Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 12.07.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 160/2024
Вид
Решение № 82
Подписан
12.07.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600160 по описа за 2024 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 4/21.03.2024г., постановена по НОХД № 418/23 г. на Окръжен съд Разград, с която подс. А. И. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК, и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Съдът възложил на подсъдимия разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на частния обвинител, чрез повереника, и на защитника на подсъдимия.

Въззивната жалба на повереника на частния обвинител насочена срещу присъдата в частта на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право и се иска тяхното увеличаване.

Във въззивната жалба на защитника на подс. М. – адв. Д. Д., се счита, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, необоснована и наложеното наказание е явно 1 несправедливо. Иска се да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Постъпило е допълнително изложение от защитника на подсъдимия – адв. Б.

Ж., с подробно развити съображения срещу присъдата. Формулирано е и алтернативно искане за приложение на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия.

Жалбите се поддържат пред въззивната инстанция.

Прокурорът при ВАпП счита жалбите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.

В последната си дума подс. М. моли да бъде оправдан.

Мнозинството на състава на въззивния съд, след като се запозна с материалите по делото, счита, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - по чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК , които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основание за отмяна на постановената присъда. Съображенията в този смисъл:

1. Нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните в производството по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.

1). След провеждане на разпоредителното заседание на 15.11.2023г. и постановяването на определението по чл. 248 ал. 5 т. 4 от НПК, разглеждането на делото по общия ред е започнало в с.з. на 14.12.2023г. (протоколът е датиран на 19.12.2023г.). Съдът е извършил проверка на явилите се лица и становищата на страните по хода на делото, счел, че не са налице пречки и дал ход, като снел самоличността на участниците в производството и пристъпил към разпит на свид. А. Илми.

Налице е особено съществен пропуск съдът да съобрази и изпълни правомощията си по чл. 276 ал. 1, 2 и 3 от НПК. Липсва доклад на делото от председателя на състава, не е била предоставена възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, подсъдимият не е бил запитан дали разбира в какво е обвинен. Не е спазено и правилото по чл. 277 2 ал. 1 от НПК – подсъдимият да бъде поканен да даде обяснения по обвинението. Заявеното от него в хода на разпоредителното заседание, че е получил обвинителен акт е в изпълнение на задълженията по чл. 247 в ал. 1 от НПК и не може да компенсира пропуска да бъде изяснено дали подсъдимият разбира обвинението и предоставянето на възможност да даде обяснения по него – различен е въпросът дали подс. М. би се възползвал от упражняването на това свое право.

Изложеното незаконосъобразното начало на съдебното следствие е засегнало правата на всички участващи в производството страни: подсъдимият е бил лишен от възможност да получи разяснения по обвинението чрез доклада на председателя на съдебния състав и от прокурора, както и от правото да даде обяснения и да участва в производството; защитникът, частният обвинител и повереникът й са били ограничени да получат разяснения по доклада; прокурорът не е получил възможност да даде разяснения по чл. 276, ал. 2 от НПК. Нарушенията на процесуалните правила са съществени и не могат да бъдат отстранени в следващите стадии от процеса, в този смисъл и Решение № 166 от 25.11.2020 г. по н. д. № 642/2020 г., ІІ н. о. на ВКС.

2). По делото не е протекъл стадият „Последна дума на подсъдимия“.

В протокола от с.з. от 21.03.2024г. като част от съдебните прения е отразено изявление на подсъдимия, вкл. „Желая да се изкажа като последна дума“, придружено с фактически обяснения по обвинението. Като последица са смесени недопустимо правото на подсъдимия да дава обяснения, да се изказва последен по чл. 55 ал. 1 от НПК и самостоятелният стадий на първоинстанционното съдебно заседание.

След приключване на съдебните прения председателят на състава е бил длъжен да осигури на подсъдимия последна дума, в която той да има пълна възможност да изрази своето окончателно отношение към обвинението.

Гаранция за разкриване на обективната истина е правомощието на съда по чл.

299 от НПК, което позволява при наличието на нови данни, съобщени от подсъдимия при последната дума, съдебното следствие да бъде възобновено.

Прието е в съдебната практика, че „правото на последна дума на подсъдимия е особено важно негово право, чрез което той в най-висша степен реализира 3 правото си на защита по делото. Ограничаването на това право, а в още позначима степен и въобще лишаването на подсъдимия от правото му на последна дума, съществено накърняват неговите права, тъй като го лишават от правото му на защита - чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК“ - Решение № 185 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 146/2009 г., III н. о.; сходен е изводът по Решение № 520 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1762/2012 г., II н. о.

3). Нарушения, допуснати в процеса на събиране и проверка на доказателства.

