Решение № 3552 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330118561 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 240 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Сф Комерс“ ЕООД (с предишно наименование „ДабълБет Онлайн Гейминг“ ЕООД), ЕИК: 206331660, със седалище и адресна управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 7, вх. В, ет. 4, ап. 30, представлявано от управителя С. В. Ф., чрез пълномощник адв. В. Й., е предявил против „Аполо Карс“ ООД, ЕИК: 207081131, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 230 А, ет. 8, ап. 23, представлявано от управителя К. Т. К., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 леваглавница по договор за заем от 06.04.2023 г., сумата от 380, 49 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода 19.08.2024 г.- 18.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда- 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с определение № ********* г., постановено по ч. гр. дело № 56534/ 2024 г. по описа на Софийски районен съд, се допуснало обезпечение на основание чл. 390 от ГПК на бъдещи искове за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, представляваща предоставена като заем сума. Сочи, че дружеството предоставило на ответника сумата от 15 000 лева. Така посочената сума била предоставена чрез платежно нареждане по банковата сметка на заемателя, извършено с преводно нареждане от 06.04.2023 г. с уникален регистрационен номер **********. С покана 10.07.2024 г., на основание чл. 240 ал. 4 от ЗЗД ищецът поканил в едномесечен срок от получаване да върне така предоставената в заем сума. Така изпратената покана била получена лично от 1 управителя на ответника на 18.07.2024 г. В предоставения срок ответникът не е заплатил така предоставената в заем сума, което от своя страна води до интерес за подаване на настоящата искова молба и водене на делото за връщане на така предоставената сума.

Поради гореизложеното, срокът за връщане на заема бил настъпил, но по сметка на дружеството и до момента на подаване на настоящата молба не е постъпила дължимата от ответника заемна сума. В тази връзка моли за осъждането на ответника да я заплати, ведно с лихвата за забава за периода 19.08.2024 г.- 18.10.2024 г., възлизаща на сумата от 380, 49 лева.

Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се спори от страна на ответното дружество, че с преводно нареждане от дата 06.04.2023 година е получило въпросната сума в размер на 15 000 лева, но твърди, че най-вероятно ищецът, воден от собствените си интереси съвсем съзнателно е пропуснал да изложи в обстоятелствената част на исковата молба и да приложи като доказателство към нея връченото му, по повод и във връзка е отправената от него покана за доброволно плащане от дата 18.07.2024 г., изявление на ответника за прихващане на насрещни задължения, връчено на дата 20.08.2024 г. на пълномощника му- адвокат В. Й..

След многократни опити изявлението за прихващане на дата 16.09.2024 година било връчено ищеца на адреса му на управление. С въпросното изявление за прихващане ответникът уведомил ищцовото дружество, че: ответникът има ликвидни и изискуеми вземания от ищеца, в размер на 258 921, 60 лева, произтичащи и основани на сключен между двете дружества договор за отдаване под наем на движимо имущество от дата 02.01.2023 г., по силата на който ответното дружество, предоставило за временно и възмездно ползване на ищеца, автомобил марка „*************“, модел ********** с рама **********, представляващи сбора на описаните в изявлението непогасени задължения. Към дата 15.08.2024 г. ответникът имал непогасени задължения към ищеца, в общ размер на сумата от 15 000 лева, произтичащи и основани на предоставен паричен заем, нареден с платежно нареждане от дата 06.04.2024 г., за връщането на който на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение на дата 18.07.2024 г. Изрично заявява, че на основание чл.

103 и сл. от ЗЗД извършва прихващане на насрещни вземания и задължения между търговските дружества, както следва: срещу вземанията на ищеца, от ответника, в размер на сумата от 258 921, 60 лева прихваща насрещните му задължения към ищеца, в размер на сумата от 15 000 лева, като двете насрещни вземания се погасяват до размера на помалкото, респ. вземанията на ищеца, посочени по-горе след извършеното прихващане са изцяло погасени. Имало изрично изявление, че прихващането ще се счита за настъпило по силата на връчване на настоящото изявление и има действие от този момент за напред. С изявлението за прихващане поканили длъжника ищец да погаси останалите ликвидни и изискуеми, но непогасени негови задължения към ответното дружество, в размер на сумата от 243 921, 60 лева, в петдневен срок, считано от получаване на изявлението за прихващане, което за съжаление не било сторено от него. Срещу заявеното прихващане на насрещни задължения от ответника и отправената покапа за доброволно издължаване на останалите непогасени задължения от ищцовото дружество, не били направени каквито и да било 2 възражения. Сочи, че не би следвало да е спорно, че според разпоредбата на чл. 104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата, като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В тази връзка цитира разрешенията, дадени в точка 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/ 2020 г., ОСГТК.

Счита, че е факт обстоятелството, че отправеното от ответника заявление за прихващане на насрещни задължения е достигнало до адресата му, което от своя страна ще рече, че е породило и произвело целения с него материален правопогасяващ ефект- с получаване на изявлението е настъпил и ефекта на заявеното прихващане на насрещните вземания и задължения, респ. с връчването му претендираното вземане на ищеца в размер на 15 000 лева е било погасено чрез извършеното прихващане на негови задължения към ответното дружество. Предвид изложеното по- горе заявява, че ответникът не дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора.

