост след забава от повече от 90 дни и отговорност в размер на законната лихва върху целия предсрочно изискуеми остатък след обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че длъжникът преустановил да обслужва оформения по нова кредитна сметка общ дълг, като осигурил наличности за погасяване само на първите три вноски(с падеж до 24.09.2020 г.), което послужило като основание за упражняване на право на предсрочна изискуемост, чрез връчено на 11.01.2021 г.уведомление. Поради липса на доброволно изпълнение от страна на ответника, на 28.01.2021 г. кредиторът осчетоводил целия остатък от ползвания кредит като изискуем и поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение за така осчетоводените просрочени задължения на своя клиент, включително натрупаните просрочени лихви и обезщетения за забава и допълнително начислени 120 лв. разходи по тарифа.

В отговора на исковата молба ответникът П. С. Х., е оспорил задължението по заповедта и установителната претенция на кредитора. Визуализирани са следните възражения :

Твърди се, че не е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, тъй като в отправеното до него писмо е описан друг договор.

Договора за обединяване е недействителен, тъй като съдържанието му не е съобразено с императивни изисквания на ЗПК за кредитна сделка с потребител и с нормативна забрана за олихвяване на лихви по чл. 10 ал. 3 от ЗЗД.

4

Позовал се е на неравноправно договаряне досежно клаузите за лихвения процент, като е оспорил и размера на задълженията, приети като нова главница, с твърденията, че съдържането на договора, вкл. оповестените размери на дълга, са били изготвени от банката кредитор без потребителя да е можел да въздейства върху него.

Възразил е също така, че не е търсен нов кредит, а е поискал само облекчения на условията за изплащане на ползваните кредити поради рязко спадане на допълнителните му доходи, получавани от търговски обекти, управлявани от него като самонаето лице.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното :

Страните не спорят, че на 3.06.2020г. съгласно приложения по делото Договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г. /л. 8 от делото на Варненския окръжен съд/, те са договорили нови условия за погасяване на два предходни текущи потребителски валутни кредита (№ 11/21808961 и № 11/21808940 и двата от 10.06.2014 г.). Същите са индивидуализирани изрично и описани конкретно, в т.ч. и техния остатък, като сбор от остатъчни главници, дължима редовна лихва и лихва за забава, в общ сборен размер от 23 228.24 евро. С процесния Договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г. това общо задължение е било превалутирано в лева и след частичен отказ и частично погасяване били сведени до 45 296 лв. Видно от клаузите на договора от 3.06.20г. тази сума е уговорена като ползвана главница, съответно са посочени и нови условия за ползване – срок, променлива лихва, която да се отчита по реда на чл. 7.2.1. от Общите условия, както и нови условия за погасяване. Договорен бил и гратисен период на намалени вноски покриващи само 50 % от текущата лихва, и добавянето на остатъците от тази лихва към главницата в края на този период, като капитализацията на 1 475.42 лв, изрично е посочена като договорена с клиента. Образуваното по този начин общо задължение било разпределено в погасителен план с равни анюитети от по 977.20 лв. / включващи главница и лихви / до края на 60-те месеца на уговореното ползване.

Погасителен план, общи условия и извлечение от приложимата тарифа са били съставени и връчени на кредитополучателя при подписване на договора, като негови приложения (л. 10-15 от делото на Варненския окръжен съд).

В Общите условия към Договор за обединяване на кредити от 03.06.2020 г . в чл. 7.8 е уговорено олихвяване на усвоена и непогасена част от кредита, а в чл. 18.1. е уговорено за срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, да се събира допълнителна надбавка от 10 % над договорната лихва върху частта от забавена вноска представляваща главница. Изрично е предвидено в чл. 18.2. и правото на кредитора да търси пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по погасителния план като автоматична последица от забава, продължила повече от 90 дни . Тази възможност е обвързана със спазването на законовото императивно изискване за уведомяване, изпратено до адрес за кореспонденция на клиента или с волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 19.1. условия, вкл. и всяка допусната забава или друго неизпълнение.