В хода на първоинстанционното производство са допуснати конкретни нарушения, които засягат събирането и оценката на доказателствени източници. Съдът е приел като процесуално годно недопустимо обосновано заключение на АТЕ и е ценил като източник на доказателства твърдения на подсъдимия при упражняване на личната му защита. Посочените източници са поставени в основата на изводи по съществото на производството, поради което допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

- На първо място, съдът не е отчел, че заключението на основната автотехническа експертиза, изготвена в досъдебното производство, е формирано въз основа на показанията на подсъдимия, дадени от него в качеството на свидетел на 24.08.2022г. Тези показания не могат да бъдат ползвани като източник на доказателства, тъй като не притежават доказателствена стойност, предвид промяната в процесуалното качество от свидетел в обвиняем (по арг. и от Решение № 27 от 26.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 1242/2018 г., III н. о.; Решение № 3 от 3.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 918/2022 г., II н. о., и др.). Посоката на движение, върху включената в АТЕ снимка 2, т. 2, л. 55, и схемата на пътното платно на следващата страница – не съответстват на факти, извлечени от доказателствените източници.

Експертите изобщо не са отчели първия оглед на местопроизшествие от 24.08.2022г. и данните по него. В заключението не е уточнено в коя част на пътната лента се е движел л.а., управляван от подсъдимия, както и дали „десният край на платното за движение“ включва асфалтовата ивица вдясно от пътната маркировка за край на лентата за движение. Напълно декларативно са посочени основни за изводите на АТЕ данни като: време за реакция на водача, 4 дължината на осветеност на късите светлини на л.а. от вида на управлявания от подсъдимия.

Видно е, че според експертите, в анализа на доказателствата се включва мястото, на което е паднал пострадалият, но в тази част е налице съществено противоречие – тъй като петната кръв са по асфалта, а тялото на пострадалия е намерено встрани в затревената ивица. Нещо повече, лични негови вещи са събрани и подредени до краката му, което би осуетило успешно прилагане на методиката за определяне на мястото на удара по разпилените от хипотетичен пострадал вещи.

При описване механизма на удара, вещите лица сочат, че тялото на пострадалия се е качило на предния капак, било пренесено до челното стъкло, след удара там е пренесено върху покрива на л.а. и паднало на пътя, вдясно спрямо посоката на движение на автомобила. Изцяло е пропуснато да се анализира количеството кръв – „струи“, по покрива, задното стъкло, багажника на л.а., подробно описано при огледа му, като не е изяснено колко време тялото на пострадалия е било носено на покрива, за да се стече и разположи по тези места кръвта му, и биха ли се променили изводите за скоростта, при която е протекъл ударът с пешеходеца. Липсва обективно изследване - преместен ли е бил трупът на пострадалия от пътя, влачен ли е бил (има ли по тялото и дрехите следи от такова действие, бил ли е жив пострадалият към този момент) до мястото, на което е намерен от полицейските служители, кой и кога е сторил това, включително е събрал веществените доказателства – лични вещи, до него. При огледа на 24.08.2022г. от крайниците на пострадалия – лява ръка и крак са били иззети парченца стъкла, не е изследвано по какъв начин са попаднали там.

С оглед на изложеното АТЕ е изградена върху недопустим източник, не са отчетени всички относими материали по делото, не са постигнати обективни и изчерпателни отговори, което първоинстанционният съд не е отчел. Изслушал е вещите лица и е приобщил заключението, кредитирайки го в мотивите към присъдата.

- След привличането му към наказателна отговорност в досъдебното производство и пред съда подс. М. е отказал да дава обяснения. Частично е пояснил само някои подробности около разговора му с чичо му, свид. Шакир 5

И.. В изложението си в хода на пренията подсъдимият е описал отделни фактически положения по произшествието – твърдения, които нямат стойност на доказателства и не могат да бъдат коментирани (по арг. и от Решение № 499 от 12.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1777/2014 г., II н. о. Решение № 147 от 13.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 533/2016 г., I н. о.). Неправилно при анализа си по доказателствата, първоинстанционният съд е обсъждал като обяснения на подсъдимия казаното от него при упражняване на личната му защита.

Изложените нарушения съществено засягат задължението на съда по чл.

13 от НПК да установи обективната истина по делото по реда и чрез средствата по НПК и по чл. 14 от НПК – да изгради вътрешното си убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Като резултат, нарушенията са ограничили правата на участващите в процеса страни, поради което и са съществени по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.

2. Нарушение на процесуалните правила по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.

Запознаването с мотивите към разглежданата присъда разкрива формалното им изготвяне, липсата на конкретика при излагане на фактическите положения, отсъствие на анализ за доказателствената стойност на отделните източници и по елементите на правната страна на извършеното, като не са били разгледани конкретни възражения на защитата на подсъдимия.

От фактическа страна в мотивите на съда не са посочени важни за изводите по същество обстоятелства – какъв е бил осветеният от фаровете на л.а. на подсъдимия участък – при дълги и къси светлини; къде се е движел пострадалият към момента на удара; каква е била опасната зона за спиране на л.а.; къде е паднало тялото на пострадалия след произшествието.

Мотивите, в степента, в която са налице, не разграничават анализа на съда по източниците на доказателства и правните изводи. Съображенията са изложени едновременно, напълно формално. Прието е, че фактическата обстановка е безспорно установена, че показанията на Ш.Ш., М.А., З.Н. и Г.С. установяват, че Т.Т. се е движил по пътното платно, в посока гр. Разград, с гръб към пътуващите в същата посока автомобили. Не са коментирани 6 различията в показанията на тези свидетели при описанието на възприятията им за мястото и начина на придвижване на пострадалия по пътното платно.