С определението за насрочване на делото съдът е приел за съвместно разглеждане по делото направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане между главницата по договора за заем в размер на 15 000 лева, със сумата от 258 921, 60 лева, произтичаща от сключен между страните договор за отдаване под наем на движимо имущество от 02.01.2023 г., по силата на които ответното дружество е предоставило за временно и възмездно ползване на ищеца лек автомобил марка **************, модел ********, рама ***************.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Видно от преводно нареждане от 06.04.2023 г., ищецът е превел по банков път на ответника сума в размер на 15 000 лева, с основание за плащане- „заем“.

С покана за доброволно изпълнение, изпратена от ищеца и получена от ответника на 18.07.2024 г., ищецът е предоставил на ответника едномесечен срок за връщане на заемната сума от 15 000 лева.

Представена е справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за забава върху сумата от 15 000 лева за периода 19.08.2024 г.- 18.10.2024 г., възлизаща в размер на 380, 49 лева.

С договор от 02.01.2023 г. за отдаване под наем на движимо имущество, ответникът е предоставил на ищеца за ползване лек автомобил „*********“, модел ****, с рама ***************, черен металик, срещу наемна цена от 4 210, 46 лева на месец с ДДС.

Приети са 8 броя фактури (издадени от ответника с получател ищеца) за наем на автомобила за периода м. януари 2023 г.- м. декември 2023 г., както и сметки (отново издадени от ответника към ищеца) за 4 вноски по застраховка „****“, заедно със застраховка „*********“ и данък МПС за 2023 г.

Ответникът е изпратил до ищеца писмено изявление за прихващане, получено от 3 адресата на 16.09.2024 г.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, както следва: двама- ангажирани от ищеца и един- от ответника (протокол от с.з. от 18.09.2025 г.).

Св. Т. П. Ц.- бивш служител на ответника, заявява, че С. Ф. не му бил поръчвал да му намира автомобил за лично ползване. Бил го виждал да идва само няколко пъти в шоу рума.

Дъщерята на управителя на ответника- Р. Т. обаче била почти ежедневно там, като се занимавала с маркетинг на дружеството и реклама в социалните мрежи. Тя управлявала автомобили на ответника и в офиса пристигали нейни фишове от камери на КАТ.

Свидетелят бил намерил процесния автомобил **********, за клиент, като колата стояла в склада. Не бил виждал С. Ф. да я управлява, но бил виждал да я кара Р. Т. Не знаел да има договор за наем на автомобила или приемо- предавателен протокол. Една година автомобилът стоял в шоу рума.

Св. Е. Р. П.- също бивш служител на ответника, посочва, че сестрата на С. Ф. била съдружник в управлението на ответното дружество, което се заминавало с търговия на автомобили. Не бил правел документи във връзка с тези автомобили. Знаел за просения автомобил ************, който стоял в шоурума, като бил управляван от дъщерята на управителя Р. Т., а само тестово понякога от С. Ф. Не знаел колко време автомобилът стоял там.

Св. Ф. Н. Ф.- работещ през 2023 г. при ответника като търговец на автомобили, заявява, че тогава законните представители на страните по делото били съдружници.

Обикновено С. Ф. подписвал документите на дружеството. Този управител дал заявка на свидетеля за закупуване на л.а. ***********, за да го ползва лично, но друг колега- Т. Ц. и му намерил автомобила и той бил докаран в офиса. Не знаел за съставяни документи около автомобила. Виждал как автомобилът се управлява от С. Ф., с него идвал на работа, не знаел дали други хора също го карат. Номерът му бил с повтарящи цифри- ****, затова го запомнил. Той сам се бил представил на свидетеля като съдружник. Лицето Р. Т. била дъщеря на управителя на ответника- К. Т., но не знаел дали тя работи в дружеството и не я бил виждал да управлява този автомобил. Не знаел какво е станало с автомобила после.

Проведена е и очна ставка между първия и третия свидетели относно ползването на автомобила и предаването му на С. Ф.

От НАП, ТД- С., са представени справки- декларации за ДДС, ведно с дневници за покупки за периода 2023 г.- 2024 г., касаещи ищеца.

От МВР, СДВР, Отдел „ПП“ са представени 10 електронни фиша за 2023 г., относно лек автомобил „************“, модел*****, рег. *********

Приета е съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М. С., според която подписите в договора за наем и приложението му са положени от представляващия ищеца- С. В. Ф.

Приета е и повторна съдебно- почеркова експертиза, изготвена от друго вещо лицеЕ. Ч., според която също подписите в договора за наем и приложението му са положени от 4 представляващия ищеца- С. В. Ф.

И двете вещи лица в устния си доклад пред съда допълват заключенията си.

Прието е още и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. Ш., според което в счетоводството на ищеца са осчетоводени (като разходи за услуги) само 5 от общо 8- те процесни фактури, които са били включени в дневника за покупки по ЗДДС и за тях е ползван данъчен кредит. Приети са още и 3 от общо 4- те изготвени сметки за застраховки и данък на МПС. Осчетоводените 5 фактури били на обща стойност от 38 253, 09 лева, а осчетоводените 3 сметки- на обща стойност от 14 462, 64 лева.

Ответникът обаче бил осчетоводил всички 8 фактури (на стойност 51 082, 10 лева) и 4 сметки (на стойност 18 520, 09 лева). Изчислени са още неустойката по фактурите за наем на МПС до 15.09.2024 г. включително- 103 996, 78 лева, както и неустойката по сметките до същата дата- 37 105, 86 лева, или общо неустойката е в размер на 141 102, 64 лева.